Решение № 2594 от 17.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2594 гр. Бургас, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120103887 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на Я. В. К., с ЕГН **********, чрез адв. Г. С. от БАК, срещу ГД „Гранична полиция“ при МВР-гр.София, която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 700 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 560 часа, който преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 640.08 часа и се равнява на 82 часа извънреден труд, положен за периода 06.06.2019 г. – 09.07.2020 г., по възникнало между страните служебно правоотношение, както и сумата от 130 лева обезщетение за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко месечно задължение до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника, по силата на което изпълнява длъжността ......................... в ......................, при ......................., към ......................, която е на структурно подчинение към ГД Гранична полиция. Твърди се, че ищецът е работил на 8,12 или 24-часови смени и е положил 560 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 640.08 часа дневен труд. Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд, като вследствие на трансформацията следва да му бъдат заплатени 82 часа извънреден труд на стойност от 700 лева, ведно със съответните лихви. Работното му време било организирано на смени, които са предварително определени и отчитането им ставало с график всеки месец. Посочва още, че според чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение. Ангажирани са доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника. Счита, че не намира приложение и Наредбата за 1 структурата и организацията на работната. Излага съображения, че в процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. С тях е регламентирано отчитането на извънреден труд за процесния период, като не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не са дължими търсените в настоящото производство суми. Счита, че не е налице празнота в закона, а специфична уредба, като се сочи, че страните са обвръзани от служебно правоотношение регламентирано в ЗМВР и няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарното прилагане на КТ и подзаконовите нормативни актове като НСОРЗ. Изтъкват се специфики в служебното правоотношение и съществуващи компенсаторни механизми, от което се прави извод за неприложимост на НСОРЗ към процесния случай. Посочва, че цитираните две наредби са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност. Сочи се за относима към правния спор и практиката на СЕС и отделни норми от правото на ЕС.

Ангажирани са доказателства и се претендира заплащане на направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

В хода на процеса е прието изменение на иска по размер, като претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.06.2019 г. – 09.07.2020г., е намален до размера от 669.18 лв., а искът за заплащане на мораторна лихва е увеличен до размера от 160.97 лв. За горницата до първоначално заявените размери искът за главницата е оттеглен и производството по делото е прекратено.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото и се установява от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността ......................... в ......................, при ......................., към ......................, която е на структурно подчинение към ГД Гранична полиция.

Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график на 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време.

Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза в периода от м. юни.2019 г. – 09.07.2020 г. ищецът е положил 70 нощни смени, възлизащи на 558 часа реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 637.78 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 79.78 часа, като стойността му е 669.18 лева.

Сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава за отделните вземания до предявяването на иска, вещото лице е изчислило в размер на 160.97лв.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице Б. като компетентно, обективно и безпристрастно, като същото не е оспорено от страните. По делото са представени от страна на ответника множество писмени документи, които са използвани от 2 вещото лице при изготвяне на заключението и същите се ценят от съда с оглед констатациите на експерта.

При така събраните доказателства съдът намира претенцията за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал.

1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд.

Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

С оглед горното, условията и редът за заплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът им – с негова заповед.

До 10.07.2020 г. (преди изменението й с ДВ, бр. 60 от 2020 г.), която е и приложимата към случая редакция на закона, разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е предвиждала, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не е следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.

5, т. 2 на същия член до 10.07.2020 г. е било предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време - до 280 часа годишно, е следвало да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. Съгласно ал. 7 в тази редакция на закона, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията й до 10.07.2020 г.), редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

С приетите изменения на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. вече е фиксирана нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа за всеки 24-часов период. Приета е нова ал. 4, съгласно която „п ри сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1“, като промените в закона действат занапред.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на 3 действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в наредбите от 29.07.2016 г. и от 07.01.2020 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо. Този извод не се променя и от постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит, съгласно което чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня, тъй като до 10.07.2020 г. (включително през процесния период) в националното ни законодателство не е съществувала норма, която да определя каква е нормалната продължителност на работното време на полагания от държавните служители в системата на МВР нощен труд.

Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, тъй като на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).