Решение № 2060 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2060 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513373 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу постановление от 08.10.2025г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20188380404372 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС.

Жалбоподателят поддържа, че делото било образувано по негова молба от 10.09.2018г. срещу длъжника М.Р.Д., като с последващи молби от 17.10.2019г. и 17.05.2021г. бил поискал предприемането на действия по изпълнение. Вследствие на това било установено, че длъжникът е починал на 22.10.2024г.. Сочи, че от смъртта на длъжника до конституирането на неговите наследници изпълнителното производство бил спряно по силата на закона. Съдебният изпълнител следвало да укаже на взискателя да посочи неговите правоприемници, което не било сторено. С оглед на това твърдим че към датата на постановлението не била настъпила перемпция на изпълнението, тъй като изпълнителното производство било спряно. Моли съда да отмени обжалваното постановление. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжниците Т.В.Д., Г.В.В., К.В.Д., И.В.Д., С.В.Д. и Д.Л.В. /конституирани на 20.08.2025г. като правоприемници на починалия в хода на процеса длъжник М.Р.Д./ не са подали възражение срещу жалбата.

В своите мотиви частният съдебен изпълнител е посочил, че счита жалбата за допустима но неоснователна. Сочи, че за периода от 17.05.2021г. до смъртта на длъжника на 22.10.2024г. не били извършвани изпълнителни действия, поради което основанието за 1 прекратяване на производството било настъпило на 18.05.2023г. Неоснователно било оплакването на жалбоподателя, че не е уведомен за смъртта на длъжника и за неговите наследници, тъй като наследниците били конституирани служебно от съдебния изпълнител в рамките на възложените му правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Съдът, както взе предвид становищата на страните, намира следното.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – взискател по изпълнителното дело – срещу подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК/ в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Ето защо същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Както е изяснено със задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, уреденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство настъпва по силата на закона с изтичане на двугодишния срок от последното валидно поискано или предприето действие по изпълнение. Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело на това основание единствено констатира правните последици от обективно настъпилия факт на прекратяване.

В конкретната хипотеза изпълнителното дело е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника М.Р.Д., депозитана на 10.09.2018г.. с която съдебният изпълнител е овластен да определя способа за изпълнение на основание чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ.

Със следваща молба от 18.10.2019г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника, както и да бъде извършен опис на движими вещи.

С молба от 17.05.2021г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и е направил ново искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия и за опис на движими вещи.

След тази дата не са искани и предприемани действия по изпълнение, като видно от служебно изисканото от съдебния изпълнител удостоверение за наследници на длъжника М.Р.Д., същата е починала на 22.10.2024г., от която дата изпълнителното производство се счита спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.

С молба от 01.08.2025г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и е направил ново искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия и за опис на движими вещи.

На 20.08.2025г. съдебният изпълнител е конституирал като длъжници по делото наследниците на М.Р.Д., а именно Т.В.Д., Г.В.В., К.В.Д., И.В.Д., С.В.Д. и Д.Л.В. и им е връчил съобщения за тяхното конституиране.

С молба от 08.10.2025г. длъжникът Г.В.В. е поискал от съдебния изпълнител да 2 констатира прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, вследствие на което е издадено обжалваното постановление от същата дата.

Видно от така изложената хронология, през периода от 17.05.2021г. до 17.05.2023г. по делото не са искани и не са предприемани действия по изпълнение, поради което уреденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен преклузивен срок е изтекъл на 18.05.2023г. В този момент е настъпило и прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона, независимо от датата на неговото констатиране от съдебния изпълнител. Срокът е изтекъл преди смъртта на длъжника на 22.10.2024г., поради което оплакването на жалбоподателя, че перемпцията не е настъпила поради спиране на изпълнението, е неоснователно. Относно действията по откриване и конституиране на наследниците на починалия длъжник – същите са извършени служебно от съдебния изпълнител в рамките на възложените му правомощия, поради което не е било необходимо ЧСИ да дава указания на взискателя за тяхното посочване.

Що се касае до молбата на взискателя от 20.08.2025г., доколкото тя следва по време прекратяването на изпълнителното производство, съгласно последователната съдебна практика тя представлява основание за образуване на ново изпълнително дело от съдебния изпълнител. Същата обаче не оказва влияние върху законосъобразността на постановлението, с което е констатирано настъпилото по силата на закона прекратяване на настоящото изпълнително производство още преди нейното подаване.

Предвид гореизложеното, обжалваното постановление е законосъобразно, а депозираната от взискателя жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД жалба срещу постановление от 08.10.2025г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20188380404372 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3