Присъда № 2 от 10.03.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към ПРИСЪДА №2 от 10.03.2022 г. по ВНОХД № 271/2021 г. ВАпС Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест от прокурор при ВОП и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец А.М. срещу присъда №66/18.10.2019 г. по НОХД № 733/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд. С атакуваната присъда подсъдимият В. Н. М. е признат за невинен в това, че за времето от

09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - АС.

М. М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашил с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България"ООД, с управител АС. М. М., извършено е от две лица - КР. Ж. К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата КР. Ж. К. е призната за невинна в това, че за времето от 09.10.2014 год. до 16.11.2014 год. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - АС. М. М. да поеме имуществено задължение – да заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашила с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица" - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица" - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България"ООД, с управител АС. М. М., извършено е от две лица - КР. Ж.

К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК.

С присъдата окръжният съд е отхвърлил предявения от АС. М. М. граждански иск солидарно срещу подсъдимите В. Н. М. и КР. Ж. К. за сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното изплащане.

Съдът е отхвърлил и предявения от „Ред хот България“ ООД, представлявано от АС. М. М., като управител граждански иск срещу подсъдимите В. Н. М. и КР. Ж. К. за сумата от 14838,37 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на подс.М. е било повдигнато и обвинение по чл.131, 1 ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК за нанесена на 15.10.2014 г. лека телесна повреда на свид. К. К. в качеството му на длъжностно лице – общински съветник в Общински съвет Варна при изпълнение на функциите му. С определение, постановено в съдебно заседание на 03.06.2019 г. по НОХД № 733/2017 г., ВОС е прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимия М. по отношение на това обвинение, като е приел че на 15.04.2019 г. е настъпила абсолютната погасителна давност и подсъдимият е направил искане за прекратяване на наказателното производство.

Определението е влязло в сила на 19.06.2019 г.

Във въззивния протест се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Според държавното обвинение престъплението, за което двамата подсъдими са предадени на съд е доказано от обективна и субективна страна. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК и им се наложат наказанията, поискани от прокурора пред първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец М. се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Според частното обвинение присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правата на жалбоподателя М.. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, както и да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски.

Представителят на апелативната прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста на изложените в него основания. Застъпва се становището, че неправилно първоинстанционният съд е разделил на отделни епизоди цялостната престъпна дейност на двамата подсъдими, като е приел, че всеки един по отделно е несъставомерен, и щом като е несъставомерен по отделно, е несъставомерна дейността им в цялост. Според държавното обвинение е безспорно, че последвалите събития след отправяне на заплахата - демонтирането на плоскостите, спирането на тока и последващото разрушаване са насочени към склоняване на пострадалият. М., и мотивирането му да започне да си плаща рекета. Според обвинението неправилно първоинстанционният съд е обсъдил поотделно доказателствата, а не в тяхната съвкупност, като е игнорирал голяма част от тях, поради което се прави искане въззивната инстанция да извърши собствен анализ и да признае за виновни подсъдимите по възведените им обвинения, като им наложи предложените от прокурора пред първата инстанция наказания.

Повереникът на частния обвинител М. в съдебно заседание пред въззивната инстанция поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.

Според него има достатъчно доказателства, сочещи, че М. е мотивиран към поемане на имуществено задължение и че тази мотивировка е последователна, ескалираща в своята агресивност в една поредица от действия. Съвместната дейност на двамата подсъдими е безспорно установена 2 и тя е продължила в рамките на месец. Искането е след нов анализ на доказателствата, въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която бъде наложено съответното наказание на подсъдимите, както и да бъде уважен гражданския иск.

Според защитата на подсъдимия М., присъда е законосъобразна. Твърди се, че показанията на Т. Д., Д. и В. Б., относно разговора, който им е предаден от А.М. не могат да бъдат кредитирани защото са вторични и заявяват различни факти, които са им били казани от А.М.. Не пресъздават еднозначно събитията, като така поставят под съмнение достоверността на показанията на А.М.. От преките доказателства - показанията на А.М. и обясненията на подс.М. не може да се изведе категоричен извод, че е доказано престъпно поведение, а след като няма обективни данни за общност на умисъла по мотивиране за поемане на имуществено задължение, то не може да се говори за съизвършителско деяние. Заявява се становище, че разрушаването на терасата не засяга собствеността на А.М. и неговите интереси, тъй като собствеността върху терасата не е негова. Отделно от това, наем му е бил искан за терасата, а на другия ден се предприемат действия по нейното разрушаване, очевидно е, че не може тези действия, с каквито и агресивни думи да са съпроводени, да са с цел да се мотивира А.М. да плаща наем за терасата. Искането на подс.М. М. да му заплаща наем представлява съществуващо имуществено задължение, а не нововъзникнало, което изключвало съставомерността на деянието.

Според защитата след като терасата не е собственост на А.М. и от нейното разрушаване не се засяга неговата собственост, а е имало предписания от контролните органи и терасата и кухнята да бъде разрушени, то тогава подсъдимите, събаряйки процесната тераса, не са осъществили противозаконни действия.

Поддържа се, че не може да има осъществен състав на престъпление по чл.213а от НК, когато имущественото задължение не е конкретизирано по начин, който да ангажира длъжника, когато за осъществяване на конкретното задължение не са отправени заплахи, които да са инкриминирани в диспозитива на обвинителния акт, и когато в обвинителния акт се твърди, че искането за поемане на имуществено задължение е свързано с претенция за заплащане на несъществуващ впоследствие обект, т.е. очевидно е, че волята на дееца не е била той да получи каквото и да е било от пострадалия.

Счита се, че в обвинителния акт подсъдимите се обвиняват в съучастие като съизвършители, а се инкриминират техни лични действия на дати, на които единият не е бил, а и без факти за действия на другия, обсъждат се обстоятелства, които наистина нямат връзка с поемането на имуществено задължение и противозаконни заплахи, защото се твърди, че противозаконните действия са твърдението, че подс.М. бил инициирал проверки, а впоследствие съборена незаконна постройка. Поддържа се тезата, че подс.М. е приел да помогне на подсъдимата К., говорил е с А.М., защото е искал по някакъв начин да гарантира интереса й, но той няма мотив да извърши това престъпление.

3

Моли се протестът и жалбата да бъдат да оставени без уважение.

Според защитата на подсъдимата К. присъдата е законосъобразна. Тя не е претендирала пари за наем от свид.М.. По отношение поемането на имуществено задължение и последиците от това, се застъпва становището, че извършителят трябва да съзнава, че изнудваният ще претърпи имуществени щети. Това не е установено в поведението на подс.К.. Претендираното от нея и се е дължало независимо от споровете между нея и бившия й съпруг. Счита се, че свид.М. не е мотивиран да поеме ново задължение, защото той вече е имал такова. Налице е смяна на кредитор с действията на подсъдимата К. със съдействието, което тя е потърсила от подс.М..

В последната си дума подсъдимата К. заявява, че желае да бъде оправдана.

В последната си дума подсъдимият М. счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена и бъде признат за невинен.

Делото е за втори път пред въззивната инстанция. С решение №95/12.08.2021 г. по к.н.д. №180 по описа за 2021 година, Върховният касационен съд е отменил изцяло присъда № 260000 от 14.09.2020г., ВНОХД № 74/20г. на Варненски апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Съдебното производство пред Окръжен съд-Варна е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК, тъй като подсъдимите и техните защитници са направили искане да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещите лица като протоколите за разпит и писмените заключения от досъдебното производство се приобщят към материалите по делото. Предвидената в глава 27 от НПК процедура е изпълнена според изискванията на закона.

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, като разгледа въззивните жалба и протест и обсъди изложените от страните съображения и служебно провери правилността на присъдата, счита за установена следната фактическа обстановка:

През 2005 година свидетелят Т. Д. и подсъдимата К.К. сключили граждански брак. Двамата заживели на съпружески начала през 2004 година.

Преди това на 6-ти декември 2004 година Д. и К. учредили дружество с ограничена отговорност „Варна Парадайс" ООД /фирмено дело № 3722/2004 година по описа на Окръжен съд Варна/, в което били съдружници и съуправители. Основният предмет на дейност на дружеството били консултантски услуги и посредническа дейност при продажба на недвижими имоти. Дружеството се управлявало от двамата съдружници Д. и К. заедно и поотделно. В същото дружество „Варна Парадайс" ООД като офис сътрудник започнала работа и сестрата на свидетеля Т. Д. - свидетелката М. П..

Последната осъществявала дейност по консултиране основно на чуждестранни клиенти, поради това, че владеела английски, немски и италиански език. През периода от 2005 до 2010 година „Варна Парадайс" ООД, подсъдимата К. и свидетелите Т. Д. и М. П., като физически лица, 4 закупили недвижими имоти в град Варна и Варненска област.

През 2006 година подсъдимата К. и свидетелят Д. регистрирали търговско дружество „Джънгъл“ ООД /фирмено дело №3537/2006-та по описа на ВОС/. Това дружество било създадено с цел стопанисване на търговските обекти, закупени до този момент, както и тези имоти, които подсъдимата и свидетелят възнамерявали да придобият в бъдеще.