Определение № 391 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002901444 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на „Дженерали застраховане“ АД, с която се иска изменение на определение № 3248/04.12.2024г. по т.д. № 1444/2024г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на адв.Н. Д. и адв.Г. Р., в качеството на пълномощници на ответника Г. Е. Х., адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лв.

Ответникът Г. Е. Х. оспорва основателността на молбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:

Молбата за изменение на определението е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

С определение №3248/04.12.2024г. по т.д. №1444/2024г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 188/20.12.2023г. по в.гр.д. № 320/2023г. на Бургаски апелативен съд. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на 1 пълномощниците на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 лв., на основание чл.38 от ЗАдв.

Настоящият състав намира, че релевираното от касационния жалбоподател с молбата по чл.248, ал.1 от ГПК възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, § 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение №50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай, наред с обжалваемия интерес пред касационната инстанция /20 000 лв./, следва да бъде отчетена и осъществената от 2 процесуалния представител на ответника защита в производството пред ВКС, изразяваща се в депозирането на отговор на касационната жалба, съдържащ становище във връзка с шест поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси и въведеното основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, както и аргументи за неоснователност на доводите по чл.281, т.3 от ГПК. Изложеното, както и съобразяването на спецификата на производството по чл.288 от ГПК, в което основното изискване към страните е да изложат становище както по наличие, респ. липса на основания за допускане на касационно обжалване, така и по наведените касационни оплаквания, обуславят извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Поради изложеното молбата по чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на определение № 3248/04.12.2024г. по т.д. №1444/2024г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3