Определение № 401 от 07.04.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 194/2025
- Вид
- Определение № 401
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 03.05.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401 гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500194 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство „Брезе Ангус“ ЕООД обжалва определение № 79 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 19/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на определението в частта, в която исковата молба е върната и производството по делото е прекратено в частта по предявените негаторен иск и иск за поправка на нотариален акт, като се иска отмяната му в тази част.
Доколкото исковата молба е върната още в етапа на преценка за нейната допустимост, ответникът не е конституиран, съответно препис от жалбата не му е изпращан.
Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:
РС – Ихтиман е бил сезиран с искова молба, предявена от „Брезе Ангус“ ЕООД.
Ответник не е посочен в исковата молба, първоинстанционният съд е направил извод, че ответник е Община Ихтиман въз основа на фактическите твърдения и търсената защита. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на УПИ, находящ се в землището на с. С., общ. Ихтиман, в който са построени две сгради, но в нотариалния акт, с който е сключен договора за продажба, легитимиращ го като собственик, сградите не били надлежно индивидуализирани, не били описани според действителното им фактическо състояние и не било приложено геодезическо заснемане. За сградите имало издадено удостоверение за търпимост. Това обуславяло правния интерес на ищеца да установи действителните 1 технически параметри и завършеност на едната от сградите, поради което е предявил, видно от петитума, установителен иск за установяване на законността й.
Във връзка с дадени от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба е постъпила уточняваща молба от 21.01.2025 г., в която са допълнени фактическите твърдения и е уточнено, че търсената от ищеца защита е установителен иск за собственост на УПИ и сградите, установителен иск за законност на една от сградите в имота, установителен иск за установяване неистинността на документ - констативен протокол и установителен иск за факт /неконкретизиран/.
Във връзка с повторни указания на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба е постъпила уточняваща молба от 29.01.2025 г., в която отново са допълнени фактическите твърдения, вкл. в насока, че Община Ихтиман оспорва правото на собственост на ищеца и пречи на упражняването му, като в тази връзка е уточнено, че търсената защита е негаторен иск, иск за поправка на нотариален акт и иск за установяване неистинността на документ - констативен протокол.
При така наведените твърдения и формулиран петитум първоинстанционният съд е направил извод, че исковете са недопустими и е върнал в съответствие с чл. 130 ГПК исковата молба и е прекратил производството по делото.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от въззивния съд, поради което определението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Следва да се добави следното с оглед наведените в частната жалба доводи /макар по същество то да не се отличава от приетото от първоинстанционния съд/:
Както е прието и от първоинстанционния съд, между ищеца и Община Ихтиман съществува административен спор. Този спор е свързан с инициирана от Община Ихтиман процедура по чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконна надстройка на една от сградите в имота на ищеца. Твърди се обаче /в уточняващата молба от 21.01.2025 г./, че с инициирането на тази процедура Община Ихтиман оспорва правото на собственост на ищеца и пречи на упражняването му, което, според ищеца, е основание да търси защита на правото си с негаторен иск /и с останалите искове/. Следва да се отбележи, че принципно обстоятелството дали определени действия, за които се твърди, че пречат на упражняването на правото на собственост, са неоснователни, е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост. В случая обаче това е въпрос на преценка за допустимост, а не за основателност на исковете, тъй като е недопустимо да се обосновава наличие на гражданскоправен спор, налагащ защита по чл. 109 ЗС /и такава чрез останалите предявени искове/, с твърдения за незаконосъобразно инициирана и развила се, но неприключила административна процедура по чл. 225а ЗУТ. Проверката за законосъобразното провеждане на тази процедура се извършва в съдебното производство пред административния съд по обжалване на заповедта на кмета за премахване на надстройката на една от сградите в имота, в което производство или изцяло ще се получи от ищеца търсената от него защита /в случай на приключване на производството в негова полза/ или ще бъдат отречени претендираните от него права /в случай на приключване на производството не в негова 2 полза/. С предявяването на настоящите искове обаче ищецът цели, променяйки предмета на действителния спор, да заобиколи административната процедура, предвидена в закона за защита на правата, претендирани от него. Да се приеме, че такива искове при конкретните твърдения са допустими, би означавало да се наложи тезата, че гражданският съд може да изземе компетентността на административния съд, а всеки правен субект, недоволен от начина, по който един административен орган упражнява правомощията си, може да препятства упражняването на тези правомощия, търсейки защита не по установения за това ред.
Само за яснота на ищеца следва да се отбележи, че неоснователно по смисъла на чл.
109 ЗС действие или бездействие, с което се пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца, би било фактическо пристъпване към събаряне на надстройката на една от сградите преди да е приключило административното производство по обжалване на заповедта на кмета за премахването й /каквото обаче не се твърди/ или пък в случай на приключило такова производство в полза на ищеца – действие или бездействие, което не е съобразено с резултата от това производство от страна на общината /към момента обаче административното производство е още висящо, за да се коментира такава хипотеза/. А твърдените отделни действия и бездействия на общинските служители – представяне на едни документи и непредставяне на други в различните производства, са част от административната процедура по чл. 225а ЗУТ и съответно също са предмет на преценка във висящото пред административния съд производство, съответно не могат да бъдат предмет на настоящото производство.
По отношение на иска за поправка на нотариален акт следва да се отбележи единствено, че такава поправка, както е прието и от първоинстанционния съд, не се извършва по съдебен ред, при това в производство със страни, които са различни от тези в нотариалното производство. А и предвид твърдяната грешка ищецът се домогва чрез предявяването на такъв очевидно недопустим иск /доколкото законът не допуска осъществяване на такава защита по този ред/ да промени съществени елементи на сключения договор за продажба, по който е бил страна и е изразил съгласие за сключването му именно при описаните в нотариалния акт параметри на сградите.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 79 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 19/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е върната исковата молба на „Брезе Ангус“ ЕООД и е прекратено производството по делото в частта по предявените негаторен иск и иск за поправка на нотариален акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част, в която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото в частта по предявения установителен иск за неистинност на документ е влязло в сила като необжалвано.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4