Определение № 1249 от 18.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1249 гр. София, 18.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Д. Димитров Касационно гражданско дело № 20238002101989 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 11 776/21.12.2022 година, подадена, от КПКОНПИ гр. София, срещу решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година.

С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 260 001/21.01.2022 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 236/2018 година, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от КПКОНПИ гр. София срещу П. С. П., П. П. и „Пами стоун“ ЕООД (в ликвидация), с. М. , искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 296 776.45 лева.

В подадената от КПКОНПИ гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от КПКОНПИ гр. София срещу П. С. П., Н. П. П. и „Пами стоун“ ЕООД (в ликвидация), с. М. искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество да бъдат 1 уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.

2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по подадената касационна жалба Н. П. П. е подала отговор с вх. № 1874/23.02.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Ответникът по подадената касационна жалба П. С. П. е подал отговор с вх. № 140/13.02.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 196/14.11.2022 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 279/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

„Пами стоун“ ЕООД (в ликвидация), с. М., не е подало отговор на касационната жалба на КПКОНПИ гр. София.

КПКОНПИ гр. София е била уведомена за обжалваното решение на 28.11.2022 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 11 776/21.12.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл.

283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежно страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови решението си съставът на Апелативен съд Бургас е приел, че с исковата молба били заявени неналични парични суми по банковите сметки, като придобито през проверявания период имущество от П. С. П. и Н. П. П., от които частично предявени за отнемане в полза на 2 държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, респективно т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.), суми представляващи касови вноски от титуляря и от трети лица, лихви върху суми, погасителни вноски по кредити, изтеглени суми на АТМтерминал, теглени суми в брой от кредитни карти, получени суми по банков път. Като придобито през периода (за 2012 и 2013 година) имущество били посочени и суми, общо в размер на 58 000.00 лева, представляващи направени от П. С. П. допълнителни парични вноски с лични средства в имуществото на „Пами стоун“ ЕООД (в ликвидация), с. М. , част от които били заявени за отнемане от дружеството на основание чл. 66, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Неналичните парични суми, преминали през банкови сметки на проверяваните лица, въззивната инстанция считала, че не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, във връзка с §. 1, т. 1 и т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 156, ал. 4, т. 1, във връзка с §.1, т. 3 и т. 4 от ЗПКОНПИ. Действително, в легалната дефиниция било посочено, че „имущество“ било пари и активи от всякакъв вид. Но тази дефиниция изключвала преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които не се установявало да били налични или трансформирани в друго имущество, т. е. към момента на проверката те са били изразходвани, като съставлявали разход и следователно не били част от имуществото на проверяваното лице в края на съответния период. Това било така, като се съобразявало приетото в мотивите на решение №13/13.10.2012 година, постановено по к. д. № 6/2012 година на КС съд на РБ, че на изследване подлежало имуществото, с което проверяваният бил разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през периода от законни източници, направените разходи и възникналите задължения. Парични средства, които са били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установявало да са налице в края на периода, нямали смисъла на „имущество“, заложен в специалния закон. Същите били изразходвани и съставляват разход, а не притежавано имущество. Като разходвани, липсващи, те не можели да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата, извън специално предвидените в закона хипотези при отчуждено имущество с парична равностойност. Разпоредбата на чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.), съгласно която при липсващо или отчуждено имущество се отнемала паричната му равностойност, не можела да обоснове обратния извод. От граматическото и логическо тълкуване на текста било очевидно, че под 3

„имущество“, което има парична равностойност, законодателят имал предвид конкретни индивидуално определени вещи, които подлежали на парична оценка, каквито парите не били. С оглед на това, общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период, налично в края на периода или отчуждено срещу парична равностойност, било в общ размер от 120 531.21 лева, от които 150.00 лева–стойност на дружествени дялове, 50.00 лева–сума от продажба на дружествени дялове, 24 160.00 левастойността на закупен недвижим имот, 72 221.76 лева–направени подобрения и ново строителство в същия имот,

23

800.00 лева

(5600.00+1200.00+1800.00+11

200.00+4000.00), която представлявала стойността на закупените от ответниците пет автомобила и сумата от 149.45лева-налични по банкови сметки. Съгласно §. 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.), в относимата по конкретния случай редакцията към началото на проверката от комисията, „значително несъответствие“ бил онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишавал 250 000.00 лева за целия проверяван период. Нетни доходи били доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Нетният доход целял да установи свободната и разполагаема наличност от законни средства, която можела да бъде използвана за придобиване на имуществото. В исковата молба бил посочен установеният от комисията за проверявания период нетен доход на проверяваното лице и семейството му в размер на 49 437.37 лева, който бил възможно найнеблагоприятният за ответниците вариант по процесния спор, при констатирани от ищеца доходи, приходи и източници на финансиране общо в размер на 250 151.06 лева. (в т. ч. доходи по ГДД, осигурителен доход, обезщетения от НОИ и получени суми от фирми, по справка в НАП-45 257.10 лева, усвоени кредити и кредитни продукти-204 893.96 лева), намалени с установените обичайни и извънредни разходи общо в размер на 200 713.69 лева) в т. ч. издръжка на семейството-102 949.99 лева, платени данъци над заложените по данни на НСИ-342.72 лева, плащания на ПОС терминал24 972.29 лева, погасителни вноски по КК-70 506.00 лева и други разходи1942.69 лева). На база така предявените от комисията фактически обстоятелства, при нетен доход от 49 437.37 лева и съпоставката му с придобитото имущество от 120 531.21 лева, несъответствието възлизало на 4 стойност 71 093.84 лв., т. е. под предвидените в закона 250 000.00 лева в редакцията на §. 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.) към релевантния момент‑21.04.2016 година като праг за наличие на „значително несъответствие“. При тези съображения се налагал изводът, че в разглеждания случай не било налице значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица по смисъла на чл. 21, ал. 2, във връзка с §. 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 107, ал. 2, във връзка с §. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, поради което и не можело да се изведе заключение за обосновано предположение, че ответниците притежавали незаконно придобито имущество, което на основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), сега чл. 153 от ЗПКОНПИ, подлежало на отнемане в полза на държавата. Предявените искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ гр. София е поискала въззивното решение на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ (отм.), паричните средства, които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите „имущество“, респективно следва ли същите да се включват в анализа за значително несъответствие.

По отношение на първия въпрос, чрез позоваване на решение № 29/12.04.2021 година, постановено по гр. д. № 1021/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 79/31.01.2018 година, постановено по гр. № 1692/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. у а също така и на определение № 431/03.06.2018 година, постановено по гр. д. № 4071/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 438/16.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3098/2017 година и определение № 697/27.07.2018 година, постановено по гр. д. № 4917/2017 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. се обосновава приложното поле на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на исканото касационно обжалване. Към настоящия момент обаче е налице постановено ТР № 4/18.05.2023 година по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, в чиято т. 1 е не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.3 от ДРЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и 5 впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Така даденото тълкуване е задължително за съдилищата и възприетото от Апелативен съд Бургас становище по този въпрос съответства на него. Поради това не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас по така поставения въпрос. Още повече, че в т. 2 от цитираното ТР е посочено, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, поради което причината за липсата им е без правно значение.