Решение № 5333 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5333 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110211663 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Б. К. К. ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл.

187а, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал.7 от ЗДвП.

В жалбата се правят искания за отмяна като неправилен и незаконосъобразен така издадения електронен фиш /ЕФ/ поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните разпоредби на закона, алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща процесуален представител, но депозира становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща представител - юрк. Г.. В открито съдебно заседание в даване хода на делото по същество, релевира доводи за неоснователност на подадената жалба и моли процесния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, Моли присъждане на разноски в полза на АПИ за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 16.07.2021г. в 14:49 часа пътно превозно средство – влекач марка *******, модел „**********, с рег. ****, с технически допустима максимална маса 19000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в общ. Столична се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението е било установено посредством устройство с № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП.

След осъществяване на справка за собствеността на автомобила било установено, че същият принадлежи на „Д. ООД, ******. Процесният електронен фиш с *****, с който било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП бил съставен на Б. К. К., за който било прието, че е водач на МПС.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. От снимките, генерирани с устройство № 10181 - елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е регистрирана в Електронната система за събиране на пътни такси данни за платена пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В резултат на тази проверка, съдът намира следното:

Когато собствениците/ ползвателите / водачите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:

„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за 2 доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е посочено, че водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Електронният фиш за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което свидетелства приложения по делото Протокол № 28765/09.09.2021 от заседание на УС на АПИ.

Настоящият съдебен състав намира, че в процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение. В обжалвания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, който предвижда водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв..

Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (редакция, актуална към датата на извършеното нарушение), която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3а ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.

189ж (редакция, актуална към датата на извършеното нарушение) от ЗДвП е недопустимо.

Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3а ЗДвП имат различно съдържание - първата предвижда да се наказва Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в 3 обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв., докато втората санкционира поведението на водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Очевидно е същественото различие в правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства се явява прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.

За вмененото на жалбоподателя нарушение, към датата на извършване на нарушението, не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред - със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално - оспорване на фактическите констатации на контролните органи.

Ето защо, както е обосновал твърдения и жалбоподателя в тази насока, е налице основание за отмяна на ЕФ, което се явява издадено при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място остава недоказано авторството на деянието, като въззиваемата страна не е описала на какво основава извода си, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС на датата на твърдяното нарушение и не е приложила доказателства за това, при изпращане на преписка на СРС съобразно изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 187а ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, като жалбоподателят не е собственик или вписан ползвател на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението. Действително ал. 4 на въпросната разпоредба предвижда възможност за собственика да се освободи от административнонаказателна отговорност при представяне на декларация, но такава не е приложена към представената преписка, не се съдържат подобни твърдения и в ЕФ, което води до недоказаност на административнонаказателното обвинение и е самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ.

На следващо място, в чл. 2, § 7 от Регламент *****204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: е предвидено, че доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване 4

/ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б от ЗП, (в сила от 13.02.2024 г.), с които националното законодателство се привежда в съответствие с въпросните изисквания на Регламент ******204 и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Целта на тези изменения е привеждане националното законодателство в съответствия с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) *****204, но макар към датата на настоящото нарушение все още да не са влезли в сила разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, разпоредбите на посочения Регламент имат пряко действие. Поради това и атакуваният ЕФ е издаден при противоречие с реда на реализиране административнонаказателната отговорност, предвиден в Регламент (ЕС) ******204, тъй като собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък, като ако след уведомяване, той не стори това доброволно, е трябвало да се образува административнонаказателно производство. В този смисъл са и Решение № 12987 от 26.07.2024 г. по адм. д. № 5353/2024 г. на АССГ, Решение № 8696 от 14.06.2024 г. по адм. д. № 3486/2024 г. на АССГ и др.