Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 547 от 18.03.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2222/2018
Вид
Решение № 547
Подписан
18.03.2019
В сила
30.10.2019
Състав
ДАРИНА НЕДЕЛЧЕВА РАЧЕВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 114 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 152 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал. 1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, т. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 54, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 81 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за счетоводството
  • чл. 4, ал. 3 · Закон за счетоводството
  • чл. 6, ал. 1 или 3 · Закон за счетоводството
  • чл. 6, ал. 1 или 3 · Закон за счетоводството

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. В.,

………………... 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина

РАЧЕВА при секретаря Марияна Димитрова и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2222 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от „Я. 2011“ ЕООД – с. Р. Д., обл. Ш., ЕИК ххххххххх, срещу Ревизионен акт № Р-03002717006044-091-001/16.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., изменен с Решение № 136/09.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2013, 2014 и 2015 г. в общ размер 32 588,54 лева и лихви върху задълженията за корпоративен данък в общ размер на 9 002,08 лева до датата на ревизионния акт.

Жалбоподателят не оспорва увеличението на финансовия резултат със стойността на получените през ревизираните периоди субсидии от ДФЗ, но твърди, че при определяне на данъчния резултат в ревизионното производство неправилно не са били признати като разходи изплатени от дружеството наеми за ползвани земеделски земи, както и разходи за материали и стоки, за които е прието, че не са свързани с дейността на дружеството. Счита, че корекцията с разходите за наеми е следвало да бъде извършена служебно по реда за корекция на счетоводни грешки, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен. Моли за отмяна на установените задължения над размера, следващ се след преобразуването с разходите за изплатени наеми, както и за присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли ревизионният акт да бъде потвърден и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03002717006044-091-001/16.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., изменен с Решение № 136/09.07.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП.

Ревизионното производство е с обхват задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2013, 2014 и 2015 г. През ревизираните периоди дейността на дружеството е отглеждане на зърнени и бобови растения и маслодайни семена. Регистрирано е като земеделски производител и обработва наети земи в землищата на с. И., с. Д., с. Р. Д., обл.

Ш.. Според констатациите в ревизионния доклад, дружеството прилага двустранна форма на счетоводно отчитане и е водило текущо счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и националните счетоводни стандарти.

От събраните в ревизионното производство доказателства е установено, че дружеството е получило субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ в размер на 86 797,30 лева за 2013 г., 94 362,21 лева за 2014 г. и 89 825,95 лева за 2015 г. Субсидиите са предоставени по Схемата за единно плащане на площ, при което са определени на площ и не са обвързани с продукция.

По сметка 705 Приходи от финансирания за 2013 г. е осчетоводило приходи в размер на 44 936,92 лева, за 2014 г. – в размер на 136 222,59 лева и за 2015 г. – в размер на 89 544,97 лева. В ГДД за съответната година е намалило с посочените суми счетоводния финансов резултат, за което не е дало обяснения и не е посочило основание.

При така установените факти органите по приходите са приели, че счетоводното отразяване на субсидиите не е извършено в съответствие със Закона за счетоводството, с т. 3.2 от СС 20 „Отчитане на правителствените дарения и оповестяване на правителствената помощ“, както и с пар. 4.1 от СС 41 „Селско стопанство“, които изискват получателите на правителствени помощи без поставени условия да ги отчетат като приход в периода на получаването. Предвид това, считат, че на основание чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството финансовият резултат на дружеството следва да се увеличи с размера на неотчетените приходи от субсидии, или 86 797,30 лева за 2013 г., 94 362,21 лева за 2014 г. и 89 825,95 лева за 2015 г.

Установени са още неотчетени приходи от продажби на „А.“ АД в размер на 5 000 лева през 2014 г., в размер на 442 лева от продажби на „С.К.“ ООД по фактура 63/02.12.2015 г. през 2015 г., с които на основание чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството е увеличен финансовият резултат за съответната година.

Установени са неотчетени приходи от получено през 2015 г. застрахователно обезщетение в размер на 3 623,05 лева, с които на основание чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството е увеличен финансовият резултат за 2015 г.

Във връзка с отчетените разходи, след анализ на документите и писмените обяснения на ревизираното лице, органите по приходите са установили, че през 2013 г. и 2014 г. дружеството е осчетоводило разходи за строителни материали и уреди, според обясненията – за извършени ремонтни дейности и оборудване за офис на фирмата в дворното място на дома на управителя. Тъй като доказателства за стопанисване на обекта от дружеството не са представени, органите по приходите са приели, че тези материали и оборудване не са свързани с дейността на дружеството, и на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО не са признали за данъчни цели отчетени разходи за материали в размер на 2921,27 лева за 2013 г. и в размер на 4097,07 лева за 2014 г.

Като разходи, несвързани с дейността са приети и отчетените материали и услуги, свързани с ползването на джип „Г. Ч.“ в размер на 597,90 лева за 2013 г., 25 лева през 2014 г. и 119 лева през 2015 г., с които на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат.

На същото основание - чл. 26, т. 1 от ЗКПО - не са признати за данъчни цели разходи за телефон, автомобилни гуми и акумулатори, в общ размер 549,92 лева за 2013 г., 374,18 лева за 2014 г. и 358,34 лева за 2015 г., за които не е дадено обяснение какво е тяхното предназначение и за какво са използвани същите.

На основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО не са признати разходи за амортизации на климатик в размер на по 474,48 лева за 2014 г. и 2015 г., за който не е установено, че е монтиран и се ползва за целите на дружеството.

На основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО , вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството не са признати за данъчни цели отчетени разходи за външни услуги в размер на 2 000 лева през 2013 г. и в размер на 9 120 лева за 2015 г., по фактури за жътва от ЕТ „К.Р.“ и от ЕТ „Г. И.“, тъй като е прието, че тези две фактури не се придружават от документи, удостоверяващи извършването на услугата.

След извършените преобразувания на декларираните от дружеството финансови резултати, за 2013 г. е установен данъчен финансов резултат – данъчна печалба 100 197,89 лева и е определено задължение за корпоративен данък 10 019,79 лева (при деклариран 733,15 лева), или разлика за внасяне 9 286,64 лева, както и лихви в размер на 3 832,72 лева до датата на ревизионния акт.

За 2014 г. е установен данъчен финансов резултат – данъчна печалба 119 655,08 лева и е определено задължение за корпоративен данък 11 965,51 лева (при деклариран 1532,21 лева), или разлика за внасяне 10 433,30 лева и лихви в размер на 3 228,21 лева до датата на ревизионния акт.

За 2015 г. е установен данъчен финансов резултат – данъчна печалба 122 566,42 лева и е определено задължение за корпоративен данък 12 256,64 лева (при деклариран 1860,36 лева), или разлика за внасяне 10 864,78 лева и лихви в размер на 2 175,49 лева до датата на ревизионния акт.

С възражението срещу ревизионния доклад доказателства не са представени. Твърденията във възражението са насочени срещу установените неотчетени приходи по доставки към „А.“ АД и изводите за несвързани с дейността на дружеството разходи за материали и оборудване за офис, построен в двора на дома на управителя. Изложени са и твърдения във връзка с отчетените разходи за външни услуги – жътва – по фактура от ЕТ „Г. И.“.

С жалбата по чл. 152 от ДОПК жалбоподателят твърди, че с ревизионния акт не са признати като разходи направени плащания за рента и натура за ревизираните години, като прилага копия от ведомости за изплатени ренти и натура. Възразява и срещу непризнатите разходи за жътва на ЕТ „Г. И.“, като прилага копие от подадената от този търговец ГДД за 2013 г. Моли за възможност за корекция на ГДД за ревизираните периоди, за да декларира пълния размер на получените субсидии, реалните приходи от стопанска дейност и реалните разходи за дейността.

С решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. жалбата е призната за частично основателна по отношение на отчетения разход в размер на 9 120 лева през 2015 г. за външна услуга – жътва по фактура от ЕТ „Г. И.“. Коригирана е и допусната грешка при преобразуване на финансовия резултат с непризнат разход за бор машина в размер на 82,49 лева за 2014 г. По възраженията за непризнати ведомости за изплатена рента в натура директорът е посочил, че след като не са намерили отражение в счетоводството на самото дружество, разходите няма как да са включени в счетоводния финансов резултат.

Съответно данъчният финансов резултат за 2014 г. е определен на 119 572,59 лева, а корпоративният данък – на 11 957,26 лева, както и лихви в размер на 3 222,25 лева. За 2015 г. данъчният финансов резултат е определен на 113 446,42 лева, а корпоративният данък на 11 344,64 лева, както и лихви в размер на 1965,77 лева. Установените задължения за 2013 г. са потвърдени напълно. С решение от 20.08.2018 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. е поправил очевидна фактическа грешка в предходното си решение, в графата „данъчни задължения (обжалвана част)“ за 2014 и 2015 г. като вместо съответно 11 957,26 лева и 11 344,64 лева е посочил 10 425,05 лева и 9 484,28 лева (размерът на новоустановените задължения над декларираните от дружеството).

В жалбата до съда отново се твърди, че неправилно органите по приходите не са намалили финансовия резултат с изплатените, но неосчетоводени разходи за рентни плащания, като в ревизионния акт не са отразени констатации във връзка с тях, въпреки че договорите за наем и ведомостите за изплащане на наемите са представени в хода на ревизията. Дружеството посочва, че неосчетоводяването им е в резултат от допусната грешка, установена по време на ревизията. Във връзка с твърденията си, дружеството представя с жалбата си по чл. 156 от ДОПК договори за наем на земеделска земя, ведомости за платени наеми за ревизираните периоди, платежни нареждания за платени по банков път наеми, анкетни карти, споразумения, счетоводна документация.

За установяване на твърдяните от жалбоподателя обстоятелства относно неосчетоводяването на платените суми за наеми на земеделски земи, в съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача, вещото лице след запозванате с материалите по делото и ревизионната преписка, а по необходимост и с документите в счетоводството на жалбоподателя, да отговори на въпросите: Какъв е размерът на дължимите наеми по сключени договори за наем от жалбоподателя за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., поотделно за всяка година? Какъв е размерът на платените наеми по представените ведомости за всяка една от трите години? Сумите по платени наеми за всяка една от годините били ли са отчетени като разходи в счетоводството на жалбоподателя, респективно намерили ли са отражение в годишния финансов резултат за всяка една от ревизираните три години? Допуснатите грешки, изразяващи се в неотразяване на направените разходи за наеми през трите години, третирани ли са като грешки при подаване на ГДД за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. или в ГДД за някоя от следващите години – 2016 г. и 2017 г.? Във връзка с представените с жалбата оборотни ведомости за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и представените документи при ревизията, вещото лице да извърши съпоставка и да посочи в какво се изразява разликата помежду им?