Решение № 132 от 21.07.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Сандански, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20221250200121 по описа за 2022 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. Г. Л. от с. ****, общ.****, обл. ****, ЕГН – **********, против Наказателно постановление № 21-1116-000899/27.10.2021г. на Началник група към ОДМВР- ****, с-р Пътна полиция ****, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер н а 10.00 /десет/ лева – за първото нарушение и 200 /двеста/ лева – за второто.

Със жалбата се изтъкват доводи, че не са спазени материално-правните и процесуално-правните изисквания по издаването му. Излагат се съображения и за малозначителност на деянието. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество 1 пледира за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображенията си затова.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – ****, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 09.10.2021г. длъжностни лица при ОДМВР ****, РУ – **** актосъставителят А.К., в присъствието на свидетеля Г.Т., съставил на жалбоподателя АУАН, затова че на същата дата в 17:05 часа в община **** на път Първи клас №1 като водач на товарен автомобил – МАН ТГА 18.440 БЛС с рег. ****, по ПП-1, Е-79 на км. 392+100 с посока на движение от гр.

**** към гр. **** управлявал влекач МАН с рег. № ****, собственост на „ГРАНДЕ-Г“ ЕООД и прикачено към него полуремарке Ванхол с рег. № ****, като при движение с несъобразена скорост с атмосферните условия (обилен дъжд), преминал през паднал камък на пътното платно. Вследствие на удара предна лява гума се спукала, при което навлязъл в насрещната пътна лента и ударил изпреварващия го лек автомобил Мерцедес с рег. № ****. Настъпило ПТП с материални щети. Водачът не е представил КТ от СУМПС, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на водача, който го подписал без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 27.10.2021г. Началника група към ОДМВР ****, сектор Пътна полиция ****, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното НП №21-1116-000899/27.10.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 10.00 /десет/ лева – за първото нарушение и 200 /двеста/ лева – за второто.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 27.11.2021 година, видно от отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите А.К. и Г.Т.. Изложената 2 фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно, поради следните съображения:

Свидетелите К. и Т. твърдят, че към момента на проверката жалбоподателя е извършил вменените му нарушения. Същевременно, в показанията си свидетелите сочат също, че не са присъствали и не са констатирали на място процесното нарушение, а същите са били изпратени на място, след подаден сигнал от оперативния дежурен при РУ – Сандански за настъпило ПТП.

В конкретния случай, с АУАН на жалбоподателя е вменено извършено нарушение по чл.20, ал.2 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От своя страна разпоредбите на посочените правни норми гласят: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. /чл.20, ал.2/ и „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи 3

1.свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“ /чл.100, ал.1, т.1/.

От показанията на свидетелите К. и Т. става ясно, че полицейските служители не са присъствали в момента на констатиране на нарушението, а на същите им е станало известно това, вследствие на подаден сигнал за станало ПТП. Установи се също, че са настъпили материални щети, при това причинени от срутването на земна маса.

В настоящият случай, на жалбоподателя е вменено нарушение, затова че управлявайки процесното МПС, и при движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /обелен дъжд/ преминава през паднал камък на пътното платно, вследствие на удара предна лява гума се пука, при което навлиза в насрещната пътна лента и удря изпреварващия го лек автомобил, при което настъпва ПТП с материални щети, както и за това, че жалбоподателя не носи контролен талон от СУМПС.

В настоящият случай, съдът счита, че извършването на вменените на нарушителя административни нарушения по ЗДвП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от административно наказващия орган, върху който лежи това задължение. За да се ангажира отговорността на лице, привлечено да отговаря за определен вид деяние или постъпка, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че действително на процесната дата жалбоподателя не се е съобразил при избиране на скоростта с пътните условия и се блъснал в паднали камъни на пътя, при което настъпва ПТП с материални щети, както и, че не е носил контролен талон от СУМПС, тъй като, както съдът посочи по-горе свидетелите К. и Т. не са присъствали на място при констатиране на административното нарушение, поради което последните не са имали възможността да установят дали действително нарушителя се е движил с несъобразена скорост, както и начина на извършване на деянието – сблъсъка между ППС и падналите камъни. Още 4 повече, че при пристигане на място на контролните органи, процесния автомобил вече е бил изместен, с цел да не създава опасност на пътното платно, и няма как полицейските служители да са констатирали, как действително се е случило произшествието. Освен това, както актосъставителят, така и свидетелят по акта не са констатирали нарушението на място при неговото извършване, напротив същите са били информирани за това чрез РУ – ****, след подаден сигнал за станало ПТП. Т.е, не се установи в хода на съдебното производство съществуването на описаните в АУАН и НП административни нарушения, вменени във вина на жалбоподателя Й.Л..

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.

Последният чрез адвоката си е направил изрично искане за присъждане на разноски общо в размер на 605 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, и списъкът с разноски, ведно с приложените писмени документи, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой /л.39 – 45 от делото/. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОД на МВР – Благоевград като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – /Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд/.

Водим от горното, и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-1116000899/27.10.2021г. на Началник група към ОДМВР- ****, с-р Пътна полиция ****д, с което на жалбоподателя Й. Г. Л. от с. ****, общ. ****, обл. ****, ЕГН – **********, за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба”, съответно: в размер на 10.00 /десет/ лева – за първото нарушение и 200 /двеста/ лева – за второто.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – **** да заплати на Й. Г. Л. от с. ****, общ. ****, обл. ****, ЕГН – **********, сумата от 605 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 6