Разпореждане № 8740 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8740 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110100600 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 6113/12.01.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. Д. К., са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 239,39 лв., представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот с абонатен номер /номер/, находящ се на адрес: /адрес/, ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 71,91 лв., представляваща законна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.06.2025 г.. 15,74 лв., представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането. 5,23 лв., представляваща законна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 27.06.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.07.2025 г. по гр.д. № 404/2025 г. по описа на Районен съд - Каварна.

В исковата молба са изложени твърдения, че исковете се предявяват в изпълнение на разпореждане по горното дело на РС Каварна. След осъществен служебен достъп до същото се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на 28.10.2025 г. по реда на чл. 47 ГПК, като, не са настъпили предпоставките за предявяване на иск за установяване на заявените вземания срещу длъжника. Настоящият състав посочва, че дадените от съда, пред когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл.

415, ал. 1 ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото 1 производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, както и от дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск. В конкретния случай е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомление на адреса, отразен в НБД „Население“, като в случая не са установени изобщо данни, че длъжникът не живее на адреса, каквото е изискването на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. За да се приеме, че длъжникът не живее на адреса връчителят следва да установи това обстоятелство след извършена справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В настоящият случай, от удостоверяването на длъжностното лице от СРС, отговорно за връчване на съдебни съобщения и книжа по делото, се установява, че адресът е посетен на 09.09.2025 г., 16.09.2025 г., 07.10.2025 г. и 14.10.2025 г., като адресатът или лице, съгласно да приеме съобщението, не са били намерени, след което горното длъжностно лице е залепило уведомление по реда на чл. 47 ГПК с посочване на адреса на съда, откъдето могат да бъдат получени съобщението и заповедта за изпълнение и след изтичане на двуседмичния срок, съобщението е върнато в цялост на РС Каварна. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Връчената по реда на чл. 47, ал. 7, в. ал. 5, вр. ал. 1 ГПК заповед за изпълнение и отсъствието на подадено от длъжника възражение в едномесечния срок, имат като последица влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която заповедния съд издава изпълнителен лист, уважавайки искането на заявителя, обективирано в заявлението, с което е инициирано заповедното производство. Същевременно, законодателят е уредил и защита за заявителя в случай на отказ на заповедния съд да издаде изпълнителен лист, която се реализира по реда на инстанционния контрол, предвиден в чл. 407, ал. 1 ГПК. Настоящата инстанция намира, че искът за установяване на вземания, отразени в заповед за изпълнение, която към момента е влязла в сила и подлежи на принудително изпълнение, се явява недопустим, поради което съдът следва да върне исковата молба на основание чл. 130 ГПК

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх.

2

№

6113/12.01.2026 г. на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. Д. К., по която е образувано гр. д. № 600/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3