Решение № 106 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501048 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 346/20.01.2023г. по гр.д. № 6411/21 по описа на СГС, I-29 състав е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на С. В. Е. на основание чл.

49 във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 160 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б. И., във връзка с непривеждане в изпълнение на присъда с наказание „лишаване от свобода“ по отношение на Р. Ж. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2018г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния предявен размер от 200 000лв. е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част , като се твърди неправилно приложение на принципа на чл. 52 от ЗЗД, като се иска отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски. Не е направила доказателствени искания.

В срок е депозирал отговор от ответника, в който се оспорва жалба и се моли за потвърждаване на решението в тази му част. Решението е обжалвано и от ответника, в частта, в която е уважен предявения иск. Твърди се, че искът 1 е недоказан по основание, тъй като липсва противоправност на действията на Прокуратурата на РБ, липсва причинна връзка между дейността на ответника по привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда и вредоносния резултат – смъртта на сина на ищцата. Твърди се, че вредите причинени на ищцата са пряка и непосредствена последица от действията на Р. А., а не от действията на Прокуратурата на РБ. Счита, че не са налице и предпоставките на чл. 49 от ЗЗД. Моли да бъде отменено решението в уважената част и постановено ново, с което искът бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срок е депозиран отговор от ищцовата страна, в който се оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка на обжалваното решение, констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа доводите за неправилност във въззивната жалба.

От събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства се установява следното от фактическа страна:

Ищцата е майка на Б. Б. И., роден на ********г. и починал на ********г., видно от представения препис –извлечение от акт за смърт.

Вечерта на 31 декември 2017 г. срещу 01 януари 2018 г. е била причинена смъртта на Б. Б. И. чрез прострелване с огнестрелно оръжие от Р.

Ж. А.. Образуваното срещу последния наказателно производство № 513 ЗМК 5/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 49/2018 г. по описа на СГС за умишленото умъртвяване на Б. И. и други петима души в къща на адрес: гр.

***, кв. ***, ул. *** № *, представляващо престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 9 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 115 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, видно от постановление от 16.04.2019 г. на прокурор при СГП, е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като деецът е починал. Пострадалият син на ищцата се намирал на посочения адрес при приятелката си Н. Н. И..

Видно от представената присъда № 20 от 13.05.2009 г. по н.о.х.д. № 413/2018 г. на Софийски ОС, Р. А. бил признат за виновен в това, че на 12.02.2007 г. около 12.30 ч. в с. ***, област Софийска, местността Сърце, във вилна сграда, собственост на Г. Д. от гр. ***, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - В. Г. на 11 години, като деянието представлявало опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т.

2

3 във вр. с ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за 8 години при първоначален „строг” режим на изтърпяване. След осъществен инстанционен контрол така постановената присъда е влязла в сила на 22.12.2009 г.

С писмо вх. № ДП-3 от 11.01.2010 г. и в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Указания № И-30 от 05.03.2009 г. за дейността на Прокуратурата при привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения на съда Окръжна прокуратура – София (ОПС) е изпратила по делегация на Софийска градска прокуратура (СГП) за привеждане в изпълнение на наложеното с присъдата наказание на Р. А.. Към писмото били приложени присъдата и решенията на САС и ВКС, постановени при осъществения и инстанционен контрол, и свидетелство за съдимост, от което е видно, че с присъда от 13.07.1998 г. по н.о.х.д. № 3281/1997 г. на СРС Р. А. бил признат за виновен и осъден за изнасилване, представляващо престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.

Въз основа на писмото била образувана изпълнителна преписка № ДП3/2010 г. по описа на СГП, като организацията на работата на Прокуратурата по привеждане на влезлите в сила присъди в изпълнение, включително и образуването на преписките по тях, е регламентирана и в горепосочените указания - чл. 46 ал. 1 и чл. 57 ал.2, предвиждащи осъществяване от Прокуратурата на подготовка за изпълнение на присъдите от разглеждането на делото в първоинстанционния съд до осъществяване на ежемесечни проверки от прокурора на книгата за тяхното изпълнение с даване на разпореждания на констатираните в тях пропуски, както и изискването на ежемесечни отчети от органите на МВР за извършените действия по издирването.

По така образуваната преписка с писмо от 14.01.2010 г. на основание чл.

418 от НПК, СГП е изпратила на началника на ОЗ Охрана при Министерството на правосъдието присъдата за привеждането й в изпълнение.

След извършена на 19.01.2010 г. проверка на известния адрес и проведени разговори от служители на ОЗ Охрана, при които се установило отсъствие на осъдения и се съставила докладна записка, с писмо от 25.01.2010 г. СГП е била уведомена за необходимостта от обявяване на осъдения за издирване. С постановление от 26.01.2010 г. на прокурор при СГП е постановено осъденият да бъде обявен за общодържавно издирване, като с писмо от 05.02.2010 г.

СДВР е уведомила Прокуратурата, че Р. А. бил обявен за издирване с телеграма № 43449 от 08.09.2009 г., актуализирана с бюлетин № 32 от 3

02.02.2010 г., който до момента въпреки издирвателни мероприятия не е установен. проведените оперативно-

През периода 2010 – 2018 г. периодично - 2 или 3 пъти годишно, с изключение на 2015 г., са изисквани от СГП еднотипни справки за издирването на осъдения Р. А. и възможността за привеждане на присъдата в изпълнение. През 2015 г., освен справка за издирване на осъдения, с писма от 05.05.2015 г. и 03.06.2015 г. СГП е изискала и данни за идентификация на лицето чрез снимка и дактилоскопна карта и наказателното производство, по което е постановена присъдата, като след предоставянето им на СГП на 22.06.2015 г. за лицето Р. А. е издадена европейска заповед за арест, а въз основа на нея същият е обявен за международно издирване – така писмо от 03.07.2015 г. на Дирекция Международно оперативно сътрудничество при МВР.

На 30.04.2018 г. по изпълнителна преписка № ДП-3/2010 г. по описа на СГП, е представен препис-извлечение от акт за смърт от 27.03.2018 г., от който е установено, че лицето Р. Ж. А. е починал на ******** г. в село ***, Община ***. Въз основа на него издирването на осъденото лице е прекратено.

Б. Б. И. е бил на 18 години и живеел в гр. *** заедно със своята майка – ищцата С. Е.. Бил е и ученик в дневна форма на обучение през учебната 2017/2018 година в 170 СУ Васил Левски – гр. ***, където е бил оценяван с добра наблюдателност и възприятия в учебния процес. Видно от представената характеристика от 13.06.2014г. имал добри умения за общуване със съучениците си, към които бил толерантен.

От показанията на свидетелката К. Ц. – майка на ищцата, която живеела заедно с дъщеря си С. Е. и внука си Б. И. – неин син, и ежедневно се виждали преди смъртта му, се установява, че ищецът С. Е. сама отгледала детето си с помощта на своите родители и съобразявала работата си, така че да бъде поблизо и дълго време със сина си, което ги направило много близки. Синът й споделял с нея и винаги на празници със спестените си средства й отправял жест на внимание, бил добро и обичано дете, готов да започне работа веднага след като завърши, за да помага на майка си. Разбрали за смъртта му на 02 януари, когато били на работа в Софарма. Дъщеря й треперела при съобщаването й за случилото и след смъртта на детето й получила сърцебиене и страдала от безсъние, не можели да приемат смъртта му и понастоящем посещавали гроба му поне един – два пъти седмично.

Свидетелката Й. Х., която работила заедно с ищцата С. Е. и нейната майка, заявява в показанията си, че преди смъртта на сина си, за който тя 4 постоянно говорила и с който се гордеела, ищецът С. Е. била изключително трудолюбива, отзивчива и усмихната. Загубата му я е променила – постоянно плачела и пушела навън, усамотявала се и се изолирала от колегите, които преди смъртта му приемала, като семейство. Свидетелските показания на двете свидетелки са непротиворечиви и взаимно се допълват. Въпреки близката родствена връзка на свид. Ц. с ищцата, съдът дава вяра на нейните показания, тъй като същите не противоречат на останалите събрани доказателства.

От заключението на изслушаната пред първата инстанция комплексна съдебно-психиатрична и психологична се установява, че при узнаването за внезапната смърт на сина си С. Е. е преживяла остра стресова реакция с усложнени последици от нея – протрахирани тревожно-депресивни симптоми, като понижено настроение, безсъние, липса на удоволствени преживявания и желание за общуване с околните и витална тъга, представляващи протрахирана депресивна реакция. Вещите лица посчват, че смъртта на сина й, която е разтърсващо и бурно събитие с висок стресогенен потенциал, бележи динамика на разстроени в психичен план преживявания, които се наблюдават и понастоящем. Преживяната психотрамва и нейните симптоми са засегнали личностово, емоционално и хемодинамичното й функциониране, като понастоящем при ищцата С. Е. е налице депресивно състояние с клинична характеристика на депресивен епизод – умерено тежък със соматични симптоми. За кратък период и по своя преценка тя е приемала Деанксит и успокоителни на „билкова основа“, като не е посещавала специалист и не е провеждала адекватно и специално лечение.

Във връзка с представено пред въззивната инстанция ново доказателство – психологично изследване на ищцата от 06.06.2023г. е допусната и назначена съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Б., която дава заключение, че към момента на представеното психологично изследване и към момента на изготвянето на експертизата, предвид преживяното травматично събитие, психологическото състояние на С. Е. не е стабилно. Наблюдава се изразен невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо- соматични нарушения. Това е свързано с високи нива на личностна и ситуативна тревожност, наличието на депресивен синдром в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към социалната среда.

Наблюдават се депресивни симптоми, тенденция за социална изолация, апатия, деструктивни мисли, наличие на тревожност, скованост, несигурност, 5 вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти. Регистрира се неустойчивост на емоционалното състояние, проявяващо се като чести колебания на настроението, повишена умора, тревожност, раздразнителност, неудовлетвореност от себе си, чувство на вина към близките , апатия.

С оглед психичното и емоционално състояние на ищцата, би могла да се насочи към терапевтичен процес със съответен специалистпсихотерапевт, с цел преодоляване последствията от пост-травматичния стрес от загубата на детето си. Препоръчителна е консултация със специалист психиатър, с цел да се прецени обективно налице ли е необходимост от медикаментозна терапия, като до този момент липсват данни за такъв преглед и назначена такава терапия.