Решение № 20986 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20986 гр. ************, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110153191 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Я. Й., ЕГН: ********** и П. Г. И., ЕГН: **********, чрез адв. В. И. от **********, съдебен адрес: ************, срещу „****************, седалище и адрес на управление: ****************, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 1174,32 лв., представляваща ½ част от дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 10.03.2024 г. в гр. ************ застрахователно събитие – ПТП, с лек автомобил *******, застрахован при ответното дружество по договор за имуществено застраховане "Каско на МПС", обективиран в застрахователна полица № BG/01/********** от 01.08.2023 г., щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 01.08.2023 г. между страните бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна полица № BG/01/**********, със срок на застрахователно покритие от 05.08.2023 г. до 04.08.2024 г., за лек автомобил марка *******, собственост на ищците. Твърди се, че по време на действие на застрахователния договор, на 10.03.2024 г. ищците намерили застрахования автомобил с увреждания по него – щети по предна броня и преден ляв калник, причинени докато е бил паркиран в гр. ************, *********. Ищците подали до ответника заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № **********. С писмо с изх. дата 13.03.2024 г.

1 застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение по образуваната щета, като се позовал на т. 2.2.1. от ОУ, съгласно която застрахователят не изплаща обезщетение при същестуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета. На 18.03.2024 г. ищцата подала възражение срещу постановения отказ, но с имейл от 21.03.2024г. ответникът отново отказал да изплати застрахователно обезщетение. Ищците оспорват като неправилен отказа на застрахователя и излагат доводи за нищожност поради неравноправност на клаузата на т. 2.2.1. от ОУ, с която ответникът е обосновал отказа си. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предвените искове. Претендират разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника ********** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, чрез адв. Н. К., в който оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва, че застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на осн. т. 2.2. и т. 2.2.1. от ОУ, но поддържа, че същият е законосъобразен и в съответствие със застрахователния договор и ОУ. В посочените клаузи на ОУ, в съответствие с чл. 408 КЗ, било предвидено изключение от застраховката – съществуващо явно несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по МПС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението по щета, какъвто бил настоящият случай. Предвид несъответствието между твърдения механизъм на ПТП и настъпилите щети по МПС било невъзможно установяването на обстоятелствата, при които е настъпило действителното увреждане на МПС, респ. било невъзможно да се прецени дали е налице покрит застрахователин риск по застрахователния договор.Оспорва твърдението, че клаузата на т. т.

2.2.1. от ОУ е нищожна поради неравноправност. Оспорва размера на претенцията като прекомерно завишен. При тези твърдения иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по делото; настъпване в периода на застрахователното покритие по договора на застрахователно събитие, за което 2 ответникът-застраховател носи риска и което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида и действителния размер на тези щети.

Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения, включително, че клаузите, на които се позовава в отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, са част от съдържанието на общите условия, при които е сключен договора за имуществено застраховане, че същите са индивидуално уговорени, както и обстоятелствата, които предпоставят приложението на тези клаузи.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приложения по делото препис от застрахователна полица № BG/01/********** за застраховка „Моята кола“, се установява, че между ищцата от една страна като застраховащ, и ответника, от друга страна като застраховател, е бил сключен застрахователен договор за имусществено застраховане „Каско“, по силата на който бил застрахован лек автомобил ************, година на производство 2022 г., със собственици (застраховани) Е. Я. Й. и П. Г. И., със срок на застрахователно покритие от 05.08.2023 г. до 04.08.2024 г. Договорът е подписан от застрахователя и застраховащия, като автентчността на подписите не е оспорена по делото. Предвид изложеното към датата на процесното застрахователно събитие 10.03.2024 г., между страните е същестувало валидно застрахователно правоотношение и съгласно чл. 351, ал. КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Не се псори по делото, че Общите условия на застрахователя обвързват ищците, като и двете срани се позоват на същите. Видно от съдържанието на застрахователния договор, застраховката покрива следните рискове – природни бедствия, пожар, експлозия, имплозия, удар с животно, кражба и грабеж на МПС, стъкла, злоумишлени действия на трети лциа, вкл. вандализъм, ПТП и паркинг, като застрахователна стойност е посочена действителна стойност на автомобила и начин на ликвидация – в официален сервиз.

От приложеното по делото свидетелство за регистрация – част I № 012641397/09.08.2022 г., изд. от МВР, се установява, че ищците са собственици на процесния лек автомобил ************.

Настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователно покритие, при което са настъпили процесните увреждания, се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка **********. Същата свидетелства, че ищците били паркирали автомобила си на ************ в гр.

************, като на 10.03.2024 г., когато ищците са се върнали от пътуване в чужбина, ищцата в присъствието на свидетелката установила увреждания над предна лява гума (калник) и предна броня на автомобила, като преди това същият бил в изключително добро състояние. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката като обективни, последователни и житейски 3 логични, още повече, че същата възпроизвежда лично възприети от нея факти и обстоятелства, като показанията й намират опора и в приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. бордни карти и преписка по застрахователна щета. Съдът намира, че в конкретния случай следва да бъде отчетено обстоятелството, че ищците са посочили, че щетите са настъпили, докато автомобилът е бил в паркирано състояние като не се твърди по какъв начин са настъпили, респ. дали някое лице е имало непосредствени впечатления за това. Същевременно от показанията на св. *********** се установява, че към момента на паркирането на автомобила от ищците на ************ същият е бил без щети, а на 10.03.2024 г. ищцата намерила автомобила с увреждания.

Констатираните увреждания се установяват от показанията на св.

***********, както и от опис на щета № **********, видно от който увредените детайли по процесния автомобил са облицовка на предна брояна – за боя и преден ляв калник – за ремонт.

На следващо място, от заключението на приетата по делото съдебна автотехнчиеска експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, както и от отговорите на вещото лице, дадени в проведените съдебни заседания на 30.03.2025 г. и 23.09.2025 г., се установява, че деформациите по увредения автомобил могат да бъдат получени, при съприкосновение с твърд предмет, вкл. когато същият е в покой, в състояние на движение и злоумишлени действия. При изслушването му о.с.з. вещото лице е уточнило, че описаните увреждания могат да възникнат, когато автомобилът е бил в покой при удар от товарен автомобил или джип и това е вероятния механизъм.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаната по делото свидетелка и заключенито на САТЕ, се установява настъпването на вредите, както и че същите могат да настъпят в паркирало състояние, както са посочили ищците. Предвид събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване деформациите да са настъпили при друг механизъм, различен от посочения в исковата молба, а от гореописаните изводи на вещото лице се установява, че вредите биха могли да настъпят, докато автомобилът е бил паркиран. Следва да бъде посочено, че вредите върху автомобила, имуществено застрахован при ответника, безспорно са настъпили в срока на застрахователно покритие и не представляват изключен застрахователен риск, както и не се твърди и не се установява да са причинени по вина на застрахования.

По въпроса дали са били налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира следното:

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение са тези на чл. 363 и чл. 364 касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на 4 застрахователния договор; чл. 395 КЗ свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон.

Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според практика на Върховния касационен съд (решение № 15/12.04.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 49/29.07.2013 г. по гр. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 185/05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о. и др.) неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или да се явява препятстващо доказването им. Наличието на такава причинна връзка следва да се изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на правоизключващите възражения.