Акт от 17.11.2020, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№323 гр. Велико Търново, 17.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №517 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на Ц.Ц., в качеството му на представляващ „Джордан 2019“ ЕООД от гр. В.

Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10831/07.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на търговски обект „топла точка за бързо хранене“, находящ се в гр. В. Търново, местност „Пишмана“, №90.

В подадената жалба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с основни принципи на административния процес, не е мотивирана и липсват законовите предпоставки за издаването й. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. К., моли заповедта да се отмени като незаконосъобразна. Претендира направени по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“

ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10831/07.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на търговски обект „топла точка за бързо хранене“, находящ се в гр. В. Търново, местност „Пишмана“, №90 и стопанисван от „Джордан 2019“ ЕООД.

Заповедта е връчена на дружеството жалбоподател на

24.08.2020г., видно от разписката за връчване на заповедта, стр. 9 от делото.

Жалбата срещу нея е подадена на 26.08.2020г. чрез ТД на НАП – В. Търново, където е заведена с вх. №19394/26.08.2020г. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от действието на оспорения акт, при наличието на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото не е спорно, че на 04.08.2020г. от органи на отдел „Оперативни дейности“ – В.

Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е извършена проверка в търговски обект топла точка за бързо хранене“, находящ се в гр. В. Търново, местност „Пишмана“, №90 и стопанисван от жалбоподателя. При проверката е установено, че в търговския обект се предлагат за продажба храна и напитки, като продажбите в обекта се отчитат чрез ФУ – TREMOL, модел: М

20, с ИН на ФУ – ZK133791 и ИН на ФП – 50170927.

В хода на проверката е извършена контролна покупка от проверяващия екип, като за извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство. Фискален бон не е издаден и от кочана с ръчни касови бележки.

При извършване на проверката е изведен дневен финансов отчет от фискалната памет и са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което е установена касова разлика в размер на 213,47 лв. между наличните парични средства в касата/в размер на 237,67 лв./ и тези, по данни от ФУ/в размер на 24,20лв./. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0007053/11.04.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

При тази фактическа обстановка е издадена процесната

ЗППАМ №10831/07.08.2020г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради установените нарушения чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 3, ал.

1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – топла точка за бързо хранене“, находящ се в гр. В. Търново, местност „Пишмана“, №90 и стопанисван от „Джордан 2019“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед №10831/07.08.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за

Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП/стр.18 от делото/. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и противно на твърдяното в жалбата, съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изисквания на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й.

За неоснователно настоящият състав намира основното възражение на оспорващия за незаконосъобразност на действията на проверяващите органи, тъй като лицето, обслужвало клиенти към момента на проверката не е работело по трудово правоотношение с дружеството жалбоподател, или не е било наето от него за извършване на работа. В тази връзка е бил оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съставеният Протокол за извършена проверка сер.

АА № 0007053/11.04.2019г.

Последното доказателство представлява официален документ съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, съдържа реквизитите, посочени в ал. 2 на чл. 50 от ДОПК и неговата официално удостоверителна сила не е била надлежно опровергана в процеса.

От съдържанието на посочения протокол се установява, че по време на проверката в обекта е присъствала само Ф.Г., която към този момент/04.08.2020г./ е била наета по трудово правоотношение с друг работодател „Джордан ЦЦ“ ЕООД като работник кухня/вж. справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, стр. 23 от делото/. Разпитана в качеството на свидетел по делото Г.заявява, че по време на проверката е замествала друго лице, което е работило по трудов договор с дружеството жалбоподател, по негова молба. Извършила е продажба, помолила е проверяващите да изчакат колежката й, която работи на топлата точка, но те са продължили проверката без нея. В нейните задължения не е влизало да обслужва клиенти и да извършва продажби.

Свидетелката потвърждава, че е подписала от името на „Джордан 2019“ ЕООД протокола за проверка, декларацията от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение и описа на паричните средства в касата, но твърди, че е била уплашена и разбира, че е подписала неща, с които не е била съвсем наясно. Така дадените свидетелски показания, съпоставени и с писмените доказателства, събрани в хода на проверката, не подкрепят становището на оспорващия за допуснати процесуални нарушения, които да опорочат обжалваната заповед.

Установява се, че свидетелката е работила по същото време и в същия търговски обект при друг работодател, но е поела работата на служителя на „Джордан 2019“ ЕООД с пълното съзнание какво прави. Съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Конкретния случай е именно такъв, като няма данни оспорващия да се е противопоставил на извършената продажба на стоки, при която не е издаден касов бон. Следва да се има предвид, че задължението за регистриране и отчитане на продажбите е на търговеца, а не на лицата, работещи по трудово правоотношение с него, като няма представени по делото доказателства, лицето да е осъществявало дейност в свой интерес.

Противно на твърдяното от жалбоподателя, в обжалваната заповед са изложени мотивите на административния орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесните. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него фактически обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, т.е. същата е надлежно мотивирана и не е налице твърдения от жалбоподателя порок "липса на мотиви". При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.