Решение № 1094 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330110621 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по иск по 26, ал. 1 от ЗЗД, с чл.

19, ал.4 ЗПК и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК на А. М. А., ЕГН:**********, гр. П., ул.

„К." №** чрез адв. Н. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на „допълнителна услуга“ „флекси“1800 лв. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбите на ЗПК. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на **** г. за сума от 3000 лв. ГЛП е 41 %, а ГПР-48,96 %. Съдържа се договореност за заплащане на допълнителна услуга “флекси“- 1800 лв. Цели се набавяне на допълнително възнаграждение. Това противоречи на ЗПК.

Таксата касае отпускането и управлението на кредита. Заобикаля се чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Размера на тези услуги е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава. Сумата за нея не се дължи.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва наличието направен интерес у ищеца за предявяване на иска тъй като твърди проведено друго производство между страните –г. д. 4424/2025 г. касаещо оспорване валидността на клаузата за друга допълнителна услуга в същия договор в съответствие , с което кредитодателя е сторнилрал задълженията и по двете услуги, една, от които е процесната.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото 1 производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит о т **** г. и О У е видно, че на същата дата между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 3000 лв. за срок от 24 м. платима на вноски от по 185,19 лв. при ГЛП -41%, ГПР-48,69 %, възнаграждение за допълнителни услуги-„фаст“ -1350 лв. и „флекси“ -1800 лв.

Общото задължение за всички плащания 7594,42 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри.

Спорът се състои в същността на допълнителната услуга „флекси”, при която клиентът получава право на промяна на погасителния план на кредита.

Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се е дължи на вноски. Чрез тези уговорки кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуг а, която на практика влиза в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по администриране на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то предявения иск по чл. 26 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за уважения иск в размер от 36,81 евро за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

Н. съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да се определи възнаграждение в размер от 150 евро.

2

На ответника не се дължат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за „заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „флекси“обективирана в раздел VІ от Договор за потребителски кредит от **** г., сключен между А. М. А., ЕГН:**********, гр. П., ул. „К." №** и „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. като противоречаща на ЗПК.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на А. М. А., ЕГН:**********, гр. П., ул. „К." №** сумата от 36,81 евро (тридесет и шест евро и 81 евро цента) за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на **** С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, сумата от 150 евро(сто и петдесет) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3