Решение № 3291 от 24.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3291 гр. София, 24.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. С. при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110157197 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Т. С. ЕАД, ЕИК ....., срещу Н. И. П. с ЕГН:********** и Л. И. П. с ЕГН:**********, и двамата с адрес адрес: гр.С ...... с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата в условията на разделна отговорност, в размер от 1 180,98 лева, от които 1004,46 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.07.2023Г. до окончателното изплащане на вземането, 134,84 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 26.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 34,77 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.07.2023Г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,91 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 26.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва:

1.

Н. И. П. с ЕГН:********** - ½ от цялата сума, а именно 590,49 лева, от които 502,23 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.07.2023Г. до окончателното изплащане на вземането, 67,42 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.20211. до 26.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 17,38 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.07.2023Г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,46 лева - лихва за 1 периода от 15.08.2020г. до 26.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение:

2.

Л. И. П. с ЕГН:********** - ½ от цялата сума, а именно 590,49 лева, от които 502,23 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.07.2023Г. до окончателното изплащане на вземането, 67,42 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 26.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 17,38 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.07.2023Г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,46 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 26.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от Т. С. ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С...., които се изготвят от Т. С.

ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответниците използвали доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците чрез адв. Д.

2

С., с който заявява че исковете са недопустими, доколкото са предявени във връзка с нищожна заповед за изпълнение. Сочи че исковата молба е нередовна тъй като не били представени договорите за доставка на топлинна енергия. Поддържа, че същите представляват договори сключени с потребител и следва да бъдат представени. Поддържа че непредставянето на договорите противоречало на правото на ЕС. Поддържа, че националната уредба и общите условия на ищеца противоречат на европейското законодателство. Сочи практика на съда на ЕС. Сочи е ищецът дерогирал регламент 2006/2004г. относно писмените договори свързани с продажбата на топлинна енергия. Оспорва наличието на договорни отношения. Счита, разбирането на ищеца че може да възникнат договорни отношения по силата на закона за неправилно и противоречащо на ПЕС. Оспорва дължимостта на задълженията за лихва и дялово разпределение. Твърди че е налице непоръчана доставка на стока. Счита че количеството топлинна енергия не е измерено правилно. Намира, че заповедта за изпълнение е нищожна. Ето защо счита че исковете следва да се отхвърлят.

Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По отношение на допустимостта на производството.

Неоснователни са възраженията на ответниците и техния процесуален представител Д. С. за недопустимост на производството.

Пороци на издадена в заповедното производство заповед за изпълнение не подлежат наизследване от съда, разглеждащ иска за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Само за пълнота трябва да се посочи, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 37951/2023 год. по описа на СРС, ГО,168 с-в, не е нищожна, тъй като е подписана от съдията докладчик, с което е потвърдена волята на същия за издаването ѝ.

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

3

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.

2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 4 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

От представените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници, се установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство от покойната им майка Е. Г.

П..

Съдът намира, че на база на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот то следваq че последните имат и качеството на потребители на топлинна енергия.

На следващо място съдът намира, че от изслушаното по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, се установява, че сградата в която се е намирал процесния топлоснабден имот на адрес ...... е с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2020г. - 04.2021г. Т. С.ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методика.