Решение № 22 от 05.02.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 215/2024
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 05.02.2025
- В сила
- 05.02.2025
- Състав
- Ралица Герасимова, Явор Влахов, Пламен Дочев
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.1, т.2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.194 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.196 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.196, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.201 и сл. · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 29 · Наказателен кодекс
- чл. 29, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Русе, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Герасимова
Членове:
Пламен Дочев
Явор Влахов при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600215 по описа за 2024 година
С присъда №16 от 30.01.2024 г. по н.о.х.д. №961/2023 г., РРС, НО, 1 -ви наказателен състав признал подсъдимия Б. Ю. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим.
Подсъдимият Б. Ю. А. бил осъден и да заплати сумата от 4 803,37 лв. на „Никтранс“ ЕООД, с ЕИК 117620537 – обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението по чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, считано от датата на деликта – 07.06.2020г., ведно с законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1750,00 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатски възнаграждения.
РРС се произнесъл и осъдил подсъдимият да заплати да заплати по сметка на РРС сумата от 192,14 лв., представляваща държавна такса върху уважения гражданския иск, сумата от 540,00 лв. - за направени разноски в съдебното производство и в полза на ОДМВРРусе сумата от 246,60 лв.- за направени разноски по досъдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв. З. М. с твърдение за неправилност, материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания акт.
1
Моли се атакуваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В жалбата не се иска се събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
В съдебно заседание пред РОС, представителят на Русенска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Конкретизира, че са налице множество косвени доказателства обвързващи авторството на деянието във всеки негов елемент както от обективна, така и от субективна страна и развива подробни съображения касателно трите отделни деяния, включени в усложнената престъпна деятелност. Сочи още, че съвкупния анализ на цялата доказателствена маса дава основание да бъде поддържано обвинението и присъдата на РРС следва да бъде потвърдена.
Упълномощеният повереник на гражданския ищец намира атакуваната присъда за правилна, обоснована и справедлива. Счита, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Намира обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна. Конкретизира, че в последната насока и обясненията на подсъдимия, както и събраните в рамките на съдебното дирене гласни и писмени доказателства. Моли присъдата да бъде потвърдена както в наказателната, така и в гражданската част.
Служебният защитник на подсъдимия подържа жалбата. Развива съображения за недоказаност на обвинението. Твърди, че в рамките на съдебното разглеждане на делото са били събрани противоречиви гласни доказателства, както и че не може с категоричност да бъде установено авторството на деянията в лицето на подс. Б. А.. Посочва още, че подсъдимият в обясненията си, макар и да е признал извършването на едно от деянията по повдигнатото му обвинение е оспорил последното касателно времето на извършване на кражбата и количеството на отнетите вещи. Развива съображения, че не са били събрани каквито и да е доказателства за осъществяване на деянията през месеците март и април и от страна на подсъдимия. Твърди, че са били установени единствено липси и то при противоречиви отразявания в счетоводната документация от страна на дружеството граждански ищец в производството. Моли подсъдимият да бъде оправдан, а гражданската претенция – отхвърлена.
Производството пред въззивната съдебна инстанция се е развило в отсъствието на подс. Б. А., при условията и реда на чл.329, ал.2, вр. чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Убеждението на РРС по фактите е формирано на основата на (макар и непълноценен и 2 формален) анализ на събраните по делото доказателствени материали - показанията на свидетелите – Н.Й.С., К. М. Д. и И. Т. И., заключенията на техническата и съдебно счетоводните експертизи, писмените доказателства и доказателствени средства.
Тук следва да се посочи, че от страна на въззивната съдебна инстанция беше констатирано, че при постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е допуснал редица съществени нарушения на процесуални правила, които са от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Констатираните нарушения са намерили израз в липсата на мотиви към постановената присъда, както и в разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия, при липсата на процесуалните предпоставки, визирани в императивните предписания на чл.269, ал.3 от НПК. Конкретно, видно от материалите по делото първостепенният съд не е изчерпал способите за призоваване на подсъдимия като не го е търсил нито на сочен от него адрес за призоваване, нито на посочен от него мобилен телефон (посочени изрично в досъдебното производство от страна на обвиняемия – л.79 от дос.пр.). Въпреки това производството е било проведено в негово отсъствие. На второ място, в съдържателно отношение мотивите не отговарят на императивните изисквания на чл. 305, ал.3 от НПК.
В принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения, като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар, при все, че те се отнасят до релевантни факти. За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от присъдата.
В конкретния случай въззивният съдебен състав констатира, че мотивите към постановения съдебен акт са непълни, неясни и противоречиви в отделни свои части, както и навлизащи в противоречие с диспозитива на съдебния акт. По-конкретно контролираният съдебен състав в атакувания съдебен акт от фактическа страна е отразил дословно твърденията на прокуратурата, съдържащи се в обвинителния акт, като по същество не е изложил какви факти са били установени по безспорен и категоричен начин в рамките на съдебното дирене. При събрания не малък по обем доказателствен материал гласни доказателства, липсва надлежен анализ, оценка и излагане на каквито и да е 3 съображения за обосноваване на приетите по делото факти. Липсва каквото и да е съпоставяне на цялата доказателствена съвкупност. Единствено РРС е заявил, че възприема за достоверни показанията на свидетелите Н.Й.С., К. М. Д. и И. Т. И., без обаче да развие съображения защо ги възприема за достоверни и поставя в основата на доказателствените си изводи, нито пък конкретно на базата на кои от тях е извел правните си съображения.
След маркиране на отделни доказателствени източници подкрепящи обвинителната теза първоинстанционният съд дефинитивно е заявил, че ги е ползвал при изграждане на фактическите си изводи.
По - нататък, първоинстанционният съд не е аргументирал и правните си изводи чрез сериозни и задълбочени доводи.
На последно място – констатира се и съществено противоречие между мотивите на РРС и диспозитива на съдебния акт, което на собствено основание съставлява самостоятелно съществено процесуално нарушение, даващо основание (дори налагащо) връщане на делото за ново разглеждане. Така конкретно видно от диспозитива на контролирания съдебен акт, подс. Б. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление през периода от неустановена дата през м. март 2020 г. до 07.06.2020 г. (след изменение на обвинението), като същевременно в мотивите си първостепенният съд е приел от фактическа страна (следствие буквалния препис на обвинителния акт), че в малките часове на 09.06.2020 г. той реализирал третото от включените в твърдяната престъпна деятелност деяние, с което и е било довършено престъплението. В този смисъл и е налице съществено противоречие, касателно този важен елемент от обективната страна на престъпното деяние (времето на извършване).
В обобщение – всичко изложено до тук, съставлява допуснати от РРС съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, доколкото е довело до вземане на решение по съществото на делото, в разрез с изискването на чл.305, ал.3, пр.1 и пр.2 от НПК. Касае се за липса в мотивите на присъдата на обстоятелствата, които първоинстанционният решаващ съд е приел за установени, съответно – въз основа на кои доказателствени материали е изградил решаващата си воля, както и на съществено противоречие между диспозитива на съдебния акт и мотивите. Всъщност първоинстанционният съдебен състав не е отразил собственото си становище относно приетата и безспорно установена в рамките на съдебното дирене обстановка в противовест с императивните изисквания на чл.305, ал.3 от НПК.
Същевременно обаче и с оглед императивните предписания на чл.335, ал.3 от НПК въззивният съдебен състав следва да реши делото по същество като е препятстван да го върне повторно за ново разглеждане на РРС, доколкото с решение №98 от 16.05.2023 г. по внохд №274/2023 г. делото е било връщано за ново разглеждане, поради допуснати от предходен първоинстанционен състав процесуални нарушения.
С оглед на това въззивната съдебна инстанция извърши самостоятелен анализ и оценка на доказателствената съвкупност, въз основа на който достигна до нови фактически 4 положения, в следната насока:
Подсъдимият Б. А. бил осъждан многократно, като последно, с определение по ЧНД №1523/2014 г. по описа на Районен съд- Русе, били групирани наказанията, наложени на А. по НОХД № 2863/2013 г. и по НОХД №2226/2014 г., като му било наложено общо, найтежко наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим на изтърпяване. Определението влязло в законна сила на 09.10.2014 г. и наказанието било изтърпяно на 08.02.2018 г.
Известно време през 2020 г. подс. Б. А. работел в склад за черни и цветни метали, собственост на „Никтранс“ ЕООД, находящ се в гр. Русе, бул. „Тутракан“ №30А. В закритата част на складовото помещение дружеството било инсталирало камера за видеонаблюдение Управител на дружеството бил св. Н.С.. Впоследствие, в началото на м. март той бил освободен.
През м. март 2020 г. служители на „Никтранс“ ЕООД констатирали липси на 100 кг. метални изделия от мед и 100 кг. метални изделия от месинг.
През месец април били констатирани липси на 120 кг. метални изделия от мед и 100 кг. метални изделия от месинг.
Разпечатката съдържа 35 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05f5c1c8-56be-48fd-89ce-1d678502e638