Решение № 69 от 20.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пазарджик, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана С.а при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С.а Административно наказателно дело № 20255220201594 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Н. Г. К. от село ******** с ЕГН:

********** против НП № ************** год. на началник сектор в ************* с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева/255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на ************** в село *************** управлява л.а. „Мерцедес180 С“ с рег. №********** собственост на ********** К.а, който не бил регистриран по надлежния ред, т.к. бил със служебно прекратена регистрация от 02.07.2025 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

По случая била изготвена докладна записка, изпратена ведно с преписката на РП-Пазарджик с оглед преценка дали поведението на жалбоподателя не съставлява престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С постановление от 13.10.2025 год. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с мотив за липса на субективна съставомерност на престъплението по чл.345 от НК , след което изпратил преписката по компетентност на ОДМВР-Пазарджик за преценка дали деянието представлява административно нарушение по ЗДвП.

След като АНО получил прокурорското постановление, издал на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН обжалваното в настоящото производство НП.

То било връчено лично на жалбоподателя на 19.11.2025 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 28.11.2025 год. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви, а и не се отричат от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния и описан по-горе лек автомобил, който бил придобит на ***** год. от * К.а с договор за покупкопродажба на МПС с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача. Установи се категорично и това, че този автомобил бил с прекратена 2 регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, във вр. с чл.18б ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 14.04.2023 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Както вече бе посочено, прехвърлянето на собствеността е станало по предвидения в закона нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на ***** г., за което по електронен път били подадени данни към системата на Сектор „Пътна полиция”. Купувачът * К.а била въведена в системата на Сектор „Пътна полиция” като „предстоящ собственик” на автомобила и имала задължение в двумесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, да регистрира превозното средство на свое име. Същата обаче не изпълнила това свое задължение в законовия срок .

На 30.06.2025 г. изтекъл срока по чл.143, ал.15 от ЗДП – 2 месеца, считано от покупката на автомобила от страна на * К.а , поради което той бил служебно дерегистриран на 02.07.2025 година. Няколко месеца след това – на 14.09.2025 г., жалбоподателят управлявал автомобила, т.к. нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена регистрация, след което бил спрян за проверката от служители на МВР, които констатирали, че автомобила действително е с прекратена регистрация.

При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. Няма никакво съмнение, че административно наказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. В случая не може да се очаква дори от собственика, а още по малко от несобственика / в случая жалбоподателя Н. К./ да знаят за извършената на 02.07.2025 год. дерегистрация, която се извършва посредством отбелязване в автоматизираната информационна система от съответния административен орган. В такава ситуация, да се ангажира административно 3 наказателна отговорност за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и то от несобственика , ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в административно наказателното производство има статут като на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.

Всичко това налага обжалваното НП да се отмени.

С оглед изхода на делото, право на разноски би имал жалбоподателя, но същият не претендира и не твърди да е направил такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № ************** год. на началник сектор в ОДМВРПазарджик, РУ – Пазарджик, с което на Н. Г. К. от село ******** ЕГН:

**********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева/255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4