Решение № 197 от 03.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000094 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Н. Н. И. от гр.Кубрат и Б. М. И. от гр.Варна срещу решение № 6 от 09.01.2024г. по гр.дело № 191/23г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. И. И., техен съпруг и баща, починал при ПТП на 12.12.2022г. за разликите над 10 000лв. до 70 000лв.

Във въззивната жалба се твърди че решението в обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Оспорват размера на определеното от съда обезщетение. Твърдят че същият е занижен с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД. Сочат че първоинстанционният съд не се е позовал на критериите на ППВС № 4/1968г., 1 като в този смисъл не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърдят че конкретните обстоятелства, макар и описани в обжалваното решение не са преценени във връзка с изискването за справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Позовават се на събраните по делото гласни доказателства и на приетото заключение на СППЕ, като твърдят че съдът не ги е отчел в цялост, не е извършил пълен и обективен анализ. Излагат, че същите установяват особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между тях и починалия М. И., както и интензитета и продължителността на търпените от тях страдания от тяхното прекъсване.

Сочат че съдът при определяне на размера на обезщетение не се е съобразил и отчел съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия в страната, както и нарастващата инфлация в страната. Твърдят че определеното от съда обезщетение противоречи на съдебната практика за присъдени обезщетения за неимуществени вреди.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от тях отхвърлителни части и да уважи предявените от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законна лихва, считано от 27.01.2023г. Претендират адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част, претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в обжалваните му части.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

2

Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Н. Н. И. и Б. М. И. срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща М. И.

И при пътно-транспортно произшествие на 12.12.2022г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег.№ ХХ ХХ ХХ ХХ по 70 000лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва. Решението на първоинстнационния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000лв. за всеки от двамата е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението в отхвърлителните му части над 10 000лв. до 70 000лв. за всеки от ищците.

Не е спорно че след завеждане на делото на 13.07.2023г. застрахователното дружество е изплатило на всеки от ищците застрахователно обезщетение в размер на по 100 000лв. за всеки за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, поради което и след частичен отказ исковите претенции за главниците са в размер на 70 000лв. за всеки от ищците.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на пресъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 12.12.2022г., причинената смърт на М. И. И. в резултат на произшествието, починал на 81 години, вината на водача на водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ Д М. И. и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача И. вреди при управлението на автомобила. Не е спорно че ищците са наследници по закон – съпруга и син на починалия при пътно-транспортното произшествие М. И. И..

Не е спорно, че виновният за ПТП водач, също починал, е съответно син и брат на ищците.

Няма спор пред въззивна инстанция по приетия от първата инстанция 3 факт че независимо че пострадалият И. е бил без поставен обезопасителен колан не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат.

Спорен пред въззивна инстанция е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д И Ю, И Ю С, А К Н.ова и С И И., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивната инстанция изцяло при условията на чл.172 от ГПК предвид родствените им връзки със семействата на ищците. От показанията на свидетелите въззивният съд приема за установено, че семейството на Н. и М. и техните две пораснали деца Д и Б., е било сплотено, единно, членовете му са се обичали, били са привързани и са се подкрепяли, били са почитани и трудолюбиви. Н. и съпругът и са живели заедно повече от 50 години, били са щастливи, отгледали са синовете и си, радвали са се на внуци. Н. е била обгрижвана от съпруга си, който и е помагал за всичко в къщи. Синът Б., макар и да не е живял в едно домакинство с родителите си, а в друг град, и в чужбина е бил силно привързан към родителите си и много ги е уважавал.

Редовно е поддържал връзка с тях, чувал ги е ежедневно по телефона, гостували са по празници и други поводи. За връзката между баща и син свидетелства и организираното посещения на бащата с двамата му сина в Истанбул, месец преди произшествието, с което е била изпълнена една мечта на бащата, който никога не е посещавал Република Турция. Внезапната смърт на съпруга и бащата, е преобърнала живота им. Н. още не може да преодолее загубата на съпруга си, затворена е, често плаче, не намира смисъл да живее, обострили са се заболявания които има. Б. е бил съсипан от смъртта на баща си, емоционално сринат. Допълнително е бил разстроен и от невъзможността да погребе баща си, тъй като е бил в Германия, болен от Ковид и в карантина.

И към момента не е преодолял скръбта и загубата, като допълнително се притеснява и за влошеното състояния на своята майка.

От приетата по делото съдебно-психологична и психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитира от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че внезапната и преждевременна загуба на баща му еи брат му причинила на Б. М. И. в месеците след инцидента разстройство в адаптацията тревожно - депресивна 4 реакция, което възниква като отговор към стресогенното събитие. У И. са се разгърнали множество емоции от негативния регистър – безспокойство, напрежение, потиснато настроение, както и соматовегетативни симптоми – колебания в съня, апетита, тонуса, на поведенческо ниво се наблюдава промяна в стила на контактуване, както и в стериотипите на живот.

Установени са от изследването най-високи стойности на данните в скалата за тревожност /62 %/ и депресия /50%/, което според експертите сочи за наличие на актуална психотравма, свързана с внезапна загуба на близки, но не нарушаваща грубо обичайното социално функциониране на индивида От приетата по делото съдебно-психологична и психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитира от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че внезапната и преждевременна загуба на съпруга и сина и е травмиращо събитие, придружено от силни негативни емоции, които са причинили на Н. Н. И. психоемоционален стрес, покриващ критериите на Протрахирана адаптационна тревожно – депресивна реакция, протичаща с високо ниво на тревожност, снижение в прага на поносимост и издържливост, депресивност , страхове, фобийно поведение, социално отдръпване. Посочено е от експерта, че при И. капацитета и ресурсите за справяне са силно затруднени от възрастта и обострилите се соматични страдания, които от своя страна свалят прага на психична поносимост и издръжливост. Понастоящем ищцата не е преодоляла травмата от загубата на сина и съпруга си. В психоемоционалното и състояние се идентифицират характеристики като лесна уморяемост, световъртеж и сърцебиене, трудно концентриране, болки в мускулите, разстроен сън и други, които състояния оказват влияние върху социалното функциониране, затруднявайки го. Високите стойности сочат депресивен синдром в емоционалното състояние, както за наличие на актуална психотравма.

Справянето със стреса е затруднено не само от естеството на връзката, а им от намалените адаптивни механизми на личността, свързани с възрастта, харктеровите и културни особености.

При същото ПТП губи живота си и Д М. И., виновният водач, управлявал лекия автомобил, съответно син и брат на ищците. Предмет на настоящето производство обаче е само обезщетението за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от смъртта на М. И. И. Поради което и съставът на въззивния съд намира, че макар и да не може да бъде разделена 5 психическата травма, която ищците са преживяли, при определяне на размера на обезщетението по настоящето дело не следва да се включват преживянията им от загубата на Д М. И..

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. М. И. И. е починал на 81г. в резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на 12.12.2022г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта му съпругата му е била на 75г., а сина му на 45г. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат че семейството на починалия е било сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между съпрузите и между родителите, като бащата М. И. е бил опора на семейството. Смъртта му е причинила на съпругата му и на сина му морални болки и страдания, с изключително висок интензитет и времетраене, като и по настоящем емоционалното състояние се определя като постоянната и непреодолима скръб. За преживялата съпруга е налице социална изолация и депресивно състояние до степен на личностови промени. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от Н. Н. И. неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг е в размер на сумата 150 000лв., за понесените от Б. М. И. неимуществени вреди от смъртта на неговия баща в размер на сумата 130 000лв.