Решение № 1075 от 19.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Бургас, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501279 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 18411/16.05.2023г. на БРС, предявена от М. К. Б. с ЕГН ***********,представлявана от **** си К. С. Б. с ЕГН:

**********, с адрес за призоваване: гр.*** ул.*** № **; К. С. Б. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.*** ул.*** № ** и С. С. Б. с ЕГН: ********** с адрес за призоваване: гр.*** кв.***, ул. *** № **, в качеството на наследници по закон на С.К Б., срещу Решение № 821 от 18.04.2023 г. по гр. дело № 8586 по описа за 2021 г на БРС, в частта, с която се уважават частично предявените от ищеца вземания по Договор за потребителски кредит № 3038787391 от 04.12.2018 г., сключен между ищеца и наследодателя на ищците С.К Б., както следва : по 789, 28 лева - главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 31.03.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 387 от 01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 781/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас; в частта, с която се осъждат поотделно всеки от ответниците да заплатят по 16, 43 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.08.2021 г. до 10.12.2021г. по Договор за потребителски кредит № 3038787391 от 04.12.2018 г., сключен между ищеца и наследодателя на ищците С.К Б., както и в частта, с която отхвърля изцяло предявените установителни искове за признаване нищожността на договора за сключения от наследодателя им договор за потребителски кредит, респ. нищожност на отделни негови части.

Във въззивната жалба се твърди, че с постановеното съдебно решение съдът неправилно уважил частично претенциите на ищцовото дружество, тъй като договорената лихва била определена в противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит, тъй като същата възлизала почти в размер на главницата.Освен това съдът неправилно отнесъл за погасяване неоснователно заплатените от наследодателя суми на основание чл.

76, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД към договорната лихва, тъй като според съда, това било най- 1 обременителното задължение. Въззивниците сочат, че най- обременително за длъжниците винаги е вземането за главница, тъй като от момента на погасяването й лихва не се дължи.

Съгласно погасителния план всяка погасителна вноска е съставена от три различни по характер вземания - за главница, за възнаградителна лихва и за такси за закупен пакет несъществуващи услуги, чиито клаузи съдът правилно е приел за нищожни. При наличие на нищожност на отделни клаузи от договор за длъжника била налице неизвестност: кои и какъв по размер суми следва да погаси. Поради това считат, че всички заплатени суми от наследодателя е следвало да бъдат отнесени към вземането за главница. Това според въззивниците е така, тъй като оставало неясно по какъв начин е формирана възнаградителната лихва и поради каква причина същата е в размер почти колкото главницата. Ищцовото дружество и ответник по установителните искове не доказало начина, по който се образува размерът на договорната лихва и сумите, върху които същата се дължи, още повече, че съгласно този опорочен погасителен план се начислявали лихви върху главницата и таксите за допълнителния пакет от услуги. Освен това следвало да се има предвид, че ищцовото дружество и ответник по установителните искове за нищожност държало изключително на претенциите за таксите от пакета от допълнителни услуги. Самият процент на разходите бил изцяло в съответствие със закона, но не и размерът на самата договорна лихва. Поради отхвърляне на претенциите им съдът неправилно определил размера на възнаградителната лихва, тъй като според въззивниците лихвата е начислена не само върху главницата, както е правилно, но и върху суми, които са недължими, а в случая, това са таксите за допълнителния пакет от услуги. Твърди се, че решението на съда в частта, в която са отхвърлени претенциите за нищожност изцяло или отчасти на договора за кредит, се явявало необосновано от гледна точка на това, че в мотивите на същото това решение съдът с основание и абсолютно правилно признавал отделни клаузи за нищожни, а именно клаузите относно пакета от услуги, които има ли за цел да увеличат главницата. Моли се уважаване на въззивната жалба и отмяна на решението в обжалваната част; претендират разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е предявен писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемия „ПРОФИ КРЕДИТ България’ ЕООД , в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба .Твърди, че договорът отговарял на всички законови императивни изисквания. Преди сключването на процесния договор на клиента бил предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него било видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Клиентът посочил, че получил екземпляр от него, изписал е имената си и се подписал. Параметрите на кредита били посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен; втори път те били посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен бил и връчен на ответника погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят получил предоставената му в заем сума, съгласил се с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва ло да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.Счита, че в процесния договор ясно била посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като в случая била спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните уговорили глобален 2 фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 41.00 %. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 49.20 %. Принципно за страните нямало пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС,била приета преди датата на сключване на договора /14.11.2016г./ със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР. Развити се съображения за добрите нрави. Заявяват се подробни и обстоятелствени възражения относно твърдението на въззивниците, че не дължат претендираното от дружеството договорно възнаграждение, тъй като в уговореното между страните ГПР не е включено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Неоснователно било възражението на въззивниците, че следва процесният договор да се прогласи за недействителен и следвало да се присъди единствено неизплатената главница, тъй като тя ще се дължи на основание „неоснователно обогатяване“, а не на договорно основание. Голословно било твърдението, че от сключения договор не е видно каква част от погасителната вноска е главица, лихва и т.н. Прави възражение за прекомерност на претендира- ното адвокатско възнаграждение, като моли да бъде намалено до предвидения минимум.

Никоя от страните не заявява нови доказателствени искания.

Предявените пред Районен съд-гр.Бургас са с правно основание чл.9 ЗПК, вр. чл.

79, ал. 1,предл. І-во от ЗЗД и чл.22 ЗПК вр. чл.10,ал.1 ЗПК.

При извършена проверка за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Безспорно е , че по образувано ч. гр. д. № 2213/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас е издадена Заповед за изпълнение № 387 от 01.04.2021 г. , като е разпоредено длъжниците М. К. Б., С. С. Б., К. С. Б. и К. С. Б. да заплатят на кредитора „Профи кредит България” ЕООД, следните суми: 2430, 83 лв. – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 3038787391/04.12.2018 год., законната лихва, начислена върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 31.03.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 70, 58 лв., в т.ч. 48, 62 лв. – държавна такса и 21, 96 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По повод частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Разпореждане от 01.04.2021г. по ч.гр.д.№ 2213/2021г. на БРС ,инкорпорирано в издадената по делото Заповед за изпълнение №387/01.04.2021г. ,в БОС е образувано ч.гр.д.№ 781/2021г. по описа на БОС.

С определение № 831/29.07.2021г. е обезсилено като недопустимо Разпореждане за издаване на Заповед за изпълнение № 387 от 01.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 2213/2021г. на БОС срещу длъжника К. С. Б., починал на 11.06.1982г./преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ и е постановено издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците М. К. Б., К. С.

Б. и С. С. Б. за сумата от 320, 93 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10.12.2019 г. до 31.03.2021 г., дължимо по договор за потребителски кредит №3038787391 от 04.12.2018 г., сключен между наследодателя на длъжниците С.К. Б. и „Профи кредит България” ЕООД, и сумата от 65 лева - разноски по в.ч.гр.д. №781/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

За тези суми БРС е издал Заповед за изпълнение №2012/09.08.2021г.

В предвидения законов срок срещу Заповед за изпълнение № 387 от 01.04.2021 г. и срещу Заповед за изпълнение №2012/09.08.2021г.,двете издадени по ч.гр.д.№ 2213/2021г. на 3

БРС, са постъпили възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците М. К. Б., С. С. Б. и К. С. Б. , поради което БРС е указал на заявителя за възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл.415,ал.1 от ГПК.

Исковото производство пред РС-Бургас е образувано по повод постъпила на 06.12.2021г. искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, против М. К. Б.; К. С. Б. и С. С. Б., с която са предявени следните субективно и обективно съединени искове: за приемане за установено, че в полза на ищеца срещу всеки от ответниците съществуваг следните вземания по Договор за потребителски кредит № 3038787391, сключен между ищеца и наследодателя на ищците С.К Б.: по 810, 27 лева – главница; по 106, 97 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.01.2020 г. до 31.03.2021г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 31.03.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 387 от 01.04.2021 г. и № 2012 от 09.08.2021 г. ,издадени по ч. гр. д. № 781/2021 г. на БРС и за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № 3038787391, сключен между ищеца и наследодателя на ищците С.К Б.: по 291, 22 лева – договорно възнаграждение за периода от 01.04.2021 г. до 10.12.2021 г.; по 636, 80 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 31.03.2021 г. до изплащане на вземането ,като за сумите, предмет на осъдителните искове, заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение.