Решение № 95 от 26.04.2022, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 400/2020
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 26.04.2022
- В сила
- 26.04.2022
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 3 и ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Смолян, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500400 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 60450/20.07.2020 г. по гр. д. № 201/2020 г.
Смолянски районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР СМОЛЯН да заплати на М.В. М. на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД сумите: 2 459, 42 лева – допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2020 г.; 309, 18 лева – законна лихва върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд до депозиране на исковата молба – 18.02.2020 г.
Със същото решение съдът е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СМОЛЯН да заплати на М.В. М. на основание чл. 181 ал. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумите: 571, 20 лева – левова равностойност на неосигурена безплатна храна и тонизиращи напитки за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2020 г. до окончателното й плащане; 81, 44 лева – законна лихва върху равностойността на неосигурената безплатна храна и ободряващи напитки до 18.02.2020 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС – Смолян сумата 348, 36 лева - дължима се ДТ и разноски за вещо лице.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СМОЛЯН, с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
1
Във въззивната жалба се твърди, че за да постанови неправилно решение, съдът първо е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, а от друга страна е приел, че в процесния период е била налице празнота в уредбата на ЗМВР и подзаконовите актове по отношение приравняването на нощния към дневния труд и заплащането му като извънреден.
В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като се прави извод, че по отношение на държавните служители – полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намират разпоредбите на ЗМВР. Прави се съпоставка между разпоредбите на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ и се сочи, че КТ предвижда, че нощния труд не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд.
Прави се позоваване на регламента в чл. 187 ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР и издадени въз основа на тях цитирани наредби. Твърди се, че липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ; разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работата.
Твърди се във въззивната жалба, че от специалната уредба в ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, тъй като има специална уредба, която не предвижда преобразуване.
В жалбата се изразява становище, че дори да се приеме, че е налице законодателна празнота, доколкото в наредбите от 2015 г. и от 2016 г. не е предвидено броят на часовете нощен труд да се умножава по 0, 143, която да бъде преодоляна чрез прилагането по аналогия на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, неоснователно е приетото от съда за преобразуване на нощните часове в дневни. Прави се извод, че доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служители в системата на МВР е 8 часа, дневната също е 8 часа, то няма какво да се преобразува, съответно по този начин не може да се достигне до полагане на извънреден труд.
Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР. Прави се заключение, противно на приетото от съда, че законодателят изрично е регламентирал полагането на извънреден труд и полагането на нощен труд от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по специален ред, който изключва прилагането на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ; твърди се, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не на заплащане на извънреден труд.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се претендират разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му юрк.
Н. Ш.- поддържа въззивната жалба.
За въззиваемият пълномощникът му адв. Орманова оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.
2
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „старши полицай“ в РУ гр. Златоград при ОД на МВР - Смолян.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 2 172 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 311 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.
В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2 459, 42 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 309, 18лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
3
187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.
Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.
Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.
31 ал. 2 от предходната наредба.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни 4 служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.
179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово 5 възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час през нощта.
Разпечатката съдържа 41 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05f1be35-a130-4000-bec6-2fc760d74f18