Решение № 559 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500548 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 317 от 19. 06.2024 г. по гр.д.№ 568 по описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд, ІІІ-ти първоинстанционен граждански състав, са постъпили въззивни жалби от:

1. АПИ, ответник в първоинстанционното производство.

Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца М. Г. Д., с правно основание по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени.

Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на така постановеното решение в обжалваната му част. Сочи се, че съдът не бил обсъдил събраните по делото доказателства, както и не съобразил, че представеният констативен протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила. Сочи се, че съдържанието на последния бил в противоречие с гласните доказателства, събрани в досъдебното производство.

Съдебната експертиза била изготвена въз основа на този протокол; същата била оспорена от ответника. Свидетелските показания на страната на ищеца 1 били противоречиви. Намира, че по делото не било установено наличието на предпоставките на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД. Затова не можела да се ангажира отговорността на АПИ. Оспорва се и размера на определеното обезщетение като се твърди, че същото не отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД. Така присъденото обезщетение следвало да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство- М. Г. Д., в който отговор се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, в частта, в която претенциите са били уважени. Счита, че от събраните по делото доказателства- писмени и гласни, вкл. съдебни експертизи, се установява наличието на предпоставките на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 07.07.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 09.07.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Обжалваното решение подлежи на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2-„Пътстрой-92“ АД, трето лице помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск.

Решението се обжалва в цялост.

Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на така постановеното решение. Сочи се, че фактическите изводи на съда били неправилни и погрешни. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност поради което неправилно бил установил фактическата обстановка по делото. Неправилно били игнорирани представените протоколи от АПИ като по този начин съдът погрешно 2 възприел мястото на настъпване на ПТП. Сочи, че заключението на вещото лице било изготвено на база събраните писмени доказателства, без да е извършен оглед на място. Съдът възприемал свидетелските показания, но същите не почивали на непосредствени наблюдения по време на ПТП.

Изводът на съда относно това дали на процесния участък е било необходимо поставяне на пътни знаци противоречал на заключението на вещото лице по САТЕ. Сочи се, че представената преписка по досъдебното производство не била приета като доказателство по делото, но вещото лице и съда се позовавали на съдържащите се в нея, документи и то избирателно. Сочи, че по делото се установило, че ищецът се е движел с превишена скорост в участъка, където се извършвал ремонта. Същият не се съобразил с поставените знаци и въведените ограничения и по този начин допринесъл за настъпването на ПТП.

Знаците били поставени в съответствие с действащата към този момент нормативна уредба. До този момент там не било имало ПТП. Сочи, че отразеното в заключението на САТЕ било неправилно; неправилно бил игнориран снимковия материал. Неправилно съдът бил отменил и отхвърлил изслушването на свидетеля, който имал непосредствени впечатления.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени или при условията на евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди .

По въззивната жалба не са постъпили отговори от ищеца пред първоинстанционния съд, както и от ответника АПИ.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 07.07.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 21.07.2025 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Обжалваното решение подлежи на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима в частта, в която ищцовите претенции са уважени.

В частта, в която са отхвърлени

3 претенциите, срещу първоинстанционното решение не е подадена въззивна жалба от ищеца поради което това не следва да е предмет на инстанционен контрол.

Въззивната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.

Обжалваното решение е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 336 от 25.06.2025 г. Срещу същото не са подадени въззивни жалби.

С определение № 2727 от 21.10.2025 г. въззивната инстанция е констатирала, че във въззивната жалба, подадена от АПИ, се съдържа искане по чл.248 ГПК за изменение на така постановеното от първоинстанционния съд, решение в частта му за разноските, с доводи, че присъденото адв.възнаграждение е определено в прекомерен размер, както и че, липсва произнасяне по тези искания от страна на Софийски окръжен съд.

Затова и производството по в.гр.д. 2733 по описа за 2025 г. е прекратено, а делото върнато на Софийски окръжен съд за извършване на процедура по чл.248, ал.1 ГПК.

В изпълнение указанията в определение № 2727 от 21.10.2025 г.

Софийски окръжен съд е постановил определение № 1785 от 01.12.2025 г., с което искането по чл.248 ГПК е оставено без уважение.

Срещу определение № 1785 от 01.12.2025 г. е постъпила частна жалба от АПИ, ответник пред първата съдебна инстанция, в която се излагат доводи за неговата неправилност. Твърди се, че първоинстанционния съд при постановяване на определението по чл.248 ГПК не се бил съобразил с указанията в определение № 2727 от 21.10.2025 г., нито със решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Определението било необосновано, както и не било съобразено с възнаграждението на процесуалния представител на ищеца и предявените и разгледани искове. Не било съобразено и обстоятелството, че за процесното ПТП имало образувани още 5 бр. дела като процесуалния представител бил един и същ. Това било известно на първоинстанционния съд. Твърди се, че „раздробяването“ на исковете било с цел присъждане на адв.хонорар, което според жалбоподателя представлявало заобикаляне на нормативната уредба.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопрозводствените действия като се дадат нарочни указания.

4

По частната жалба е подаден отговор от М. Г. Д., ищец пред първата съдебна инстанция, в който отговор се излага становище за неоснователност на частната жалба и правилност на определението, четено по реда на чл.248 ГПК. Сочи се, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на исковете- главни и акцесорни. Адв. възнаграждение възлизало на сумата от 5346 лв., което следвало да бъде изчислено по реда на чл.7, ал.2,т.3 и т.4 вр. с чл.2, ал.5 НВАР. Това адв. възнаграждение следвало да бъде присъдено по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1,т.2 от ЗАдв. в полза на адвоката на ищеца. Счита, че така определения от първоинстанционния съд размер на адв. възнаграждение не е прекомерен, а минимален и съответства на фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване, че са предявени главен и евентуален иск, както и обратен иск.

Адв. възнаграждение отговаряло и на обема и характера на свършената от адвоката, работа. Счита, че при направено възражение за прекомерност съдът не е задължен автоматично да приеме прекомерност. В случая съдът се бил обосновал защо не приема договореното и присъдено адв. възнаграждение за надхвърлящо разумните граници. Правилно съдът бил приел, че присъденото адв.възнаграждение отразява реалната стойност на предоставената правна услуга. Определението било съобразено със съдебната практика по аналогични случаи. Практиката на СЕС на която се позовавал жалбоподателя не съдържала извод, че националните съдилища следва да намаляват възнагражденията във всички случаи на направено възражение. В тази практика се давали разяснения, че съдът следва да извърши конкретна преценка. Определението по чл.248 ГПК не страдало от пороци поради което като правилно следвало да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното определение е връчено на въззивника на 08.12.2025 г.

Частната жалба е подадена на 15.12.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Обжалваното определение подлежи на инстанционен контрол.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно частната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

5

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.