Решение № 14312 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14312 гр. С, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110154919 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба на Г. Д. Б. срещу К. Д. Н., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата в размер на 500 лв., представляваща главница по Договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2025г., ведно със законната лихва за периода от 11.05.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 1198/2025 г. по описа на РС-Козлодуй е издадена на 19.08.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че с ответницата са сключили договор за Договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2025г., по силата на който ответницата Н. е възложила на ищеца адв. Б. да инициира производство в РС-Пловдив и ОДМВР – Пловдив срещу ВБК, както и да я представлява по същите. Уговорен между страните бил хонорар в размер на 1000 лв., а ответницата заплатила само половината от него. Съгласно клаузите на договора второто плащане по него било предвидено на да бъде извършено до 10.05.2025 г., но последното не било сторено.

Сочи се ищецът добросъвестно да е изпълнил своите задължения по договора, като инициирал възложените му производства. По изложените съображения отправя искане за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата К. Д. Н., с който оспорва предявения иск като заявява, че не дължи процесната сума. Поддържа, че адв. Б. не е изпълнил в цялост задълженията си по процесния договор, а изготвената жалба не била съгласувана с нея.

Наред с това се сочи в същата да е имало и фактическа грешка. Сочи и РС-Пловдив да е отказал да образува дело въз основа на представената от ищеца искова молба.

Заявява, че не е отказала да заплати остатъка от договорената сума, но адвокатът внезапно прекъснал комуникация с нея. Нямала възможност лично да му предаде сумата, а не разполагала с банковата му сметка. Поддържа, че на 20.11.2025 г. го посетила в кантората му. В провелия се разговор установила, че ищецът е завел дело срещу нея, че дължимата сума възлиза на 500 лв. хонорар и 400 лв. за неговия адвокат.

1

Твърди, че поискала сметка и превела сумата 1400 лв. с основание – такса спокойствие – адв. хонорар и съд. разноски. Сочи, че посочената сума сама е определила, като съзнавала, че надхвърля претендираните 900 лв. Получила устно уверение, че ще оттегли претенциите си. В последствие установила, че това не било сторено.

С молба от 06.03.2026 г. ищецът заявява, че ответницата е погасила след иницииране на исковото производство сумата по издадената заповед и присъдените разноски.

С последваща молба от 01.04.2026 г. ищецът заявява, че поддържа иска си и моли съдът да се произнесе по същество на делото.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съдът намира, че депозираната в срока по чл. 415 ГПК искова молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Предявен по реда на чл. 422 ГПК е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи пълно и главно съществуването на облигационно правоотношение между страните с предмет – предоставяне на адвокатска услуга по Договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2025г.; 2) с договора ответницата се е задължила в уговорения срок до 10.05.2025 г. да изплати сумата от 500 лв. – втора вноска от уговореното възнаграждение в общ размер на 1000 лв.

С окончателния доклад по делото е обявено за безспорни и и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че ответницата е сключила с ищеца договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2025г. с твърдяния предмет с уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв.; че ответницата е погасила първоначално сумата от 500 лв., а в последствие е погасила и остатъка от уговореното възнаграждение от 500 лв., както и сторените разноски по ч. гр. д. № 1148/2025 г. по описа на РСКозлодуй в размер на 400 лв.

Горните обстоятелства освен, че са безспорни се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства – договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2025 г., съгласно който по възлагане на ответницата ищецът се задължава да й предостави правна защита, помощ, консултации, съдействие и процесуално представителство срещу ВБК срещу договорено възнаграждение в размер на 1000 лв., от които 500 лв. платени в брой, като останалата сума следва да се заплати в срок до 10.05.2025 г. Съгласно представено по делото пълномощно от 30.04.2025 г.ответницата К. Н. е учредила представителна власт в полза на адв. Г. Б. за процесуално представителство и защита по дела, които ще завежда и води срещу ВБК.

Следователно страните са обвързани от облигационни отношения по силата на процесния договор, а ответницата следва да заплати дължимите по него суми.

Неоснователни са възраженията на ответницата, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора. Видно от представените преписи от жалба и тъжба същите са насочени срещу лицето Весела Комитова, така, както е било уговорено между страните. Наред с това лично ответницата е получила указанията на РСПловдив по ндчх № 3209/2025 г. за отстраняване на нередовностите на депозираната тъжба, доколкото в същата не е бил посочен адрес на пълномощника. В този смисъл ответницата е могла да сезира пълномощника си за предприемане на действия във връзка с дадените указания, като не са ангажирани доказателства в този смисъл.

Наред с горното не са ангажирани други относими доказателства, установяващи твърдяното от ответницата Н. неизпълнение на задълженията на адв. Б. по сключения договор за правна защита и съдействие, в това число и делото да е образувано срещу друго лице, а не срещу посочената от нея Весела Комитова.

2

Видно от договора е настъпил и падежът на плащане на втората вноска – 10.05.2025 г., която не е била заплатена в посочения срок. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че възражението на ответницата за дописване на датата на падежа на втората вноска е преклудирано, като заявено за първи път след депозиране на отговора на исковата молба, а и за пълнота същото е недоказано.

Наред с това по делото са ангажирани доказателства ответницата да е заплатила в полза на ищеца сумата от 1400 лв. на 20.11.2025 г., което обстоятелство се признава изрично и от ищеца Б.. Сочи, че с постъпилата на 21.11.2025 г. сума по банковата му сметка е погасена изцяло процесната сума, както и сторените разноски в заповедното и исковото производство, в това число и за адвокатско възнаграждение, поради което не претендира такива.

Настоящия съдебен състав приема, че погасяването на задължението от страна на ответника е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на крайния съдебен акт. Както се посочи по-горе това обстоятелство не се оспорва от ищеца.

Ето защо предявения иск следва да бъде отхвърлен, поради плащане в хода на производството.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.

По разноските:

Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са били изискуеми преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и е извършил плащане на претендираните вземания едва в хода на настоящото производство, същият следва да бъде осъден да заплати сторените разноски.

Ищецът изрично признава, че с постъпилата сума по банковата му сметка са погасени освен главницата и сторените разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., както и разноските в производството по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за държавна такса и адвокатско възнаграждение, претендирано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя в минимален размер от 400 лв. Погасена е и законната лихва върху присъдената със заповедта главница в размер на 32,82 лв., както и държавната такса в настоящото производство – 29,80 лв. Следователно тъй като с остатъка от получената сума от 1400 лв. са заплатени всички суми по заповедта, в това число и за разноски, както и тези, сторени в настоящото производство, съдът намира, че на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същите са погасени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от Г. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П***** срещу К. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. М, бл. ***** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 36, ал. 2 ЗА за признаване за установено, че К. Д. Н., ЕГН ********** дължи на Г. Д. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лв. (255,65 евро), представляваща главница по Договор за правна помощ и съдействие от 30.04.2025г., ведно със законната лихва за периода от 11.05.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 1198/2025 г. по описа на РСКозлодуй е издадена на 19.08.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради извършено в хода на производството плащане.

3

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4