Решение № 233 от 25.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Монтана, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500126 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№3149/3133 от 28.08.2023година от Софийски градски съд чрез пълномощника си съдебния помощник С.Р. за постановяване на допълнително Решение / имащо характер на Определение /, с което МОС да се произнесе изрично по частната жалба в частта й, насочена срещу Определението от 11.03.2020 г., на СРС с което е оставена без уважение молба на СГС по чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде намален адвокатския хонорар, присъден по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат А. Д., тъй като в постановеното Решение №187/03.08.2023година липсва отделен диспозитив и да се присъди вазнаграждение на ответника за първоинстанционното производство.

В срока по чл.250,ал.2 от ГПК е постъпил отговор от адв.А. Д. от САК с изложени доводи за неоснователност на молбата за допълване на решението.

В съответствие с предоставената възможност по чл.250,ал.3 от ГПК МОС намира, че следва да разгледа молбата в закрито заседание без призоваване на страните.

МОС като обсъди събраните по делото писмени доказателства, приема следното:

С Определение №65599/11.03.2020година СРС е оставил без уважение искането на СГС за изменение Решението от 07.12.2019година в частта за разноските като неоснователно.

По делото е постъпила частна жалба от СГС срещу Определение №65916/11.03.2020година на СРС с което е оставена без уважение молбата му 1 за изменение на Решение №304359 от 17.12.2019година по грд.

№80997/2018година по описа на СРС в частта за разноските с изложени доводи за неправилност, тъй като СРС не се е произнесъл в частта за разноските в отхвърлителната част на иска и неправилно е изчислено възнаграждението на адв.Д..Моли съда да отмени атакуваното определение и да допълни постановеното решение като се присъдят разноски за процесуално представителво на СГС на основание чл.10 от ЗОДОВ съобразно отхвърлената част, както и да се намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на адв.Д. до законоустановения размер от 29.40лева съответстващ на уважената част от иска.

По така подадената частна жалба е постъпил от отговор от В. К. чрез адв.А. Д. с изложени доводи за нейната неоснователност.На първо място се твърди,че на ответника не се следват разноски с оглед изменението на чл.10,ал.4 от ЗОДОВ от 29.11.2019година, тъй като към момента на постановяване на решението съгласно действащия чл.10,ал.3 от ЗОДОВ не е предвидено присъждане на разноски.По отношение на определения размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по реда на чл.38 от Закона за адвокатурат,а същия е съобразен с минималния такъв и в тази част жалбата също е неоснователна.Моли съда да остави частната жалба изцяло без уважение.

СРС е оставил без уважение така подадената молба без да изложи мотиви по нея.

С въззивното решение №187/03.08.2023година МОС в мотивите си е приел частична основателност на частната жалба на СГС с оглед крайния резултат по материалноправния спор и на ответника следва да се присъдят по триста лева за всяка инстанция.С диспозитива на решението си МОС е осъдил ищеца да заплати на ответника 600лева разноски, по 300лева за първоинстанционното производство и 300лева за въззивното производство като е взел предвид разпоредбата на чл.37 от Закона за праваната помощ във връзка чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.По този начин е приел за частично основателна частната жалба на СГС досежно разноските на ответника и е присъдил такива, като е пропуснал да постанови отделен диспозитив за частична отмяна на атакуваното определение.Ето защо съдът следва да поправи този порок като постанови допълнително решение в тази насока , доколкото отменя частично първоинстанциоонно решение, като осъдителния диспозитив вече е постановен.

По отношение намаляване възнаграждението на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, МОС приема следното:При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК.Съгласно константната, в т. ч и задължителна практика на ВКС /ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.

2

78, ал. 5 от ГПК, съдилищата, с оглед разпоредбите на чл. 36, ал. 2, чл. 38, ал.

2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. Наредба № 1/2004 г., са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери. Легитимната цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, вкл. чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието. С оглед изложеното и предвид очертаната връзка между предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите, предоставяни от адвокатите, настоящият състав намира, че ограниченията въведени от законодателя, въпреки присъщите им ограничаващи конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо за осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел.

Предвид тези съображения, настоящият състав намира, че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение дори и поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери.

С оглед горното в таза част молбата е била неоснователна и атакуваното определение правилно като краен резултата.

Водим от гореизложените мотиви, МОС намира че следва да постанови допълнително решение, с което отмени частично Определение №65599/11.03.2020година СРС с което е оставил без уважение искането на СГС за изменение Решението от 07.12.2019година в ЧАСТТА за присъждане на разноски за ответника, а в останалата част атакуваното определение бъде потвърдено.

ПО изложеното, МОС

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение№187 от 03.08.2023година постановено по в.гр.д.

№12682023година като ОТМЕНЯ Определение №65599/11.03.2020година СРС в ЧАСТТА В което е оставил без уважение искането на СГС за изменение Решението от 07.12.2019година в ЧАСТТА за присъждане на разноски за ответника, като ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата му част.

Допълнителното решение може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4