Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 361 от 02.06.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 201/2023
Вид
Определение № 361
Подписан
02.06.2023
В сила
02.06.2023
Състав
Мариана Иванова Георгиева, Румяна Вълчева Райкова, Светлин Емилов Стефанов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Шумен, 02.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500201 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1819 от 23.03.2023г. (пол. на ел. поща на РС – Нови пазар на 22.03.2023г.) депозирана от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. В. П. Г. срещу разпореждане № 406 от 09.03.2023г. по ч. гр. д. № 20233620100146 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К. за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Б. А. с ЕГН ********** от с. Загориче, общ.

Каолиново, обл. Шумен, обл. Шумен, за сумите: 1/ по договор за лизинг, сумата от 58,00 лв., представляваща неплатени 19 бр. лизингови вноски в размер на 2,90 лв., дължими за периода от 07/2021 до месец 01.2023 г.,на обща стойност 55,10 лв., и поради невръщане на устройството още 2,90лв. неустойка в размер на 307,71 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „907“, представляваща 3 месечни абонаментни такси в размер на 113,28 лв. и 194,43 лв., включваща неустойка за предоставено ползване на устройство Huawei Y5p 32 GB Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгл. т. 7 от договора за мобилни услуги и 3/ неустойка в размер на 307,71 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „248“, представляваща 3 месечни абонаментни такси в размер на 113,03 лв. и 64,64 лв., включваща неустойка за предоставено ползване на устройство Huawei Y6 2019 Dual Blue с отстъпка от стандартната 1 цена, съгл. т. 7 от договора за мобилни услуги, като на основание чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК е указана на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания и е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:203670940 и в частта относно размера на разноските: за дължима държавна такса в размер за разликата над 6,41лв. до 25,00 лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 123лв. до 480,00 лв. Според жалбоподателят длъжникът е неизправна страна по договора по лизинг и затова претенциите им са основателни и не почиват на неравноправна клауза, а напротив са израз на изпълнение на договорената услуга. Излагат подробно съображенията си в частната жалба. С оглед всичко изложено, молят съда да отмени като неправилно обжалваното разпореждане, в отхвърлителната му част и да бъдат признати разноските в настоящото производство.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна/заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №146/2023 година по описа на НПРС е образувано по заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е срещу длъжника А. Б. А. от с. Загориче, общ. Каолиново, обл. Шумен, за заплащане на сумата от 730,59 лв. главница, от които 187,21 лв. неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 58 лв. неплатени лизингови вноски и 485,38 лв. неустойка, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Към заявлението са приложени копия от договори за мобилни услуги, договор за лизинг на базови аксесоари, ОУ и фактури.

Съгласно Разпореждане № 275/16.02.2023 г. НПРС заявлението е оставено без движение и в изпълнение на указанията на съда е постъпила молба от заявителя, в която посочват, че предявяват следните вземания спрямо длъжника: 1/ По договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „248“ от 28.11.2019 г., сумата от 81,02 лв., за неплатени месечни абонаментни такси и потребление извън месечния пакет; 2/ По договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „907“ от 25.02.2021 г., сумата от 106,19лв., за неплатени месечни абонаментни такси и потребление извън месечния пакет; 3/ по договор за лизинг, сумата от 58,00 лв., представляваща неплатени 19 бр. лизингови вноски в размер на 2,90 лв., дължими за периода от 07/2021 до месец 01.2023 г.,на обща стойност 55,10 лв., и поради невръщане на устройството още 2,90лв. 4/ неустойка в размер на 307,71 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „907“, представляваща 3 месечни абонаментни такси в размер на 113,28 лв. и 194,43 лв., включваща неустойка за предоставено ползване на устройство Huawei Y5p 32 GB Dual Black с отстъпка от 1 стандартната цена, съгл. т. 7 от 2 договора за мобилни услуги и 5/ неустойка в размер на 307,71 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „248“, представляваща 3 месечни абонаментни такси в размер на 113,03 лв. и 64,64 лв., включваща неустойка за предоставено ползване на устройство Huawei Y6 2019 Dual Blue с отстъпка от стандартната цена, съгл. т. 7 от договора за мобилни услуги.

Заповедният съд е приел, че вземането се основава на сключен рамков договор за мобилни услуги с лице, което притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР към ЗЗПтр. и съобразно чл. 7, ал. 2 и чл. 411, ал.2 ГПК е проверил за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗПтр и такива които представляват нарушение на закона и/или морала.

Съобразил е представените договори съобразно техния предмет и е преценил, че преценката за наличие на неравноправни клаузи следва да се извърши в три групи – относно договор за мобилни услуги, относно договори за лизинг и относно договор за лизинг на базови аксесоари. Обсъдил е детайлно представените към заявлението доказателства:

І. Относно договора за мобилни услуги, заповедният съд е обсъдил сумите за неплатени абонаментни такси и мобилни услуги, договора за мобилни услуги № 622534337/28.11.2019 г за мобилен номер, завършващ на последни цифри „248“ с договорен абонаментен план за първоначалния срок на договора - 22,99 лв. на месец, а след изтичане на преференциалния срок от 24 месеца - 31,99 лв. на месец. Обсъдил е, че с договора е предоставено на потребителя мобилен апарат устройството Huawei Y6 2019 Dual Blue, с посочени IMEI, за който в т. 8 е посочено, че цената в брой или общата лизингова цена с абонаментен план е 99,99лв., а стандартната цена на устройството (без абонамент) е 419,90лв. и отстъпката е 319,91 лв. Обсъдил е договор за мобилни услуги № 624335599/25.02.2021 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „907“, с предоставени мобилни услуги, съгласно който договорения абонаментен план за първоначалния срок на договора - 23,99 лв. на месец, а след изтичане на преференциалния срок от 24 месеца - 34,99 лв. на месец, както и че с договора е предоставен на потребителя мобилен апарат Huawei Y5p 32 GB Dual Black, с посочени IMEI, за който в т. 8 е посочено, че цената в брой или общата лизингова цена с абонаментен план е 49,99лв., а стандартната цена на устройството (без абонамент) е 319,90лв. и отстъпката е 269,91 лв.

2. Относно сумите за неустойка по договорите за мобилни услуги, заповедният съд е посочил, че съобразил, че заявителят в т. 12 от заявлението е приел, че потребителят не е изпълнил задълженията си към доставчика на услугите за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021. и съгласно т. 11 от индивидуалния договор за услуги за номер „248“, л. 32 и на л. 44 от индивидуалният договор за услуги за номер „907“,, последен абзац, в който е посочено, че при прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.

3 приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца. Съгласно чл. 19б от приложените ОУ на Теленор България ЕАД, за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена правната възможност Теленор България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ, Теленор има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези, като относно посоченото твърдение за неплащане на дължими суми по договора приложило очевидно е това по б. „г“, когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия. Съгласно чл. 152, т. 23. „Системно нарушение” означава нарушение на задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, допусна-то три или повече пъти в продължение на 1 (една) година, а съгл. т.24 „Съществено нарушение” означава: 1. нарушение на което и да е задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; или 2. действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна.

Заповедният съд е приел, че в конкретната хипотеза длъжникът е допуснал неплащане на 2 месечни абонаментни такси за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021г. за притежавания мобилен номер, което не представлява „системно нарушение“, съгласно ОУ и не налага и едностранно прекратяване на договора. Акцентирал е, че заявителят не твърди и не сочи, да е уведомил писмено длъжника за извършеното от него прекратяване на договора. Обсъдил е, че съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване се извършва чрез един от следните начини: – писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; – по факс; – чрез електронна поща; – с кратко съобщение (SMS); – чрез повикване към потребителя; – чрез медиите; – чрез публикация на интернет страницата на А1 – https://www.a1.bg.

При наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, приел, че уведомяването за прекратяването следва да се извърши писмено. РС е приел, че посоченото в договора за мобилни услуги 4 относно правото на доставчика на услугите да претендира неустойка не е достатъчно за да породи отговорност на потребителя за тях, доколкото реализирането на това право става чрез посочения в ОУ ред, който в настоящия случай не е спазен; че по делото липсва приложено уведомление до длъжника за прекратяване на договора, както и не е посочена дата на прекратяването му, включително и в самото заявление. Предвид на това, НПРС намерил искането за присъждане на стойността на 3 месечни абонаментни такси, за основано на неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и го отхвърлил и за двата договора за мобилни услуги - за мобилен номер, завършващ на последни цифри „907“, представляваща 3 месечни абонаментни такси в размер на 113,28 лв. и за мобилен номер, завършващ на последни цифри „248“, представляваща 3 месечни абонаментни такси в размер на 113,03 лв.