Решение № 203 от 12.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. К, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И.

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Въззивно гражданско дело № 20255100500289 по описа за 2025 година С Решение рег. № 334/03.07.2025 г., постановено по гр. д. № 59/2025 г. по описа на Районен съд – К, е отменено наложеното на З. И. О. със Заповед № 190/18.11.2024 г. на д. на ДГ „Ч.“, гр. К дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 187, т. 10 във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ. С решението ответникът ДГ „Ч.“, гр. К е осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 720 лева, а на Районен съд – К държавна такса в размер на 50 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят ДГ „Ч.“, гр. К, който чрез своя процесуален представител адв. Я. С. го обжалва като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

С въззивната жалба се оспорват изводите на съда с доводи, че отговорността за правилното записване на имената на децата в електронния дневник към „ОnеВоок“ се носи от ищцата З. И. О., която следвало да се увери и да потвърди името на детето А. К. преди да го запише в електронния дневник, с цел недопускане на грешки. Според въззивника, ищцата не 1 изпълнила задълженията си по правилното приемане на децата внимателно и отговорно, и затова объркването се дължало единствено на факта, че З. И. О. е отбелязала детето с погрешно име в електронния дневник към „ОnеВоок“, поради което следвало да носи пълна отговорност за грешката си и за създалото се объркване. Това й поведение показвало недостатъчна грижа и липса на внИ.ие.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено при непълен анализ на събраните по делото доказателства, с доводи, че не са обсъдени показанията на свидетеля А. М. И., м. с. в ДГ „Ч.“, гр.К, които били от изключителна важност по същността на спора, тъй като с тях се изяснявали ключови факти по спора. Същите опровергавали с категоричност извода на първоинстанционния съд, че О. не е знаела името на детето А., тъй като на два пъти свидетелката й казвала, че бърка името на детето. Според въззивника липсата на обсъждане на тези гласни доказателства представлявало съществен процесуален пропуск, който нарушавал принципа за пълно и вс.нно изследване, анализ и оценка на доказателствата, и представлявал самостоятелно основание за отмяна обжалваното решение.

На следващо място се възразява срещу извода на съда, че наложеното наказание се явява несъразмерно тежко, като се изтъква, че поради неточната информация, въведена от О., било създадено впечатление за изчезване на детето. Като неправилен се оспорва и извода на съда, касаещ показанията на майката Р. К.а, в частност, че не казала името на детето си при предаването му.

Според въззивника житейски логично било при посещение на детето за втори ден в д. г. да се съобщи името му, за да могат работещите да го научат и да не допуснат объркване. За неправилен се счита и извода на съда, че нямало как да се знаят имената на всички деца от групите на втория ден от посещението им в д. г., с довод, че щом останалите у. са успели да ги научат и да не допуснат подобно объркване, следвало да се приеме, че е налице липса на професионални качества или безотговорност при изпълнение на служебните задължения от страна на ищцата. В жалбата се сочи, че в практиката съществуват множество различни начини да бъдат разпознавани децата, като лепване на лепенка на дрешката с името на съответното дете и др. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция бъде 2 отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски, направени в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК от въззиваемата З. И. О. не е подаден отговор на жалбата.

В съдебно заседание въззивникът ДГ „Ч.“, гр.К, представляван от своя процесуален представител адв. Я. С. поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл.

80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата З. И. О. се представлява от представителя си по пълномощие адв. Д. Д., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от З. И.

О. от гр. К против ДГ „Ч.“, гр. К иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ за отмяна на наложеното й със Заповед № 190/18.11.2024 г. на д. на ДГ „Ч.“ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършено нарушение по чл. 48, ал. 1 и ал. 2, чл. 49, ал.1, т. 19 и във връзка с чл. 43, ал. 6, ал.8, ал. 9, ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ „Ч.“ - К, утвърден със Заповед № 3/15.09.2023 г., по чл. 53, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Етичния кодекс на работещите с деца в ДГ „Ч.“, утвърден със заповед 13/15.09.2023 г. и 19/15.09.2023 г., и по чл. 25 от Правилника за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд, утвърден със Заповед № 19/15.09.2023 г.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства: Заповед № 3

190/18.11.2024 г. на д. на ДГ „Ч.“, гр. К за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на З. И. О.; Заповед № 191/18.11.2024 г. на д. на ДГ „Ч.“, гр. К за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на Т. Д.а Н.; Заповед № 131/18.09.2024 г. на д. на ДГ „Ч.“, гр. К за определяне на комисия по установяване на всички факти и обстоятелства относно възникналия инцидент; писмено обяснение от помощник в. Н. Б. Х. с вх. № 5/24.09.2024 г.; писмено обяснение от у. Т. Д.а Н. с вх. № 6/24.09.2024 г.; писмено обяснение от старши у. З. И. О. с вх. № 4 от 24.09.2024 г.; констативен протокол № 1/26.09.2024 г. от извършена проверка по възникналия инцидент на 17.09.2024 г. с детето А. И. К.; Протокол № 2/02.10.2024 г.; искане с изх. № 17/04.10.2024 г. на писмени обяснения от З. И. О.; писмено обяснение от помощник в. Т. И.

Х. с вх.№ 53/07.10.2024 г.; писмено обяснение от помощник в. Н. Б. Х. с вх.

№54/07.10.2024 г.; писмено обяснение от мед.с. И. С. с вх. № 55/07.10.2024 г.; писмено обяснение от мед. с. А. М. И. с вх. № 56/07.10.2024 г.; писмени обяснения от у. Т. Д.а Н. с вх. № 58/07.10.2024 г.; Правилник за вътрешния трудов ред на ДГ „Ч.“ К, утвърден със Заповед № 3/15.09.2023 г., в сила от 17.09.2024 г. за учебната 2023/2024 г.; Етичен кодекс на работещите с деца в ДГ „Ч.“, утвърден със Заповед № 19/15.09.2023 г.; Правилник за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд, утвърден със Заповед №13/15.09.2023 г. и длъжностна характеристика за длъжността „с. у.“ в ДГ „Ч.“, гр. К, както и от показанията на свидетелите, разпитани от първоинстанционния съд, се установява, че на 17.09.2024 г. детето А. К., на три години, е доведено сутринта в д. г. от своята майка – св. Р. К.а. Детето е предадено на с. леля – св. Т. Х., която посрещала децата на входа и на която майката не съобщила името на детето, а го изпратила с галеното му име „А.“.

Съответно името на приетото дете следвало да бъде съобщено от с. леля на ищцата, която била на смяна заедно със св. Т. Н.. Името на детето било записано погрешно от ищцата в електронния дневник за присъствия с името на отсъстващото същия ден дете М. К.. След като приключила смяната си, ищцата напуснала д. г.. Когато св. К.а отишла да вземе детето А. К. от д. г. към 16,30 часа, същата била уведомена от св. Т. А., че детето не е доведено на градина, след като направила проверка по електронния дневник по указание на директорката. Било потърсено съдействието на полицията. Пристигналите в д. г. полицаи поискали снимка на детето от майката, която им показала 4 такава на телефона си, и така те установили, че детето се намира в сградата на д. г., а именно в помещението на Първа „Б“ група. Личните вещи на детето А.

К. били открити в гардеробчето на отсъстващото дете М. К..

Така от анализа на доказателствения материал, събран по делото, единственият безспорен извод, който следва да се направи е този, че ищцата в качеството си на с. у. на децата от Първа „Б“ група в ответната детска градина, е допуснала грешка при попълване на ел. дневник, като вместо името на присъстващото на градина на 17.09.2024 г. дете А. К. е отбелязала това на отсъстващото същия ден дете М. К.. Посоченото действие представлява нарушение по чл. 43, ал. 8, във вр. с ал. 9, във вр. с ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ „Ч.“, гр. К за учебната 2023/2024 г., който вменява задължение на у.те да поддържат в изправност задължителната документация, съгласно изискванията на Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно образование и Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на у.те, д. и другите п. специалисти: електронен дневник и др. посочени, но неотносими към настоящия случай документи, като у.те отговарят за вярното отразяване на присъствията и отсъствията на децата за деня. Оттам нататък от гласните доказателства може да се направи извод, че цялостната кризисна ситуация, в т.ч. намесата на полицията за издирване на намиращото се през целия ден в д. г., и то в помещението на своята Първа „б“ група дете, се е стигнало първо, тъй като очевидно нито приемащата децата салонна леля, нито у. от тази група са познавали детето по имена, и второ – поради неадекватната реакция като цяло на д. и персонала на д. г., имащ отношение към случилото се. Така детето е търсено по електронния дневник, вместо първо да бъдат попитани м. с., или поне едната от тях – св. А. И., която твърди, че детето А. е било в групата си, в т.ч. е сложено да спи след обяда, което от своя страна поражда въпроса защо не е отишла в групата да провери за детето А., щом знае кое е това дете, преди на майката да бъде съобщено каквото и да било. На следващо място, абсолютно непрофесионална е била реакцията на с. леля св. Т. Х., която е съобщила на майката, че детето й днес (на 17.09.2024 г.) не е било доведено на градина. Това буди абсолютно недоумение у съда как въобще е възможно на майката, която е довела лично и оставила детето си на градина, да бъде съобщено, че детето й не е било доведено на градина, както и ако изобщо не е било доведено на градина, не 5 намира логика да бъде питана майката дали детето не е било взето от дядо, баба или друг роднина. Както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд, за изчезнало дете може да става въпрос, когато същото фигурира като присъстващо, но не може да бъде открито, а не когато отсъствието е констатирано по документ, без да е направено всичко възможно за проверка на физическото присъствие на детето. Така самото обстоятелство, че св. Т. Х. е търсила детето по електронния дневник и е съобщила на майката, че детето не е било на градина, опровергават собствените й показания, че майката й е съобщила името му при предаването му, а свидетелката от своя страна е съобщила името А. К. на ищцата. Логичното е, ако сутринта на 17.09.2024 г. майката е съобщила на св. Т. Х. името А. К., съответно свидетелката така както твърди е казала същото това име на ищцата, при вземането на детето след обяд от майката, св. Х. да знае, че това дете е доведено сутринта на градина. По-нататък, не намират разумно обяснение и последващите действия на персонала, като при останали само две деца в групата (Н. и М., всъщност А.), поради какви причини майката е била допусната само до шкафчето на детето, но не и до помещението, в което се е намирало детето и която определено не би допуснала грешка по отношение на собственото си дете и незабавно би го разпознала.