Решение № 11018 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11018 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110116261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Г. Н. Б. и Л. Н. Б. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. Н. Б. дължи на ищеца сумата в размер на 208,03 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.

№ ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 37,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г., 10,49 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 2,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., които суми представляват 1/4 част от начислените за имота и периода вземания, и че ответникът Л. Н. Б., дължи на ищеца сумата в размер на 624,10 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 112,68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г., 31,48 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, 7,90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., които суми представляват 3/4 част от начислените за имота и периода вземания, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 27052/28.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47923/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не 1 са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Н. Б., чрез процесуалния си представител адв.

Д. С., оспорва исковата претенция като недопустима поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Процесуалният представител поддържа, че в исковата молба не е посочен правопораждащия договорното отношение юридически факт и допълва, че за процесния потребителски договор писмената форма е задължителна. Пълномощникът сочи, че искът е недопустим, доколкото ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия до абонатната станция, т.е. до всички живеещи в блока и ползващи поне една услуга на доставчика на ТЕ, а не конкретно до доверителя му. Поддържа, че недопустима е и исковата претенция за дялово разпределение, доколкото представлява предявено чуждо вземане, по което задължено лице е ищеца. Представителят прави възражение, че процесните суми са недължими и монополни, т. е. завишени и не отговарят на реалната им потребност.

Пълномощникът сочи, че доверителят му не е приел общите условия на ищцовото дружество, а на отделно основание същите се явяват неравноправни. Прави възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност. Оспорва количеството и цената на доставената топлинна енергия, услуга дялово разпределение, както и дължимостта на законната лихва. По подробно изложени мотиви в отговора на исковата молба моли исковете да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените от ответника разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Н. Б., чрез процесуалния си представител адвокат С. оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на облигационно правоотношение между страните по спора, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и твърдения, че ищецът реално е доставил топлинна енергия на сочената в исковата молба стойност. Пълномощникът оспорва законосъобразността на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Процесуалният представител оспорва годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция, както и размера на технологичните разходи, начислените стойности за БГВ и начислената ТЕ за сградната инсталация. С отговора са оспорени и предявените искове за мораторна лихва. По подробно изложени съображения в отговора моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца да бъдат възложени сторените от ответника разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно 2 право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице — ползвател или собственик на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия е свързано с придобиване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ се в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство по делото е приет договор за учредяване на право на строеж от 14.07.2000 г., обективиран в нот. акт № 50, том II, нот. дело № 268/2000 г. по описа на нотариус Веселина Ивчева, по силата на който ответника Л. Б. и Никола Б. са запазили за себе си правото на строеж за построяване на апартамент 1, разположен на трети етаж на жилищна сграда с магазини, ресторант и кафе-бар в дворно място с административен адрес в гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 28.

Видно от удостоверение № 355/28.09.2004 г. сградата е въведена в експлоатация, като с Разрешение за ползване № ДК-07-152/25.04.2006г. е разрешено ползването на външен топлопровод и абонатна станция на жилищната сграда. Като писмено доказателство по делото е прието и заявление-декларация от Никола Г.ев Б. до „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от 03.05.2005 г. за откриване на партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот, като в декларацията е посочено, че домакинството се състои от един член. Съгласно писмо с изх. № 085/06.10.2006 г. от „ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД до ищцовото дружество в процесната жилищна сграда са монтирани и пломбирани апартаментни топломери и водомери за топла вода. Видно от представено по делото удостоверение за наследници № 490/13.03.2018 г. Никола Г.ев Б. е починал на 30.10.2016 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници ответника Л. Б. ( съпруга) и ответника Г. Б. ( син). Предвид изложеното съдът приема, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден недвижим имот, като ответника Л. Б. притежава право на собственост върху ¾ ид.ч., а ответника Г. Б. върху ¼ ид.ч. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. Ответниците не са навели твърдения, респ. по делото не са ангажирани доказателства било те, било наследодателят им да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, като ответниците отговарят за задълженията за имота съобразно дела си в съсобствеността.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, 3 топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”.