Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7691 от 24.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72140/2024
Вид
Определение № 7691
Подписан
24.02.2026
В сила
24.02.2026
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7691 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110172140 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от „В* К* И*“ ООД срещу П. И. Ч. и Н* К. Ч..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците чрез назначения особен представител са подали отговор на исковата молба.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Следва да бъде уважено доказателственото искане от ищеца за допускане на съдебнооценителна експертиза.

На ответника следва да бъдат дадени указания за конкретизиране на въведеното възражение за прихващане със вземане в размер на 250 000 евро.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 140, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да конкретизират релевираното възражение за прихващане със сумата от 250 000 евро, като посочат момента на настъпване на изискуемостта на вземането, да уточнят размера на вземането, като съобразят дела на ответниците от правото на собственост върху процесната сграда, да посочат дали вземането е ликвидно или следва да бъде установено в настоящото производство, както и да посочат с каква част от вземането спрямо коя от осъдителните претенции на ищеца срещу всеки от тях правят възражение за прихващане.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, то съдът няма да приеме за съвместно разглеждане в производството направеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение за прихващане.

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-оценителна експертиза със задачи, формулирани от 1 ищеца в исковата молба. НАЗНАЧАВА като вещо лице В. И. О., като му указва, че съобразно разпоредбата на 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза в размер на 300 евро, вносим от ищеца с едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на депозит съдът служебно ще отмени определението, с което е допуснато изготвяне на съдебно-оценителна експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.04.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

Ищецът „В* К* И*“ ООД твърди, че по силата на сключен предварителен договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за довършване на жилищна сграда от 12.10.2011г. ответниците в качеството на собственици на 3,996% идеални части от правото на собственост върху сграда и обекти в нея, находящи се в гр. София, ул. ****, възложили на изпълнителите Иво А* и Р* К* да довършат за своя сметка в напълно завършен вид строителството на сградата, която към този момент била изградена в степен на завършеност „груб строеж“. Ответниците от своя страна в качеството на възложители се задължили да прехвърлят на изпълнителите правото на собственост върху собствените им самостоятелни обекти в сградата с последващ окончателен договор. Съгласно раздел III, т.

13 от предварителния договор ответниците заявили, че предвидените самостоятелни обети в сградата са тяхна собственост, по отношение на тях не са насочени претенции от трети лица и не са учредени вещни тежести. По силата на сключен Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу задължение за извършване на довършителни СМР на жилищна сграда от 28.11.2011г. възложителите прехвърлили правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата, описани в т. 1.1 от предварителния договор, в полза на изпълнителите. Съгласно сключено тристранно споразумение от 09.10.2017г. ищцовото дружество заместило първоначалните изпълнители във всички права и задължения, произтичащи от предварителния договор, като приело да изпълни поетото задължение за довършване на сградата до етап издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. В изпълнение на поетите задължения дружеството извършило всички правни и фактически действия по възобновяване на строителството на сградата и осъществило за своя сметка всички действия, обуславящи снабдяването на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация. На 15.08.2021г. бил издаден Акт по обр. №15 за установяване годността за приемане на строежа, а на 03.02.2022г. - удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Ищецът посочва, че осъществяването на строителните дейности и съпровождащите ги административни процедури са извършени изцяло със средства на ищеца, с което последният добросъвестно изпълнил задълженията, произтичащи от тристранно споразумение от 09.10.2017г. След предаване на сградата на възложителите ищецът узнал, че два от осемте самостоятелни обекта, прехвърлени в негова собственост от възложителите, не са били собственост на възложители както към момента на сключване на предварителния договор, така и към момента на сключване на окончателния договор от 28.12.2011г. По силата на Решение №50074/05.07.2023г. по гр. д. №2572/2022г. по описа на ВКС и Решение №50148/21.01.2023г. по гр. д. №407/2022г. по описа на ВКС, съответно за апартамент №23 и апартамент №27 е признато, че по отношение на съсобствениците в сградата, включително ответниците и първоначалните изпълнители, собственици са трети лица въз основа на изтекъл срок на придобивна давност. От тук ищецът обосновава правен интерес от предявяване на исковата си претенция поради допуснато договорно неизпълнение от ответниците, изразяващо се в неизпълнение на поетото задължение да прехвърлят на 2 първоначалните изпълнители по предварителния договор принадлежащите им 3,996% ид. части от правото на собственост върху посочените два самостоятелни обекта в сградата.

Предвид възникналата невъзможност за предоставяне на пълно и точно изпълнение по предварителния договор от страна на ответниците-възложители ищецът претендира за заплащане на компенсаторно обезщетение поради наличие на виновно неизпълнение за поетото задължение от ответниците за прехвърляне на обещаните идеални части от правото на собственост върху обектите в сградата и декларираните данни, че трети лица не притежават правото на собственост върху имотите. Ищецът посочва, че дължимото обезщетение за неизпълнение следва да възлиза на паричната равностойност на дължимата, но неполучена престация по предварителния договор, остойностена към 09.10.2017г. момента на заместване на първоначалните изпълнители в качеството им на кредитори по предварителния договор. Съобразно размера на припадащите на ответниците идеални части от правото на собственост върху процесните имоти дължимото обезщетение възлиза общо на сумата от 9 750 евро /равностойност на 19 069 лева/. Въз основа на така изложените твърдения ищцовото дружество претендира всеки от ответниците при условията на разделност да бъде осъден да заплати сумата от по 4 874,91 евро /равностойност на 9 534,50 лева/, представляваща компенсаторно обезщетение за неизпълнение на сключен предварителен договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за довършване на сграда и обекти в нея от 12.10.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за сторените съдебни разноски в настоящото производство.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответниците чрез назначения особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се, че първоначалните изпълнители Иво А* и Р* К* са изправна страна по предварителния договор, т. к. не са предоставили дължимото изпълнение, а именно започване на строителството в седемдневен срок от окончателното прехвърляне на собствеността върху самостоятелните обекти в сградата, откъдето следва че за заместилия ги кредитор и ищец с настоящото производство не е възникнало правото на получи претендираното компенсаторно обезщетение. На следващо място се сочи, че ищцовото дружество също е неизправна страна по договора предвид това, че не е изпълнило в срок поетото задължение за снабдяване на сградата с Акт № 15 в седеммесечен срок от подписване на споразумение от 09.10.2017г., а едва на 15.08.2021г. Ответниците релевират възражение за прихващане с вземане за сумата от 250 000 евро, представляващо дължима неустойка за забавено изпълнение на задължението на изпълнителя по предварителния договор за предаване на сградата с Акт №16 в 19-месечен срок след прехвърляне от възложителите на правото на собственост върху самостоятелните обекти в сградата. Оспорват размера на претендираното обезщетение като прекомерен и неправилно изчислен. Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните суми. Оспорват като недължима и претендираната законна лихва. Въз основа на така изложените възражения и доводи молят за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Обстоятелства, които не оспорват от страните и следва да бъдат отделени като ненуждаещи се от доказване:

1. Факта на сключен предварителен договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за довършване на жилищна сграда и обекти в нея от 12.10.2011г. между ответниците, в качеството им на възложители, и Иво А* и Р* К*, в качеството на изпълнители, при уговорените условия в неговото съдържание;

2. Факта на сключен договор за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу задължение на извършване на довършителни СМР на жилищна сграда, изградена на степен груб строеж, обективиран в нотариален акт от 28.12.2011г., при уговорените условия в неговото съдържание;

3. Факта на сключено споразумение от 09.10.2017г. между ищцовото дружество, Иво А* и Р* К* и ответниците, по силата на което ищцовото дружество е заместило във 3 всички права и задължения, предвидени в предварителния договор, първоначалните изпълнители.

Разпределение на доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Ищецът носи доказателствена тежест да докаже, че между страните е валидно сключен предварителен договор от 12.10.2011г., по силата на който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищцовото дружество принадлежащите им идеални части от правото на собственост върху самостоятелни обекти в процесната сграда; че ответникът е изпълнил пълно и точно задълженията си в уговорените срокове по предварителния договор и последващо сключените нотариален акт от 28.12.2011г. и споразумение от 09.10.2017г., включително да завърши строителството на сградата и да снабди ответниците с удостоверение за въвеждане в експлоатация; фактите от значение за определяне на размера на претедндираното обезщетение за неизпълнение на договора.

Ответниците носят доказателствена тежест да установят факта, че са предоставили дължимото изпълнение, както и всички възражения от значение за погасяване на задълженията по договора.

По въведеното възражение за изтекъл срок на погасителна давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпването на факти от значение на спиране или прекъсване на давностния срок по отношение на процесните вземания.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.