Решение № 5321 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5321 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330104188 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът С. Т. Р. е предявил против „Кредит Тайм“ ЕООД следните искове:

- иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на т. 3 в Раздел „Условия на заема“ по Договор за паричен заем № ***/29.06.2021 г., установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК;

- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 801, 32 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника без основание по клаузата на т. 3 в Раздел „Условия на заема“ по Договор за паричен заем № ***/29.06.2021 г., установяваща задължение за заплащане на еднократна такса за разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем.

Исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е първоначално предявена по гр.д. № 4189/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, което е обединено на основание чл. 213 ГПК за общо разглеждане с настоящото производство с постановяване на Определение № 3212/10.03.2025 г., постановено по делото.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/29.06.2021 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 1 200 лв. при фиксиран лихвен процент от 10 % и годишен процент на разходите от 10, 36 %. Сочи, че в т. 3 от 1 договора е установено задължение за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1 195, 44 лв., както и задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем от 1 195, 68 лв. Поддържа, че е усвоил сумата по договора за кредит, като е заплатил задълженията си по процесния договор, като твърди, че е заплатил сумата от 801, 32 лв. за еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, като не е осъществил плащания по такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Ищецът твърди, че клаузите на договора, установяващи задължения за заплащане на такси за нищожни, поради тяхната неравноправност. Твърди, че опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране на приоритетно разглеждане и получаване на становище до 20 минути или обикновена заявка със становище до 10 дни. сочи, че таксите са уговорени в договора – след като е направена заявката, като преди подписване на договора потребителят се задължава да заплати такси без да му е известно какъв ще бъде техния размер. Поддържа, че не налице нееквивалентност на престациите. Счита, че така установените клаузи са неравноправни на основание чл. 143, т. 9 ЗПК, доколкото в предвиждане на това задължение се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Сочи, че клаузите противоречат на добрите търговски практики като илюстрират уговорка във вреда на потребителя. Счита, че клаузите са установени в пряко противоречие с добрите нрави. Моли за уважаване на предявените искове, като съдът установи недействителността на клаузата за изготвяне на индивидуално кредитно досие и осъди ответника да заплати недължимо заплатените суми по еднократна такса за разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК „Кредит Тайм” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че такси не са изисквани за заплащане от ищеца, като сочи, че последният е разполагал с право да се откаже от договора. Поддържа, че за да се обяви нищожността на клауза, установяваща задължение за заплащане на такса ищецът следва да докаже, че я е заплатил.

Счита, че предявените искове следва да бъдат доказани чрез съдебносчетоводна експертиза, като се противопоставя на доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи справка за осъществени плащания. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, кумулативно обективно съединен с осъдителен 2 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По предявения установителен иск съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на посочената клауза на основанията, изложени в исковата молба – по реда, установен в петитума на исковата молба, с което е отправено искане до съда за установяване недействителността на клаузата за заплащане на такса на няколко самостоятелни основания.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца С.

Т. Р. и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № *** от 29.06.2021 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата от 1 200 лв., срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с начислена възнаградителна лихва, такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявката или сумата от 3 720 лв. на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 155 лв. Установено е, че размерът на погасителните вноски е от 134 лв., ако длъжникът заплаща задълженията си преди или на датата на падеж на погасителната вноска, при което получава отстъпка от 21 лв. и общият размер на задължението е 3 216 лв. С договора е установена еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 1 195, 68 лв. и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 1 195, 44 лв.

Установен е годишен лихвен процент от 10 % и годишен процент на разходите от 10, 36 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок, заемателят е избрал падежната дата и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

С оглед така установените обстоятелства от приложените по делото писмени доказателствени средства, съдът намира, че между страните са постигнали съгласие относно гореизложените клаузи на договора за кредит.

В договора за кредит е установено задължение за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 1 195, 44 лв. и еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 1 195, 68 лв.

Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На следващо място, тези такси противоречат и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това 3 противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Максималният размер на годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 1 200 лв. и възнаградителна лихва, представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още задължение за заплащане на такси за допълнителни услуги, които многократно надвишават размера на предоставения финансов ресурс. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва. Съдът намира, че по този н ач и н , в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.

Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение, с които задължения разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, са нищожни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че сочените от ищеца основания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са такива, водещи до недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК и не представляват самостоятелно основание за недействителност на конкретни клаузи от договора.

Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на недължимо заплатена сума по клаузата, установяваща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на 4 заявката за одобрение на паричния заем.

Предвид установената недействителност на клаузата, установяваща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем, поради противоречието й с добрите нрави, всички суми заплатени за покриване на задълженията по тази клауза са заплатени при начална липса на правно основание за това.

От представения по делото приходен касов ордер № 23054/29.03.2022 г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 898, 26 лв. по договор за кредит № ***.

По делото са представени разписки, издадени от EasyPay, от които се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника и на основание договор за кредит № ***, следните суми: 1. на 28.07.2021 г. сумата от 135 лв., 2. на 28.09.2021 г. сумата от 135 лв., 3. на 29.10.2021 г. сумата от 135 лв., 4. на 27.11.2021 г. сумата от 135 лв., 5. на 10.11.2021 г. сумата от 18 лв., 6. на 23.12.2021 г. сумата от 135 лв., 7. на 27.01.2022 г. сумата от 135 лв., 8. на 28.02.2022 г. сумата от 135 лв. и 9. на 28.03.2022 г. сумата от 135 лв.

Следователно установява се, че за периода от 28.07.2021 г. до 29.03.2022 г. ищецът е заплатил в полза на кредитора сумата в общ размер от 1 996, 26 лв.

При установен размер на главницата от 1 200 лв. следва да се приеме, че заплатената след покриване на главницата сума от 796, 26 лв. е разпределена от ответника за покриване на задължението за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката по кредита. Не може да се приеме, че сумата в пълния претендиран от ищеца размер от 801, 32 лв. е разпределена за заплащане на допълнителни задължения, доколкото недължимо заплатени са плащанията, които се дължат след покриване на главницата. Ответникът е оспорил единствено обстоятелството, че претендираната сума е заплатена от ищеца, като не е изложил твърдения за начина на разпределяне на сумата за покриване на задълженията по кредита и не е представил справка за осъществени плащания в изпълнение на указанията на съда. Предвид изложеното следва да се приемат твърденията на ищеца, че сумата заплатена над главницата е разпределена за покриване на задължението за такса за разглеждане.