Определение № 162 от 10.12.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Разград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20253300600378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, чл. 345 във вр. с чл. 270, ал. 4 НПК

Образувано е по жалба вх. №11416 от 24.11.2025г. и жалба вх. №11417 от 24.11.2025г. подадени от адв. Д. М. - САК защитник на подсъдимия Г. С. Н., както и на подсъдимия Д. Г. С. против определение по нохд №595/2025г. по описа на Районен съд Разград, с което съдът е отказал да измени на всеки един от подсъдимите мярката за неотклонение задържане под стража. И в двете жалби, които са еднотипни посочва, че определението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Възразява за това, че е налице опасност от извършване на престъпление, т.к. делото е в съдебна фаза, изяснени са обстоятелствата и са събрани доказателства относими по делото и не съществува реална опасност от осуетяване на истината по делото при по-лека мярка за неотклонение. Твърди, че подзащитните Н. и С. са с установена самоличност, трайни връзки със семейството си и не съществува опасност двамата да се укрият и да препятстват разследването както, че тежестта на извършеното престъпление не може да обоснове продължаване на ареста, може да обоснове само първоначално и кратковременно задържане под стража, но не и като аргумент за нейното продължаване.

Молбата по отношение на двамата подсъдими е за вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо всеки един от тях.

Препис от жалбите са изпратени на РП-Разград, като не са постъпили възражения.

Съставът на въззивния съд след запознаване с делото и с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 345, ал. 3 във връзка с чл.

314 от НПК, установи следното:

1

Жалбите са подадени от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК и е срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният състав ги намира за допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

НОХД № 575/2025г. г. по описа на Районен съд – Разград е образувано по внесен обвинителен акт против Д. Г. С. за извършени престъпления по:1. Чл.159б ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.159а ал.2 т.2,т.4 и т.6 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК;

2.чл.159в вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.1 НК; 3. чл.159в вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.1 НК; 4. Чл.159б ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.159а ал.2 т.2, т.4 и т.6 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК; 5. Чл.159в вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК; 6. Чл.152 ал.1 т.2 вр. с чл.26 ал.1 НК; 7. Чл.150 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК; 8. Чл.159 ал.1 пр.1 р. с чл.26 ал.1 НК.

2.Против Г. С. Н. за извършени престъпления: 1.По чл.159б ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.159а ал.2 т.2, т.4 и т.6 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК; 1. Чл.159в вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.1 НК; 3. Чл.159б ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.159а ал.2 т.2, т.4 и т.6 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК; 4. чл.159в вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК; 5. чл.159б ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.159а ал.2 т.2 т.4 и т.6 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК; 6.

Чл.159в вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК.

В обжалвания съдебен акт след като РС-Разград е бил сезиран с молба по реда на чл.270 ал.2НПК от двамата подсъдими е прието, че не следва да разглежда въпроса за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, т. к. в този етап при съдебното следствие предстои да бъдат събирани и проверени всички доказателства от досъдебното производство, както и подсъдимите разполагат с право да правят доказателствено искане. Доколкото в исканията не са сочени ново настъпили обстоятелства от момента на вземане на мерките, са оставени без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство.

По искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека съдът преценява нейната законосъобразност към момента на произнасянето, като следва да се съобрази с общите правила, относно целите на мерките за неотклонение и предпоставките за налагането им.

Искането за изменение на мярката за неотклонение е основателно при промяна на обстоятелствата, обусловили нейното вземане, или при наличие на други нови обстоятелства, които налагат изменението й. В това производство съдът следва да направи извод дали са отпаднали причините за продължаване на взетата мярка за неотклонение – дали е разколебан изводът за наличие на обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия към извършено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и дали е отпаднала реалната опасност лицето да се укрие и/или респективно да извърши престъпление, която е била констатирана от съда, взел по отношение на подсъдимия мярката за неотклонение.

Съдът, сезиран с искане по чл. 270, ал. 1 НПК, дължи да провери дали наложената към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за 2 нуждите на наказателното производство.

Въззивният съд намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо подс. Г. Н. както и спрямо подс. Д. С., т.к. като не е налице промяна на обстоятелствата, които да налагат изменението в полека.

Настоящият състав се солидаризира с извода на пъроинстанционния съд относно това, че в исканията не са сочени новонастъпили обстоятелства от момента на вземане на мерките за неотклонение. Намира освен това, че е необходимо да посочи, че обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимите към извършените деяния, за което са предадени на съд, не е отпаднало. Напротив след последното произнасяне по исканията за изменение на взетите мерки за неотклонение задържане под стража /чнд №3 и №9 на РРС от 04.01.25г., потвърдена в производства по чл.65 НПК на по чнд №155/25г. и 156/25г. на РРС в сила от 03.04.25г./ предвид събрания нов доказателствен материал, с постановление от 14.07.2025г. е последвало ново привличане и на двамата като обвиняеми, с което е разширен фактическия състав и броя на деянията, за които същите са обвинени. Действително обоснованото предположение не следва единствено от тежестта на извършените престъпления в какъвто смисъл е възражението във въззивните жалби от защитника на двамата подсъдими, а същото е изводимо от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен в своята съвкупност. Съдът намира, че същият не следва да бъде подлаган на обстоен анализ предвид спецификите на настоящото производство и действащата спрямо лицето презумпцията за невиновност. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че първоинстанционното производство се намира в своя начален етап и тепърва ще бъдат предприемани действия по събиране на доказателства пред съда, доколкото все още не е даден ход на разпоредителното заседание. Предстои да бъдат събирани и проверявани доказателствата от досъдебното производство, респективно да бъдат събирани нови доказателства. Тази доказателствена съвкупност ще послужи за изграждането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд при произнасянето му с крайния съдебен акт по същество на делото.

По отношение наличието на реална опасност от извършване на престъпление настоящият съдебен състав намира, че изводът направен при разглеждането на производствата по вземане на мярка за неотклонение спрямо двамата подсъдими, както и за тяхната промяна, следва да бъде споделен. Тази опасност е налична не само от обстоятелството, че всеки един от подсъдимите е предаден на съд за множество тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК - шест по отношение на подс. Г. Н. и осем престъпления по отношение на подс. Д. С., така видно и от самия механизъм, организация и продължителния период на извършването им, което говори за проявена престъпна упоритост по отношение и на двамата, обстоятелство характеризиращо негативно личността им, от там и по-високата обществената опасност на дейците.

3

В подкрепа на извода за наличие на реална опасност от извършване на престъпление се явяват и наличните по делото данни за многобройните им пътувания в чужбина, съдебното минало на подсъдимите, които са осъждани многократно.

Последното осъждане на Н. и С. е по влязло в сила споразумение от 24.08.2023г. по нохд №367/2023г. на ОС-Разград, касаещо извършено от тях в съучастие престъпление участие в организирана престъпна група трафик на хора и пране на пари. А настоящото обвинение е за престъпления извършени в изпитателния срок на последното им осъждане. Установената самоличност, както и трайни връзки със семейството в какъвто смисъл са доводите на защитата, не води до извод за липса на опасност същите да се укрият, като в случая следва да се отбележи, че двамата подсъдими са от едно семейство - баща и син.

На следващо място, съдът следа да обсъди и продължителността на срока на наложената на подсъдимите мярка за неотклонение. Понастоящем делото се намира в съдебната фаза на наказателния процес, като НПК не регламентира максимален срок, до който може да бъде наложена мярката, какъвто е предвиден в досъдебната фаза по чл.

63, ал. 4 НПК. Следователно съдът, който разглежда искане по чл. 270 НПК, е компетентен да извърши собствена преценка за това обстоятелство. Видно от материалите по делото, подсъдимите търпят мярка за неотклонение, свързана с ограничаване на правото му на свободно придвижване – "задържане под стража", с продължителност над десет месеца към датата на подаване на иницииращата настоящото производство искания. Този период не се отличава с прекомерна продължителност и се явява разумен. Своевременно е приключено досъдебното производство като се има предвид усложнената фактическа обстановка без неоснователни забавяния. В законния срок след образуването му делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително заседание.

Като съобрази горепосочените обстоятелства, въззивният съд достигна до извода, че понастоящем изпълняваната по отношение на подс. Г. Н. и подс. Д. С. мярка за неотклонение "задържане под стража" се явява адекватна, пропорционална и гарантираща безпрепятственото протичане на съдебния процес, доколкото се елиминира освен всичко останало и възможността подсъдимите да повлияят върху свидетелите, чийто разпит предстои да бъде извършен в хода на съдебното следствие. Индиция за това е и подадената от подс.Н. молба от 03.10.2025г. за сключване на граждански брак с посочена от обвинението като пострадала свидетелка по делото - Севда Найденова. В заключение въззивният съд намира, че не е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1 НПК, която да налага изменение на взетата спрямо подсъдимия Г. Н. както и подсъдимия Д. С. мярка за неотклонение "задържане под стража".

Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр. с чл. 341, ал. 2, във вр. с чл.

270, ал. 4 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.11.2025 г. по НОХД № 575/2025 г. по описа на РС-Разград, с което е оставено без уважение искането на подсъдимите Г. С. Н. и Д. Г. С. за изменение на взетата мярка за неотклонение "задържане под стража" в по-лека такава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Разград, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20253300600378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК, чл. 345 във вр. с чл. 270, ал. 4 НПК