Определение № 3396 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3396 гр. София, 13.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002900769 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Овергаз Мрежи“ АД, гр.София, чрез адв.Б.Д. срещу решение №677 от 09.11.2023г., постановено по в.т.д.

№541/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което след отмяна на решение №260575/05.04.2021г. по т.д. №2301/2019г. на Софийски градски съд е осъден ответника „Овергаз Мрежи“ АД да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл.92 ЗЗД сумата 66 197.34 лева, представляваща неустойка по т.7.5 от договор №494/192 от 30.08.2018г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети количества природен газ за периода м.06, м.07, м.08 и м.09.2019г., както и сумата 454.56 лева представляваща неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от 66 197.34 лева, изчислена за периода 13.07.2019г. - 04.11.2019г., както и направените по делото разноски за разглеждането му пред всички инстанции в общ размер на 23 400 лева, както и по касационна жалба от „Булгаргаз“ ЕАД, гр.София, чрез адв.М.Георгиева и Г.Димитрова срещу определение №30 от 16.01.2024г., постановеното по в.т.д. №541/2023г. по описа на Апелативен съдСофия, в частта, с която е оставена без уважение молбата на касатора с правно основание чл.250 ГПК за допълване на въззивното решение с произнасяне относно дължимостта на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В касационната жалба от „Овергаз Мрежи“ АД се твърди, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал

1 нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, водещи до неправилност на решението. Касаторът счита, че апелативният състав не е анализирал в пълнота всички доказателства или ги е възприел превратно, респективно не е изяснил фактическата обстановка, а изводите му относно съдържанието на договорните отношения между страните и изпълнението, респективно неизпълнението на задълженията им са необосновани. Поддържа, че като е приел, че неустоечните клаузи са действителни, а претенциите за неустойка са основателни, съдът е нарушил императивни правила на ЗЕ, Правилата за търговия с природен газ и решенията на КЕВР за утвърждаване цената на природния газ и необосновано е стигнал до извод, че ищецът действително е доставил на ответника сочените количества газ, а последният не е изпълнил своите договорни задължения. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковете. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и цитираните решения по чл.290 ГПК/ по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

1. „Задължителни ли са указанията на ВКС за приложението на закона и за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?“ и 2. „Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза без да изложи мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице в съответствие с нормата на чл.202 ГПК, и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи ясни мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“.

Излага и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решениеоснование за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „Булгаргаз“ ЕАД оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага и доводи за правилността на обжалвания съдебен акт, като моли, ако бъде допуснат до касационен контрол, да бъде потвърден.

Претендира присъждане на разноски.

В касационната жалба от „Булгаргаз“ ЕАД се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Касаторът поддържа, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното плащане е направено надлежно с исковата молба, няма оттегляне или отказ от това искане, т.е. същото е част от предмета на спора. Намира за незаконосъобразни и постановени в противоречие със съдебната практика на ВКС изводите на апелативния съд, че искането по чл.250 ГПК е неоснователно, тъй като не било поискано допълване на решението на първата инстанция. Счита, че след 2 като въззивният съд е отменил отхвърлителното първоинстанционно решение и за първи път се е произнесъл с осъдителен диспозитив, той дължи и произнасяне по иска за присъждане на законната лихва.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1 от 04.01.2001г., т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение №7 от 16.08.2022г., т.д. №1556/2020г., І т.о.; решение №180 от 21.05.2013г., гр.д. №486/2012г., ІV г.о. и др./ по въпроса, обусловил изхода на спора- „Налице ли е валидно формулирано искане за присъждане на законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата, когато такова е направено с исковата молба и същото не е изрично оттегляно, респ. няма отказ от така направеното искане, и при отмяна на първоинстанционното решение относно отхвърления главен иск и съответното му уважаване за първи път от въззивния съд следва ли въззивният съд да присъди и законната лихва върху присъдената за първи път с въззивното решение главница дори и първата инстанция да не е отхвърлила изрично претенцията за законна лихва?“

Ответникът „Овергаз Мрежи“ АД оспорва жалбата, като излага доводи, че не е налице соченото основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Намира определението за правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По касационната жалба от „Овергаз Мрежи“ АД:

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение, с което са от хвърлени исковете на основание чл.92 ЗЗД, въззивният съд, на първо място, съобразява, че производството е по реда на чл.294 ГПК- след отмяна на предходно въззивно решение и дадени от ВКС задължителни указания по приложението на закона, а на второ място, след анализ на доказателствата по делото стига до извод, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора да достави на ответника договореното количество газ за процесния период, а последният не е приел количество газ при неравномерна доставка повече от 10% от договореното дневно количество /ДДК/ през всеки ден на съответния месец, поради което дължи претендираната неустойка. Решаващият съдебен състав приема, че между ищеца, в качеството му на обществен доставчик на природен газ и ответника, в качеството му на мрежов ползвател и притежател на лицензия за осъществяване на дейност по снабдяване от краен снабдител, е бил сключен валиден договор за доставка на природен газ № 494/192/30.08.2018г. на входен пункт на газопреносната мреж а, отговарящ на 3 изискванията на чл.4, ал.1 от Правилата за търговия с природен г аз /в редакция на Д В бр. 99 от 13.12.2016г. /. Намира, че спорът за валидността на процесната неустоечна клауза на чл.7.5 от договора , като противоречаща на добрите нрави, не е предмет на въззивното производство, доколкото изводът на първата инстанция по това възражение не е оспорен с въззивната жалба, но излага и доводи, че спорната клауза не противоречи на добрите нрави, включително като се позовава и на нормите на чл.5, ал.2, т.5 и чл.22, ал.1 от Правилата, предвиждащи възможността в договорите за доставка между ползвателите на мрежата и клиентите да се договорят освен условията, по които клиентът прави заявки към своя доставчик, така и неустойки при отклонение на заявките от реално потребените количества , т.е. на принципната допустимост да се договарят неустоечни клаузи.

Като приема за безспорно, че страните са се договорили да предават/приемат газта на два входни пункта - Нергу вода 1 и Негру вода 2/3 , на които действат различни оператори и са приложими различни правила, и като сочи, че относно валидността на останалите клаузи от договора страните не са спорили, решаващият въззивен състав, с оглед задължителните указания на касационната инстанция в отменителното решение по приложението на чл.20 ЗЗД, анализира т.1.3., т.1.16. от глава I „Дефиниции“, клаузите в глава X - „Предаване, приемане и отчитане на природния газ“ и стига до извод, че търговците са уговорили особени, специални правила за предаване и приемане на стоката, в отклонение на общото правило на чл.68 ЗЗД, държащи сметка за нейната специфика /природен газ/. Приема, че предаването на стоката от доставчика на клиента ще се извършва н а пункт за предаване-приемане и в точно определен момент - при извършване на разпределението на природната газ от оператора „Булгартрансгаз“ЕАД, собственик на газопреносната мрежа, респ. от румънския газов оператор на точката на междусистемно свързване /чл.10.1 от договора/; че за доставени количества газ се считат тези, разпределени от оператора /“Булгартрансгаз“ЕАД/, съгласно действащите в съответния пункт на предаване/приемане правила за разпределение, като доставчикът не носи отговорност за разпределени от оператора количества газ, които са различни от заявените от клиента; че количеството природен газ, предоставено на клиента през всеки от дните на съответния месец се отразява в месечен акт, неразделна част от фактурите, издавани по т.11.13 и т.11.14 от договора, като оспорването не спира издаването на фактурата по договора.

След анализ на доказателствата, вкл. месечнит е актове по чл.10.8. от договора за процесните месеци, уведомленията за допълнително плащане на неприето количество, кореспонденцията между страните, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, решаващият състав приема , че ответното дружество е получило всички документи по повод доставените му количества природен газ от ищеца за процесния период, като е правило възражения за недължимост на претендирани суми в изпълнение на главното задължение за доставка на газ, както и за заплащане на неустойка по чл.7.3. от договора, но не и по чл.7.5. - за неприети количества природен газ. Сочи, че не се установява след получаване на ежемесечните отчети за доставено количество газ и уведомления за дължими суми за неприето такова, ответникът да направил мотивирано оспорване. За да стигне до извод, че „Овергаз мрежи“ АД не е приел количествата 4 газ при равномерна доставка, повече от 10% от ДДК през всеки ден от процесните месеци, съдът се аргументира и с подписаното между страните допълнително споразумение №1/09.06.2020г. към процесния договор, с предмет - установяване на разлики в сумите, дължими от клиента на доставчика по договора за доставка, вкл. за неприетото количество природен газ в периода 05.08.2019г. - 31.12.2019г., съгласно т.7.4 и т.7.5, при изрично уточнение /б.Д от преамбюла/ доставчикът да е доставил природен газ на клиента по договора за периода 05.08.201г. - 31.12.2019г., за който страните са подписали месечни актове за приети количества.

Апелативният съд намира, че в споразумението се съдържа изявление на страните /т.5/, че с подписването му никоя от тя х няма претенции към другата по повод установените със него разлики във връзка с възстановените от Газпром в полза на „Булгаргаз“ ЕАД суми, като подчертава, че в т.3 е постигнато съгласие, че закупените от клиента количества природен газ, неприетите и приетите такива, цените, утвърдени от КЕВР, установените разлики в сумите, както и преизчислените неустойки за забава, са посочени в приложенията към споразумението под №№ 1, 2 и 3, като приложение №2 се отнася за задълженията на клиента по т.7.4. и т.7.5. от процесния договор за периода м.08, 09, 10, 11 и 12.2019г. Предвид изложеното, решаващият състав приема , че споразумението съдържа изрично извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт- че за част от процесния период /м.08, м.09 и м.10.2019г./ са налице установени неприети количества природен газ, посочени в нарочно приложение. Независимо от основния предмет на споразумението, свързан с нов начин на ценообразуване и възстановяване на суми от страна на Газпром за изминали периоди от време /т.Б от преамбюла/, съдът намира, че е обективирана ясно изразената воля от страните относно приемането за установен на факта, че доставчикът е доставил природен газ на клиента за посочения период от време, съобразно подписаните месечни актове за приети количества, вкл. и че са налице задължения на клиента по т.7.5. от договора за неприети количества газ.