Решение № 652 от 21.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500209 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 203/15.08.2025 г., постановено по гр.д. № 345/2024 г., по описа на Окръжен съд Кюстендил, съдът е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на М.

С. Й., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 13 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на настъпило на 30.03.2024 г. ПТП в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2024 г. до окончателното й заплащане, както и законна лихва върху изплатената в хода на производството сума от 37 000 лв., считано от 21.05.2024 г. до 06.01.2025 г., като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 37 000 лева поради извършено в хода на производството плащане, както и за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 140 000 лв. С решението „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Б. Ю. Е., чрез неговата майка и законен представител М. С. Й., ЕГН ********** законна лихва върху изплатената в хода на производството сума от 2 000 лв., считано от 21.05.2024 г. до 03.01.2025 г. С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. Ю. Е., представляван от неговата майка и законен представител М. С. Й. срещу „Дженерали Застраховане“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 2 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на настъпило на 30.03.2024 г. ПТП в ***, поради извършено в хода на производството плащане на сумата от страна на ответното дружество, както за разликата над сумата от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 16 000 лв.

С определение № 645/03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 345/2024 г., по 1 описа на Окръжен съд Кюстендил, съдът е изменил, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 203 от 15.08.2025 г. по гр. дело № 345/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил в частта за разноските, като е намалил размера на присъденото в полза на адв. Н. Х. адвокатско възнаграждение от 5 580 лева с включен ДДС на 3 600 лева с включен ДДС за осъществено процесуално представителство на ищцата М. С. Й. лично и като законен представител на ищеца Б. Ю. Е.. С определението решението е допълнено, на основание чл.

248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, М. С. Й. и Б. Ю. Е., представляван от неговата майка и законен представител М. С. Й., са осъдени да заплатят на „Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 495.18 лева, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част на исковите претенции. С определението е оставено без уважение искането с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, обективирано в молба вх.№ 4087/05.09.2025 г., в полза на ответника да не бъдат възлагани разноски в производството на основание чл.78, ал.2 от ГПК, както и за намаляване размера на присъденото на адв. Н. Х. адвокатско възнаграждение за сумата от 3 600 лева с включен ДДС до 1 000 лева.

Срещу постановеното решение, в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, което поддържа, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони. Съдът не преценил правилно събраните доказателства и присъдилб в полза на М. С. Й. обезщетение в завишен и несправедлив размер. Не били преценени броя и тежестта на получените травми и лечението, което същите са наложили. Не били съобразени социално-икономическите уславия в страната към датата на произшествието. Определеното обезщетение не отговаряло на критериите, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.

Незаконосъобразно била присъдена и лихва за забава, тъй като в процесния случай била налице забава от страна на ищците. Не следвало да се присъждат разноски в полза на ищците, тъй като ответникът признал частично исковете и от друга страна не бил дал повод за образуване на делото.

Ответниците по въззивната жалба М. С. Й. и Б. Ю. Е., представляван от неговата майка и законен представител М. С. Й. я оспорват по подробно изложени съображения и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Срещу постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от М.

С. Й. иск за разликата над сумата 50 000 до размер от 100 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е подадена въззивна жалба от М. С. Й., която моли въззивния съд да го отмени и да уважи иска й в цялост. Съдът нарушил правилото на чл.52 от ЗЗД като формално отчел всички релевантни критерии, но без да им даде необходимата тежест. Решението не отговаряло на критериите, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.

Ответникът по въззивната жалба „Дженерали Застраховане“ АД я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.

Срещу Определение с per. № 645/03.11.2025 г. по гр.д. № 345/2024 г. по описа на ОС - Кюстендил, с което е отхвърлена молбата на „Дженерали Застраховане“ АД по чл.

248 ГПК за възлагане в тежест на ищците по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК на всички сторени по делото разноски, вкл. за адв. хонорар съразмерно на направеното от ответника признание на исковете, е подадена частна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД. Поддържа, че до получаване на материалите, приложени към исковата молба, е било възпрепятствано от ищците да се произнесе по заведените от тях доброволни претенции, а до 19.12.2024 г. /по време на делото, когато получило съобщение от ОС - Кюстендил с приложена банкова референция и пълномощни/ било изправено пред невъзможността да изпълни паричното си 2 задължение като изплати определените от нас справедливи обезщетения /поради липсата на данни за банкови сметки/.

Ответниците по частната жалба адв.Н. Д. и адв.Н. Х. я оспорват.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ, чл. 429 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от М. С. Й. и Б. Ю. Е., представляван чрез своя законен представител и родител М. С. Й. срещу „Дженерали застраховане“ АД субективно съединени искове за сумата 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от М. С. Й. и 16 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Б. Ю. Е., които вреди са получени в резултат на настъпило на 30.03.2024 г. ПТП в ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на уведомяване на ответниците с извънсъдебна претенция - 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба е посочено, че нa 30.03.2024 г. около 14:20 ч. в *** е настъпило ПТП, при което л.а. марка „Ауди“, модел „А2“, pег. № ***, управляван от Д. М., излизайки от паркинг на заведение за БХ „Коциан“ гр.

Дупница, поради грубо нарушение на правилата за движение по ЗДвП, не е пропуснал движещият се по ул. „Никола Малашевски" л.а. марка „Мерцедес", модел „Е 220", per. № ***, управляван от В. Р. и е реализирал удар с последния. В резултат на ПТП ищцата М. Й., като пътник на задна дясна седалка в л.а. марка „Ауди“, претърпяла тежка политравма.

Телесни повреди претърпял и ищеца Б. Е.. Отговорността за процесното ПТП била на водача Д. М., която управлявала МПС с несъобразена скорост, без да се съобразява с конкретната пътна обстановка, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, както и останалите участници в движението, с което виновно е нарушила чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на процесното МПС- л.а. марка „Ауди“, модел „А2“ към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение с „Дженерали Застраховане“ АД. На 21.05.2024 г. ищците са депозирали писмена застрахователна претенция пред „Дженерали Застраховане“ АД и представили необходимите документи по смисъла на чл.496, ал.3 от КЗ. С електронно писмо от 05.06.2024 г. ищците са били уведомени от застрахователя за необходимостта да представят допълнителни документи.

Изисканите документи били такива, с които ищците не разполагали. С това писмо застрахователят на практика отказал по смисъла чл. 496, ал. 2, т. 2, б. а от КТ заплащане на обезщетение. Поддържа се, че застрахователят дължи законна лихва за претърпените неимуществени вреди от дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане. По отношение на М. С. Й. били налице следните телесни повреди вследствие ПТП на 30.03.2024 г.: увредено общо състояние, с палпаторна болезненост в областта на ляво бедро и лява половина на таза. След консултация с реаниматор, било установено затруднено дишане, цианоза по кожа и видими лигавици, поради което Й. е била преведена в отделение по анестезиология и интензивно лечение, където й е извършена спешна интубация. На 02.04.2024 г. ищцата е изписана от МБАЛ „Св.

Иван Рилски-2003“ - гр. Дупница, като лечението й продължило в домашни условия. На 27.04.2024 г. била транспортирана със специализиран транспорт в гр. София за контролен преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД. Във връзка с претърпените телесни увреждания пострадалата е търпяла общо 6 дни болнично лечение. Към настоящия момент лечението на ищцата продължавало в домашни условия, като тя ползвала памперси за санитарни нужди и била в увредено общо състояние. М. С. Й. била на 39 години, майка на три малолетни деца, в трудоспособна възраст, като към настоящия момент не била в състояние да работи или да се грижи за децата си, поради процесното ПТП и причинените й травми. От датата на ПТП била с двигателни смущения, в постоянно принудително легнало положение, не можела сама да се придвижва и да се грижи за себе си, пиела болкоуспокояващи постоянно, изцяло била 3 зависима от чужда помощ, оказвана й от нейното семейство. Дори при благоприятно протичане на оздравителен процес след настъпване на функционално възстановяване, щял да е налице период от години през който при пострадалата би имала болка и функционална немощ след натоварване на увредените области, като можело да настъпи значително подобрение, но не било възможно пълно възстановяване и в бъдеще също можело да се очаква наличие на болки и ограничени движения, след натоварване и резки промени на времето. Болките и страдания, търпени от ищцата, довели до тежка депресия и тя продължавала да страда и от постравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. Всички грижи относно нейното физическо здраве и цялостно ежедневно обслужване били поети от съпруга й. Неяснотата относно развитието на възстановяването й довела до постоянен страх за живота и бъдещето й, несигурност и силен стрес, постоянен плач и силна депресия, което наложило провеждането на консултации с психолог и психиатър. След извършен преглед от психиатър й била поставена диагноза „постравматично стресово разстройство“, като й е предписано лечение с тежки антидепресанти.

Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД признава предявените от ищците главни искове съответно за 37 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата М. С. Й. неимуществени вреди и 2 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца Б. Ю. Е. неимуществени вреди, като изразява готовност си да изплати определените застрахователни обезщетения по представена от ищците банкова сметка. Оспорва предявените главни искове за разликата над 37 000 лв. до претендираните 140 000 лв. по претенцията на М. Й. и над 2000 лв. до претендираните 16 000 лв. по претенцията на Б. Е. по основание и размер, както и изцяло акцесорните искове за мораторна и законна лихва. Възразява за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Счита, че пострадалите също са нарушили правилата за движение по пътищата, като са пътували в МПС без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано /респ. без задължителната система за обезопасяване на деца - детско столче/. Оспорва твърдението на ищците, че всички описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП. Оспорва в резултат от ПТП М. Й. да е получила фрактури на ребра /fracture costae/, доколкото в представените медицински документи липсвали данни за счупване на ребра. Твърди, че посочените в исковата молба ръбцова остеофитоза на задната повърхност на VIII и IX гръдни прешлени и стеноза на вертебралния канал, като трайни хронични болестни изменения в гръбначния стълб на ищцата /ошипяване на гръбнака и стеснения на гръбначния канал/ по никакъв начин не биха могли да бъдат свързани с процесното ПТП и последиците от него. Заключава, че съгласно представените медицински документи в резултат на процесното ПТП ищцата М. Й. е получила: фрактура на седалищната кост фрактура ос исшии синистра и контузия на тялото - контузио торацис. Предявените искове за неимуществени вреди били силно завишени по размер и неотговарящи на реално претърпените от пострадалите душевни болки и страдания, несъответстващи на критерия "справедливост", визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Лечението на М. Й. в болнични условия протекло нормално, без усложнения. Ответникът оспорва наличието на психични последици, както и причинно - следствената връзка между тези оплаквания на ищците и процесното събитие. Счита, че ищцовите претенции не са съобразени по размер с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобни по вид и тежест вреди. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следвало да бъде съобразена и социално - икономическата обстановка в страната. Сочи се, че след получаване на необходимите документи, представени едва с исковата молба, застрахователят разгледал претенцията на ищците и е определил застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размери съответно на: 37 000 лв. - за М. Й., и 2000 лв. - за Б. Е..