Решение № 25 от 08.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000282 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗД Е. АД ЕИК ...- град С.,представлявано от изпълнителните директори чрез юрисконсулт С.К. против Решение № 260071 от 22.02.2021 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 470/2019 г.

Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част от първоинстанционното решение, с която съдът е присъдил към доброволно изплатената сума от 17 500 лева допълнително още сумата 27 500 лева, като по този начин общият размер на вземането за неимуществени вреди е 40 000 лева. В тази обжалвана част се поддържа оплакването ,че присъденият размер на застрахователното обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи . Посочена е такава практика на отделни състави от Търговската колегия на ВКС , която е по прилагането на чл.52 от ЗЗД.

Решението се оспорва и в частта ,с която е присъдил законни лихви 1 върху присъдената главница.

Претендира се за постановяване на въззивно решение, с което да се отмени решението на първата инстанция в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което съдът да отхвърли иска по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата 27 500 лева.

Въззиваемата страна М. В. К., действащ със съгласието на законния си представител В.И. К.-негов баща чрез пълномощника си адвокат Б.К. поддържа писмен отговор, съгласно който съдът правилно е преценил, че ищеца като пешеходец не е допуснал нарушение на правилата за движение, а вина за настъпилото ПТП има единствено водача на лекия автомобил „Ш.Ф.“, която се е движила със скорост над допустимата и не е преустановила движението на лекия автомобил. Наред с това се излагат съображения за това, че съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е присъдил справедлив размер на обезщетението.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявен е пряк иск срещу застрахователя на деликвента по чл.432,ал.1 от КЗ.

Претендира се присъждането на застрахователно обезщетение за причинените на непълнолетния ищец неимуществени вреди от ПТП.

По делото е приложено НОХД № 344/2018 г. по описа на Районен съд– град А., производството по което е приключило със писмено споразумение между прокуратурата и подсъдимата Й.К.Т. .Споразумението е сключено по реда на чл.381 от НПК.

Подсъдимата се е признала за виновна по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.343,ал.3, б.“а“ във вр. с ал.1,б.“б“, във вр. с чл.342,ал.1 от НК, за това ,че на 11.08.2017 г. в град А., на бул.“Б.“, при управление на МПС –лек автомобил „Ш.Ф.“ с рег.№ ... е нарушила правилата за движение,а именно: нарушила е чл.5 ,ал.1 от ЗДВП и чл.20, ал.1 от същия закон, 2 съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, чл.20,ал.2 ,изр. Последно от ЗДПП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението ;чл.119,ал.1 от ЗДВП ,съгласно която разпоредба “при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно –превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре,поради което е призната за виновна в това, че по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на М. В. К., изразяваща се в закрито счупване на лявата голямопищялна кост в областта на латералния кондил, което е наложило провеждането на оперативно лечение, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Съдът е одобрил споразумението между страните,а това означава ,че съгласно чл.383 от НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд.

Така стигаме до разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Механизма на процесното ПТП е правилно изяснен от първоинстанциониня съд, който е приел следната фактическа обстановка:

Управляваният от водача Й.К.П. лек автомобил марка „Ш.Ф.“ се е движел в лявата лента за движение на западното платно на бул.“Б. в град А..

Посоката на движение е била от север на юг. В същото време пешеходецът М. В. К., който е бил на 16 години е пресичал платното за движение от дясно на ляво пред лекия автомобил. След удара пешеходецът е паднал на разделителния остров на тревата, като от графичното изображение на ситуацията става ясно, че ударът е настъпил на самата пешеходна пътека . Не се спори ,че пешеходецът е пресичал платното за движение на винаги натоварения бул.“Б.“ в град А. на пешеходна пътека тип „ Зебра„ 3

.Последната маркировка. е била обозначена на място с хоризонтална и вертикална

Преди да предприеме пресичането на пътното платно на пешеходната пътека пострадалия М.К. се е огледал внимателно преди да предприеме пресичането. При този оглед е възприел пътната обстановка като е забелязал , че в първата лента / дясната / е имало спрели коли, а във втората лента / средната / за движение е бил спрял лек автомобил „П.“,а след него един товарен автомобил марка „В.“.

Или преди да пресече пешеходната пътека пешеходецът е преценил правилно разположението на автомобилите, намиращи се в дясната и в средната лента за движение. Към този момент лявата лента за движение е била свободна. Към момента на пресичането управлявания от подсъдимата лек автомобил марка „Ш.Ф.“ не е бил възприет от пешеходеца. Последният обективно не би могъл да го възприеме и това е така защото лекият автомобил не е спрял пред пешеходната пътека , така, както другите автомобили. От заключението на САТЕ се установява, че автомобилът се е движел с около 46 км.в час, тоест движел се е с разрешената за населени места скорост . Това обаче не променя нещата, тъй като се оказва, че тази скорост не е била съобразена с конкретната пътна обстановка.

От заключението на автоексперта инж. С.М. се установява, че водачът на лекия автомобил „Ш.Ф.“ е нямал техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да го предотврати чрез безопасно екстрено спиране. Това е така, тъй като в момента на сблъсъка между лекия автомобил и пешеходеца мястото на удара е вътре в самата опасна зона на автомобила. Следва обаче да се отчете, че водачът сам се е поставил в тази опасна ситуация, тъй като според изчисленията на автоексперта инж. С.М. ако водачът на лекия автомобил го е управлявал със скорост на движение по-малка от 34 км/час, той би могъл да реализира безопасно екстрено спиране.

Лекият автомобил обаче се е движел с по-висока скорост, която е била разрешена за населено място, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка . Ако бе по-внимателен водачът без затруднение би забелязал, че 4 леките автомобили, които са били в дясната и в средната лента за движение за спрели, видял е и пешеходната пътека тип „Зебра“, която е била не само хоризонтално, но и вертикално обозначена. При тази пътна обстановка правилното решение е да намали скоростта на движение така че да може да осъществи екстренно спиране.

Но вместо това подсъдимата Й.Т. е продължила да се движи с по-висока скорост , според заключението на автоекспертизата скоростта е била около 46 км в час. Оказва се ,че при тази скорост на движение лекият автомобил не е могъл да спре пред пешеходната пътека, а е преминал. Доказателство за което е ,че мястото на удара е точно на пешеходната пътека, на която пострадалото момче не само че е бил стъпил, но и преминал по-голямата част и конкретно преминал е пред спрелите леки автомобили, намиращи се в дясната и средната лента за движение на западното платно на бул.“Б.“ в град А..

Впрочем , механизма на процесното ПТП е напълно ясен и подсъдимата Й.Т. пред наказателния съд сама се е признала за виновна за допуснатите от нея нарушения на правилата за движение . И разбира се найсериозното извършено от нея нарушение,а именно: нарушението по чл.119,ал.1 от ЗДПП.

Съгласно тази разпоредба при приближаване на пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Вече стана ясно ,че виновният водач нито е намалил скоростта, нито е спрял пред пешеходната пътека тип „Зебра“, както това са направили другите автомобили.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че пешеходецът М.К. не е нарушил правилата за движение и е пресякъл пътното платно на регламентирано място- на обозначена пешеходна пътека. Не е допуснал нарушение на задълженията по чл.113,ал.1 т.1 от ЗДПП, нито е нарушил забраната по чл.114,т.1 от ЗДВП. Няма как да се приеме ,че пешеходецът е навлязъл внезапно на платното за движение. Пострадалият е преминал поголямата част от платното за движение и наистина трябва много

5 въображение за да се приеме тезата на жалбоподателя за внезапната поява на пешеходеца. За съжаление съдът в този си състав не може да прояви такова въображение, а думата „внезапност“ може да се използва за лекия автомобил марка „Ш.Ф.“. Именно този автомобил се появява внезапно на самата пешеходна пътека, вместо да намали скоростта и да спре пред самата пешеходна пътека.

На следващо място във въззивната жалба се прави възражение за допуснатото съпричиняване на резултата от страна на пострадалия пешеходец. Това възражение е правено с отговора на исковата молба и съдът правилно го е оставил без уважение. Изложил е обаче пестеливи мотиви, поради което въззивният съд следва да ги допълни.

ПАС счита , че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД и това е така поради следното:

Както вече бе коментирано одобреното от наказателния съд споразумение между страните в наказателния процес има последиците на влязла в сила присъда – чл.383 НПК.

В това писмено споразумение съдът е признал вината на подсъдимата Й.Т. за допуснати редица нарушения на правилата за движение по пътищата и последната не е оспорила нито едно от тях. Най сериозното нарушение е това по чл.119,ал.1 от ЗДВП.

При това положение следва да намери приложение разпоредбата на чл.119,ал.5 от ЗДПП, съгласно която при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило по

Закона за движението по пътищата ,имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.

Ерго, самият закон изключва съпричиняването от страна на пешеходеца при положение, че с влязла в сила присъда на наказателния съд водачът на съответното МПС е признат за виновен за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. И тези нарушения имат пряко 6 отношение към произшествието, защото ако лекият автомобил марка „Ш.Ф.“ бе спрял пред пешеходната пътека – нямаше да има инцидент с толкова неприятни последици за пешеходеца.

С оглед на това и въззивният съд приема , че не е налице хипотезата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и категорично не е налице съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец.

Третото и последно оплакване във въззивната жалба е , че съдът е завишил прекомерно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди . Постановил е решението в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като е цитирал „ тълкувателна и задължителна практика по чл.290 ГПК“. Следва да се съобрази, че обжалваното решение е постановено при действието на чл.290,ал.3 от ГПК и следователно задължителна съдебна практика вече няма. Посочените решения на отделни състави от ТО на ВКС е практика, която очевидно пълномощника на жалбоподателя е „селектирал „. Тази селекция обаче не обвързва въззивния съд, тъй като както добре е известно на практикуващите юристи всеки един казус е специфичен, при определяне на размера на обезщетението се отчита фактическата обстановка, механизма на конкретното ПТП и особеностите на всяко отделно произшествие.

Разпечатката съдържа 43 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05fd87c5-9a2c-4ee6-b434-22e57f8c04c0