Решение № 1008 от 20.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500019 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262639 от 04.08.20 22 г. по гр. д. № 4069/202 1 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Л. Д. Т. и П. Д. Т. против “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на сумата 41774,90 лева – главница по изпълнителен лист от 14.12.2013 г., издаден по гр.д. № 2960/2013 г. на РС Казанлък, като погасена по давност.

Недоволни от решението са останали ищци те в първоинстанционното производство, които го обжалват с въззивна жалба . Оспорват се изводите на съда, че извършените по изп.д. № 63/2014 г. по описа на ЧСИ П. действия прекъсват давността за погасяване вземането по изп.д. № 68/2014 г., тъй като присъединяването на кредитора на процесното вземане към изп.д. № 63/2014 г. не било извършено надлежно: не била подадена молба по изп.д. № 63/2014 г. с приложен изпълнителен лист или удостоверение, издадено по изп.д. № 68/2014 г. Жалбоподателите също така считат, че дори и при спазена процедура по присъединяване на кредитора по изп.д. № 63/2014 г., това не би довело до прекъсване на давността за погасяване вземането по изп.д. № 1

68/2014 г., тъй като по него ни били извършвани изпълнителни действия, годни да я прекъснат.

Искането е обжалваното решение да бъде изцяло отменено, вместо което да бъде постановено друго от въззивната инстанция, с което искът да бъде уважен.

Ответникът оспорва въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред първоинстанцонния съд Л. Д. Т. и П. Д. Т. са предявили срещу Агенция за събиране на вземания” ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК за установяване недължимост на сумата 41774,80 лева – главница по изпълнителен лист от 14.12.2013 г., като погасена по давност. Ищецът твърди, че по образуваното въз основа на посочения изпълнителен лист изпълнително производство изп.д. № 68/2014 г. по описа на ЧСИ П. не били предприети действия, годни да прекъснат давността по чл.116, б.”в” от ЗЗД. От 14.12.2013 г., кредиторът не предприел действия, прекъсващи погасителната давност, която изтекла две години преди подаването на исковата молба.

Ответникът оспорва иска с възражение, че извършваните действия по друго изпълнително дело със същите страни, към което изп.д. № 68/2014 г. било присъединено, прекъсвали давността за погасяване на процесното вземане. С такава последица били предприетите по изп.д. № 63/2014 г. на ЧСИ П. изпълнителни действия върху имот на длъжниците, върху който в полза на банката била учредена ипотека за обезпечаване на това вземане и същата била присъединен взискател по това дело. По изп.д. № 63/2014 г. били предприети множество действия, прекъсващи давността.

Според правилото на чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение. Тези факти не са преклудирани от издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. Предмет на делото ще бъде недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден със заповедта, и то именно въз основа на фактите, 2 настъпили след приключване на съдебното дирене в предходния процес.

Предметът на делото се определя от наведените от ищеца фактически твърдения, на които основава възраженията си във връзка с възникването, съществуването и изискуемостта на отричаното от него притезание. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК е отричаното от ищците право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, изтекла в периода 14.12.2013 г.

- 25.03.2021 г. При твърдения за погасяване на вземането по ИЛ по давност, ответникът следва да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, които са извършвани в разстояние на по-малко от пет години през посочения период.

Фактическата обстановка по делото, изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства, не се оспорва от страните, поради което липсва основание за нейното ревизиране.

Установените по делото обстоятелства – образувани изпълнителни производства на 19.02.2014 г. - изп.д. № 63/2014 г. и изп.д. № 68/2014 г. на ЧСИ П. с взискател „Уникредит Булбанк“ и длъжници – ищците по настоящото дело. При образуване на изп.д. № 68/2014 г. на ЧСИ П. е приложен изпълнителният лист за процесното вземане и е направено искане изпълнителното дело да бъде присъединено към изпълнителното дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2960/2013 г. По това искане ЧСИ е постановила разпореждане за присъединяване вземането по изпълнителното дело към производството по изп.д. № 63/2014 г., на основание чл.456 от ГПК. Изпратени са покани за доброволно изпълнение, в което длъжниците са уведомени, че на основание чл.456 от ГПК вземането по изп.д. № 68/2014 г. е присъединено към изп.д. № 63/2014 г. Не се спори между страните, че по изп.д. № 63/2014 г. са извършвани многобройни изпълнителни действия, които са прекъсвали давността за погасяване вземането по това дело. Спори се дали същите действия са прекъсвали давността за погасяване вземането, за което е образувано изп.д. № 68/2014 г.

При тези факти въззивната жалба е неоснователна.

Давността е институт на материалното право. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права, 3 като чрез нея на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че не е упражнено в определен от закона срок от време. Предмет на делото е отричане на изпълняемо право по договор за банков кредит, поради което давностният срок за погасяването му е петгодишен. Той започва да тече от издаването на заповедта за незабавно изпълнение, която не е възразена, и изпълнителния лист.

Предмет на делото е отричане на изпълняемо право по договор за банков кредит, поради което давностният срок за погасяването му е петгодишен. Той започва да тече от издаването на изпълнителния лист по заповедта за незабавно изпълнение, която не е възразена. Тя е издадена за вземане, произтичащо от договор за банков кредит № 92 от 26.05.2005 г., сключен с „Булбанк“ АД. Договорът е обезпечен с ипотека върху застроено дворно място в с.Александрово. Взискателят по изп.д. № 68/2014 г. е присъединен по право кредитор по изп.д.№ 63/2014 г., тъй като принудителното изпълнение по последното е насочено срещу недвижим имот, ипотекиран в полза на „Булбанк“ АД. Налице е молба за присъединяване, както и изпълнителен лист, удостоверяващ вземането. Без значение е обстоятелството, че молбата и изпълнителният лист не са приложени по изп.д. № 63/2014 г., след като по изп.д. № 68/2014 г., по което те са налични, е постановено разпореждане за присъединяването и то е съобщено на длъжниците. Тъй като взискателят по двете дела е един и същ, извършените от него изпълнителни действия по изп.д.№ 63/2014 г. имат за последица прекъсване на давността за процесното вземане, защото са насочени и към неговото удовлетворяване.

Неоснователно е възражението на въззивните жалбоподатели, че присъединяването на кредитора с процесното вземане не било надлежна извършено и не пораждало съответните последици. За да настъпи ефектът на прекъсване на давността е необходимо кредиторът да предприеме изпълнителни действия за реализиране на вземането си, затова практиката свързва реализирането правата на кредитора с представянето на изпълнителен лист за вземането. В случая праводателят на ответника, в чиято полза е бил издаден изпълнителният лист за процесното вземане, го е представил при образуване на изп.д. № 68/2014 г., с което е изпълнено условието за 4 удовлетворяване правата на кредитора. Всяко действие, извършено по изп.д.

№ 63/2014 г., има за ефект прекъсване давността и за вземането по изп.д. № 68/2014 г. поради присъединяването на това вземане по право в производството по изп.д.№ 63/2014 г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от резултата от тези действия. Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл.115 и чл.116 ЗЗД и не могат да се прилагат разширително. В мотивите към т.10 от ТР № 2 от 25.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е прието следното: прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.

18,ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност.

По изложението мотиви и доколкото въззивниците не оспорват извършването на действия по изп.д.№ 63/2014 г., прекъсващи давността, следва да се приеме, че вземането по изпълнителен лист от 14.12.2013 г., издаден по гр.д. № 2960/2013 г. на РС Казанлък, не е погасено по давност. По делото не се установи изтичане на петгодишен период в рамките на исковия период от 14.12.2013 г. до 25.03.2021 г., през който давността за вземането да не е била прекъсвана от предприети от взискателя изпълнителни действия.

Ето защо предявеният иск за установяване, че вземането по изпълнителен лист от 14.12.2013 г. за сумата 41774,90 лева е погасено по давност, изтекла в периода от 14.12.2013 г. до 25.03.2021 г., е неоснователен. Правилно същият е отхвърлен с обжалваното решение, което следва да се потвърди.

С оглед на този изход на спора, жалбоподателят следва да бъди осъден да заплати на ответника разноски са в размер на 300 лева за юрисконсултско 5 възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262639 от 04.08.20 22 г. по гр. д. № 4069/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Л. Д. Т. и П. Д. Т. да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София разноски в размер на 300 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на преписи.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6