Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 561 от 22.08.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 582/2024
Вид
Решение № 561
Подписан
22.08.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Пламен Маринов Дойков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Горна Оряховица, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20244120100582 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от А. С. А., ЕГН: **********, с адрес: с. В. общ. Стражица, ул. ****** 1 чрез адв. Ц. Й., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „****** против В. А. А., ЕГН:

**********, с адрес: **********.

Ищецът сочи, че с ответницата са сключили граждански брак на ******г. в с. В. общ. Стражица. Първоначално семейният им живо протичал нормално, отношенията им били в дух на разбирателство, взаимно уважение и доверие.

Скоро след това, поради личностни противоречия, започнали разногласия между тях, съпрузите се отчуждили един от друг, появили се различия в разбиранията и действията им. След скандал през м. октомври 2023г. В. А. напуснала жилището им, върнала се за кратко, но на 06.01.2024г. отново напуснала семейството и заживяла в с. К., общ. Ц..

Ищецът сочи, че двамата имат две общи деца – С.А. С., роден на ******г. и Г.А. С., роден на ******г. След раздялата на родителите децата останало да живеят заедно с бащата.

Ищецът иска съдът да постанови решение, с което да бъде прекратен брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен , без да се произнася по въпроса за вината. Ищецът иска упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца, както и да се определи местоживеенето им да бъде при бащата. Иска се постановяване на режим на лични отношения между майката и децата. Бащата претендира ответницата да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на по 230.00лева, считано от датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. А. не претендира ответницата да му заплаща издръжка след 1 развода. Ищецът не възразява А. да запази фамилното си име при нейно желание. Сочи се, че съпрузите не са придобили по време на брака си движимо или недвижимо имущество, което подлежи на подялба с решението.

Ищецът представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Ответникът В. А. А. не представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не прави доказателствени искания, не сочи доказателства.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Ц. Й.. Исковата молба се поддържа.

Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

По делото е представено копие на Удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че на ******г. А. С. А. и В. А. И. са сключили граждански брак в с. В. общ. Стражица, за което е съставен акт за сключен граждански брак № 6/ ******г. След сключването на брака В. А. И. е приела фамилното име на съпруга си – А..

Представено е и копие на удостоверение за раждане № **********, от което е видно, че на ******г. в гр. Горна Оряховица е родено детето С.А. С., като родители са страните по делото.

Представено е копие на удостоверение за раждане № 1635140351, от което е видно, че на ******г. в гр. Горна Оряховица е родено детето Г.А. С., като родители са страните по делото.

От представените удостоверения от ОУ „Св. Климент Охридски“ с.

Виноград се установява, че Севдалин С. е бил записан като ученик в четвърти клас през учебната 2023/ 2024г. и редовно е посещавал учебни занятия, а Галин С. е бил ученик в трети клас през учебната 2023/ 2024г. и редовно е посещавал учебните занятия.

От приобщените писмени доказателства е видно, че В. А. не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, а в периода м. април 2023г. до м. март 2024г. не е била осигурявана по трудово или служебно правоотношение.

Разпитан е свидетелят Е. С. А., брат на ищеца. Свидетелят сочи, че съпрузите не живеят заедно от м. януари 2024г. Е. А. разказва, че преди раздялата отношенията им били добри, но изведнъж В. оставила децата и напуснала дома им. Свидетелят разказва, че това не се случвало за пръв път.

Преди това В. А. била оставила децата в центъра на с. В. като те били прибрани от съседи. Е. А. разказва, че майката не се интересувала от децата, не ги търсела, не им предоставяла средства за издръжка. Свидетелят сочи, че преди да сключат брак брат му и снаха му живели заедно. По време на съжителството им А. А. се грижил за домакинството, чистел, готвел , перял.

Свидетелят не бил чувал някога брат му да проявява агресия спрямо съпругата си. Свидетелят твърди, че издръжката на семейството се осигурявала от ищеца, който работел в строителството. От друга страна ответницата не работела и не се грижела за домакинството. В момента за децата се грижел само ищеца. Децата редовно посещавали училище.

Разпитан е и свидетелят Г.В.К., приятел на ищеца. Свидетелят сочи, че 2 се познават с ищеца от деца. К. разказва, че ответницата изоставя семейството си не за пръв път – това се случвало вече три или четири пъти. Ищецът работел в строителството, а в дома си перял, чистел и готвел. Свидетелят не може да си обясни поведението на ответницата, като не знаел ищецът да бил проявявал вербална или физическа агресия спрямо В. А.. Семейството живеело в къща в с. В. като децата редовно посещавали училище. К. не знаел майката да предоставя средства за издръжката на децата. Децата не желаели да комуникират с майката. Свидетелят сочи, че докато били заедно ответницата не работела.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено следното. От Удостоверение за сключен граждански брак (дубликат), издадено на 11.01.2024г. от общ. Стражица, е видно, че на ******г. А. С. А. и В. А. И. са сключили граждански брак. След сключване на брака, съпругата е приела да носи фамилията „А.“. Двамата имат две родени деца- С.А. С., ЕГН: **********, роден на ******г. в гр. Горна Оряховица и Г.А. С., ЕГН: **********, роден на ******г. в гр. Горна Оряховица.

Постепенно двамата се отчуждили, между тях запознала да липса привързаност, топлина в отношенията им и взаимна подкрепа. От разпитаните свидетели се установи, че на няколко пъти ответницата е напускала семейството си без ясна причина и се връщала да живее в с. К.. По време на брака им издръжката на семейството се осигурявала от ищеца, като той бил по – ангажиран в домакинството и отглеждането на децата. През м. октомври 2023г. В. А. отново напуснала дома им, завърнала се след това за кратко и отново напуснала семейното жилище на 06.01.2024г., след което двамата съпрузи заживели разделени и не се били събирали отново. Съпрузите не предприели действия да заживеят отново заедно, като А. била заминала извън страната. Грижите, възпитанието и издръжката на децата били поети от бащата А. А..

При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав счита иска за основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко е разстройството, при което между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение, другарски отношения, бракът съществува само формално. Непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните съпружески отношения.

Продължителната фактическа раздяла може да е причина, или проявление на дълбокото разстройство на брака. В конкретния случай се установи, че двамата често са се разделяли, като и към настоящия момент живеят в различни населени места, ищцата дори е заминала извън страната, и почти не комуникират помежду си, дори и по въпроси касаещи децата им. Раздялата им не е резултат от импулсивно и необмислено решение, а напротив – сочи за необратимост на отношенията им, което се доказва и с изложението на миналите им отношения. Безспорно се установи, че бракът между страните е само формален, изпразнен от естественото си съдържание и неотговарящ на социалните си функции. Изложеното мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките за допускане на развод, поради наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите. Ищецът е поискал съдът да не се произнася по въпроса за вината.

По отношение родителските права относно децата С.А. С., ЕГН:

**********, роден на ******г. в гр. Горна Оряховица и Г.А. С., ЕГН:

3

**********, роден на ******г. в гр. Горна Оряховица, тяхното местоживеене, издръжката им и отношенията им с другия родител.

При вземане на решение относно децата на двамата съпрузи , следва да се изхожда от най- добрия интерес на малолетните. Те следва да се отглеждат и възпитават по начин, който да им осигури нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, чрез осигуряване на условия, съобразени с нуждите му от образование и възпитание, социална и културна среда, свобода на възгледите и сигурност, въз основа на които децата да се изградят като отговорни и самостоятелни личности. В хода на съдебното дирене се установи, че децата фактически живеят при бащата А. А., който е поел грижите за тяхното възпитание и издръжка. Видно от събраните гласни и писмени доказателства, бащата А. А. успява да осигури подходящ дом за децата си, тяхната издръжка и образование. Майката фактически не пребивава в България. От представения социален доклад се установява, че бащата адекватно задоволява всички нужди на двете си деца. Следва на този родител да се възложи упражняването на родителските права , като децата следва да живеят на адреса на бащата.

На основание чл. 56, ал. 1, предл. последно от СК следва ползването на семейното жилище в с. В. общ. Стражица, ул. ****** 1 да се предостави за ползване на бащата. От събраните данни се установява, че жилището не е собственост на съпрузите, но фактически се е ползвало от двамата и децата им. Установи се, че няма възможност жилището да се ползва поотделно от двамата съпрузи, като следва то да се предостави на бащата, който ще упражнява родителските права.

Следва на майката да бъде предоставена възможност да поддържа лични отношения с децата. Предложения в исковата молба режим на лични отношение между В. А. и двете й деца е адекватен на възможностите на този родител и нуждите на децата да поддържат отношения с другия родител. При определянето на режима отново следва да се изхожда от интересите на децата.

По делото се установи, че А. е извън страната, няма и данни за възможностите й да приема децата в дома си в с. Караманова. Въпреки това следва да се даде възможност на родителя да общува с децата си , да ги взема при себе си и да общува с тях в по – продължителен период от време. Следва да се определи следния режим : всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00часа в събота до 18:00часа в неделя, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката. С исковата молба е поискано ответницата да бъде осъдена да заплаща сумата в размер на 230.00лева за всяко едно от двете деца, считано от датата на предявяване на иска – 13.03.2024г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа и до окончателното изплащане на сумата, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Посочената сума е с 3.25лева под минималния определен по СК размер. При преценката на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл. 142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за страната. Към настоящият момент, съгласно ПМС № 193/12.10.2023г., считано от 01.01.2024г. размерът на минималната работа заплата за страната е 933лева. Т.е. минималният размер на издръжката е 233.25лева месечно. От друга страна следва да се 4 вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл издръжката определяна по този ред е безусловна. Установи се , че двете деца са ученици в с. В. общ.