Решение № 117 от 26.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Карлово, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101294 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД.

Ищцата Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., *** твърди, че на 28.09.2023 г. сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 935880 към искане № 9257191, по силата на който ответникът й предоставил сумата от 1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.00% и годишен процент на разходите (ГПР) – 48.10%. Съгласно чл. 5 ал.1 от договора, кредитополучателят следвало да предостави като обезпечение банкова гаранция или поръчител, едно или две физически лица, които да имат кумулативно осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на МРЗ за страната – при един поръчител, а при двама – на всеки от тях доходите да са в размер най-малко поне 4 пъти МРЗ за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от ответника; да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени с ответника; да нямат кредити към банки или други финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодател или друг съответстващ документ, за размера на осигурителния си доход.

Съгласно чл. 11 ал.1 от договора, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя в тридневен срок да предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията посочени в чл. 5 ал. 1, същият дължал неустойка в размер на 938.79 лева, която следвало да се плати разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка.

Твърди, че получила изцяло заемната сума, не е погасила 1 задълженията си по договора, но не дължи плащания по клаузата за неустойка, счита същата за нищожна на основание чл. 19 ал. 4 от ЗЗП и излага правни доводи.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., че клаузата по чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит № 935880 от 28.09.2023 г. към искане № 9257191, сключен Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., ***, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 938.79 лева за непредоставено обезпечение е НИЩОЖНА като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

ПРЕПИС от исковата молба и доказателствата е връчен на ответната страна, като в рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът счита, че е налице злоупотреба с права, доколкото за два отделни договора за кредит, ищцата предявила две отделни искови молби – по гр. дело № 635/2024 г. и настоящото производство.

С отговора на исковата молба своевременно е предявен и насрещен иск за осъждането на Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., *** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цариградско шосе“ №115 Е, ет.5, както следва:

- сумата в размер на 304.00 лева, представляваща част от неизплатеното задължение за главница по договор за паричен заем с номер договор за потребителски кредит № 935880 от 28.09.2023 г. към искане № 9257191 общо то 1200 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.07.2025 година до окончателното плащане;

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност на основание чл. 23 от ГПК да осъди Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., *** да му заплати сумата в размер на 304 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност по договор за потребителски кредит № 935880 от 28.09.2023 г. към искане № 9257191 ведно със законна лихва от 30.07.2025 година до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

ПРЕПИС от насрещната искова молба и доказателствата са връчени на ответната страна, като в рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор по насрещният иск с който същият се оспорва като неоснователен.

Направено е възражение за нищожност на договора на специалните основания по чл. 23 от ЗПК.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за паричен заем № 935880 към искане № 9257191 ответникът, в качеството му на кредитор предоставил на ищцата – заемател сума в размер на 1200 лева, като страните са се уговорили заемната сума да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски, от които 4 вноски в размер на по 40.00 лева и 7 вноски в размер на по 195.03 лева, с ден на плащане – 2 понеделник. Посочен е годишен процент на разходите в размер на 48.01% и фиксиран годишен лихвен процент – 40.00%. Страните са уговорили дата на първо плащане 30/10/2023 г. и дата на последно плащане – 28/08/2024 г.

Посочена е обща сума за плащане в размер на 1525.21 лева. В чл. 5 ал.1 от договора е посочено, че заемодателят следва да предостави едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на следните условия едно или две физически лица, които да имат осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на МРЗ за страната – при един поръчител, а при двама – на всеки от тях осигурителния доход да е в размер на най-малко поне 4 пъти МРЗ за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от ответника; да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени с ответника; да нямат кредити към банки или други финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодател или друг съответстващ документ, за размера на осигурителния си доход. В чл. 11 ал.1 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя в тридневен срок да предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, същият дължи неустойка в размер на 938.79 лева, която следва да се плати разсрочено съгласно приложение 1. Представено е по делото – приложение 1 – погасителен план към процесния договор, съгласно който ведно с уговорената неустойка е посочена месечна погасителна вноска в размер на 224.00 лева и обща сума за плащане в размер на 2 464.00 лева. От представената справка за извършени плащания от ответното дружество се установява, че ищцата е платила общо три пълни погасителни вноски и една частична, като общата платена сума по договора е в размер на 896.00 лева. По делото са представени стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорната информация и искане до кредитора.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник – да върне заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на клаузата за неустойка по договора за кредит следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 3 ал.1 т.5 от договора във връзка с чл. 5 и чл. 11 от договора, доколкото са неразривно свързани.

Разпоредбата на чл. 5 ал.1 възлага в тежест за заемателя да осигури едно от посочените по-горе обезпечения, а при неизпълнение на това задължение, 3 съгласно уговореното в чл. 11, ал.1, длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер от 559.66 лева. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 5 и чл.

11 от договора, и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Изискванията, които клаузите съдържат, въвеждат за потребителя на практика неосъществими за него задължения, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (1 200 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, посочени във фактическата част от настоящото изложение. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него неустойка към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тези изводи са илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение“. В тази връзка, може да се изведе извод, че кредиторът е в очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид изложеното, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48.10%, но същият не съответства на действителния процент на разходите.

Както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 11 от договора неустойка, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.