Решение № 970 от 11.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20211110208842 по описа за 2021 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 21-4332-009168/12.05.2021 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на М. ЕВГ. Ц. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, изразяващи се в това, че на 03.05.2021 г., около 01.40 часа, в гр. София, по ул. „К.П.С“ с посока на движение от ул. „*******“ към ул. „*****“ управлява л.а. марка „Пежо“, модел „308“ с рег. № ********, като при извършена проверка за алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ № 0019, проба № 00676 е отчетен положителен резултат от 0.59 промила алкохол в издишания въздух и резултат от ПХЕ № 2627/07.05.2021 г. от 0.56 промила, както и че управляваното МПС е спряно от движение на 29.03.2021 г.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице М. ЕВГ. Ц., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно в частта, в която е санкциониран за управление на МПС, 1 спряно от движение, доколкото това обстоятелство не отговаря на обективната истина.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител в хода на съдебното производство и не взема становище по подадената жалба.

В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа подадената жалба по изложените в последната съображения. Изложено е, че нито жалбоподателят, нито някой от служителите на „К.“ ООД е уведомяван или е разбрал по някакъв начин, че процесният автомобил е бил спрян от движение.

С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП само в частта, в която е санкциониран за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 29.03.2021 г. в гр. София М. ЕВГ. Ц. управлявал лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № ********, като бил спрян за проверка от служители на ОППСДВР. На място бил съставен АУАН № 371682/29.03.2021 г. срещу М. ЕВГ.

Ц. за извършено от последния административно нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, заради това, че управлява автомобила без сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На същата дата служител на ОПП-СДВР издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-002415/29.03.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП била наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на МПС“ до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

ЗППАМ не била връчена нито на М. ЕВГ. Ц., нито на друг служител на „К.“ 2

ООД, което дружество било собственик на л.а. марка „Пежо“ с рег. № *********.

С мотивирана резолюция № 43330-29917/08.06.2021 г. на началника на Група към ОПП-СДВР било прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН № 371682/29.03.2021 г. за извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като по преписката е установено, че към датата на проверката 29.03.2021 г. процесният автомобил е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към датата на проверката.

На 03.05.2021 г., около 01.40 часа, М. ЕВГ. Ц. управлявал в гр. София по ул. „К.П.С“ с посока на движение от ул. „*******“ към ул. „*****“ л.а. марка „Пежо“, модел „308“ с рег. № ********, като бил спрян за проверка от полицейски служители от ОПП-СДВР, сред които и св. П.П. Панов.

Служителите на ОПП-СДВР тествали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № 0019, като проба № 00676 установила концентрация на алкохол в издишания въздух от 0.59 промила.

Служител на ОПП-СДВР съставил талон за медицинско изследване № 093039/03.05.2021 г., който бил връчен на М.Ц., като последният се явил във ВМА, където дал кръв за изследване.

Св. П.П. Панов съставил АУАН № 394929/03.05.2021 г. срещу М. ЕВГ. Ц. за извършени от последния административни нарушения по чл. чл. 5, ал. 3, т.

2 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

От протокол № 2627/07.05.2021 г. за химическо изследване на ВМА се установява, че в изследваната кръвна проба на жалбоподателя Ц. е налична концентрация на алкохол от 0.56 промила.

Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 21-4332-009168/12.05.2021 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на М.Ц. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

НП било връчено лично на М.Ц. на 31.05.2021 г., като в законоустановения 3

7-дневен срок последният подал жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля П.П. Панов; справка-картон на водача; разпечатка от тест от „Алкотест дрегер 7510“ № 0019; талон за изследване; Протокол за химическо изследване № 2627/07.05.2021 г.; АУАН № 371682/29.03.2021 г., ЗППАМ № 21-4332-002415/29.03.2021 г., Мотивирана резолюция № 4333029917/08.06.2021 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. П.П, който е извършил процесната проверка на управлявания от М.Ц. автомобил. Последният е категоричен, че след като с колегата му са тествали жалбоподателя за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер“, техническото средство е отчело резултат 0.59 промила. В този смисъл е и приложената по делото разпечатка от техническото средство.

Същевременно, от Протокол за химическо изследване № 2627/07.05.2021 г. на ВМА се установява, че в изследваната кръвна проба на жалбоподателя Ц. е налична концентрация на алкохол от 0.56 промила.

От приложените материали по административнонаказателната преписка, образувана със съставянето на АУАН № 371682/29.03.2021 г., се установява, че на 29.03.2021 г. е издадена ЗППАМ № 21-4332-002415, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „в“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение“ на л.а. марка „Пежо“ с рег. № ********. От приложените доказателства, обаче, се установява, че горепосочената ЗППАМ не е била връчвана на представител на дружеството-собственик на автомобила – „К.“ ООД, нито на жалбоподателя Ц. като управител на дружеството.

Съдът кредитира останалите писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

4

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 1.2 и т. 2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, без да е налице противоречие или неяснота в съдържанието им.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят М.

ЕВГ. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба на водачите на ППС е забранено да управляват същите с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай се установи, че на 03.05.2021 г., около 01.40 часа жалбоподателят Ц. е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила, а именно 0.56 на хиляда, установено с Протокол за химическо изследване № 2627/07.05.2021 г. В случая е спазен и редът за установяване концентрация на алкохол в кръвта на водачите на МПС съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят Ц. е извършил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Същото е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят Ц. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (управление на МПС след употреба на алкохол), предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.

За извършеното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП при установена концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 до 0.8 промила включително в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено 5 налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В обжалваното НП наказващият орган е индивидуализирал санкцията в законоустановения й размер, посочен в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което същото се явява законосъобразно в тази си част.

Съдът счита, че извършеното от жалбоподателя Ц. административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Не са налице и множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод за значително занижена степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение. С оглед на изложеното, съдът счита, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН по отношение на извършеното административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, доколкото последното не представлява маловажен случай.

Съдът счита, обаче, че жалбоподателят Ц. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП. На първо място, в случая се установи, че процесният автомобил е бил временно спрян от движение със ЗППАМ № 21-4332002415/29.03.2021 г. на служител от ОПП-СДВР до сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.