Решение № 73 от 05.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. ХАСКОВО, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20225600100759 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. К. Н. от град Д.град, с която срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - София се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумата 26 000 лева, представляваща разлика между доброволно заплатено от дружествотозастраховател обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 01.08.2020 година (25 000 лева) и сумата 51 000 лева, на която ищецът оценява претърпените от него неимуществени вреди.

Претендира и законна лихва върху главницата от 26000 лева, считано от 14.08.2020 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът твърди следните обстоятелства относно настъпилото застрахователно събитие: На 01.08.2020г. около 18:30ч. в с.

Добрич, общ. Д.град, обл.Хасковска на нерегулирано кръстовище от равнозначни пътища между ул. „Добруджа” и ул. „Вельо Х.зов” водачът на л.а ***** с рег. № **** Т. Д. Т. с ЕГН ********** се движел по ул. „В. Х.зов“ в посока запад-изток. Т. Т. не осигурил преминаване с предимство на идващият от дясно по ул. „Добруджа“ в посока юг-север мотоциклет *** с рег. № ****, управляван от Р. К. Н., вследствие на което реализирал ПТП. От страничния удар отляво мотоциклетистът Р. Н. бил съборен на земята и получил разкъсно-контузна рана на левия крак, в областта на лява подбедрица. Бил откаран по спешност в Ортопедично отделение на МБАЛХасково, където му била поставена диагноза : Конквасации и деколман на 1 лява подбедрица и била направена спешна операция. Ищецът твърди, че въпреки липсата на счупвания на кости, в резултат на ПТП му била причинена изключително тежка травма на левия крак, с размачкване на големи мускулни маси, съдове, нерви - т.н. конквасирана рана с оформен деколман /отлепяне на кожа и подкожие на подлежащите им тъкани и образуване на „джоб”, изпълнен с кръв с размери 18х25см. След операцията се наложило стационарно лечение в продължение на 10 дни. Позовава се на Епикриза и.з.

№ 67096/20 година на УМБАЛ ”Св.Г.” ЕАД-Пловдив, като твърди, че на 20.11.2020 година му била извършена крайно наложителна пластична операция, свързана с оперативното лечение на некротиралата рана отстраняване на мъртвата тъкан и присаждане на здрава такава от лявото бедро. Във връзка с това лечение пролежал в болницата 6 дни, след което била проведена рехабилитация. На 28.01.2021 година отново посетил лекар, по повод оплаквания от болки в областта на раната, като му била предписана терапия за провеждане на продължаващо лечение. Твърди, че поради причиненото му разстройство на здравето бил в болнични от 01.08.2020 година до 23.12.2020 година - общо 5 месеца. Тъй като ищецът продължавал да има оплаквания, налагало се провеждане на интензивно лечение на травмата и до настоящия момент.

Позовавайки се на Решение № 61 от 30.07.2021 година, постановено по НАХД № 309/2021 година по описа на PC- Д.град и влязло в законна сила, ищецът твърди, че виновен за извършения деликт бил единствено водачът Т., признат за виновен в извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.”б”,пр.2ро,вр.чл.342,ал.1 от НК.

Твърди, също, че ответникът „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е сключил задължителна застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователна полица № BG/06/119002499665 за увреждащия лек автомобил ***** с peг. № Х3008 ВВ, валидна за периода 02.09.2019 година до 01.09.2020 година.

Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се предявява за сумата 26000 лева – разликата между определеното и изплатено от застрахователя-ответник обезщетение в размер на 25 00 лева и сумата 51 000 лева, на която ищецът оценява размера на претърпените от него неимуществени вреди. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е съединена с тази за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира законни лихви върху главницата от 14.08.2020 година – датата, на която до застрахователя е достигнало уведомлението за претенцията. В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор. Заема становище за 2 неоснователност на предявените искове. Твърди, че по предявена от ищеца претенция е определил и изплатил доброволно, на 27.04.2021 година, обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същия деликт, в размер на сумата 25 000 лева. Счита, че със заплащане на това обезщетение дружеството е изпълнило изцяло задължението си по сключения застрахователен договор, както и че този размер на обезщетението е съобразен с принципа по чл. 52 от ЗЗД и е достатъчен за да репарира претърпените от ищеца болки и страдания. Счита, че претенцията над тази сума е завишена по размер и поради това е неоснователна. В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца Н..

Твърди, че той като водач на мотоциклета се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия – приближаване към нерегулирано кръстовище, а и освен това превишена – водачът се движил в населено място със скорост 57,8 км/ч при максимално разрешената 50 км/ч. При така избраната скорост на управление на мотоциклета, ищецът създал ситуация, при която водачът на увреждащия автомобил не успял да забележи приближаващия кръстовището мотоциклетист. Поради това, с действията си ищецът нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл. 47 от ЗДвП и с това допринесъл за настъпване на ПТП и от там - вредоносния резултат. Освен това, при избрана по-ниска скорост на движение, ищецът би получил по-леки като характер и интензитет увреждания. Освен това, той не бил използвал специална екипировка на мотоциклетисти и това също направило възможно процесното нараняване на крайника му. С тези и останалите доводи ответникът моли съда да отхвърли иска за обезщетение като неоснователен или, евентуално, да присъди обезщетение в значително по-нисък размер, като зачете приноса на ищеца по реда на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. С доводи за неоснователност на главния иск, ответникът оспорва и претенцията за законните лихви. Прави искане за присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 61/30.07.2021 година, постановено по НАХд № 309/2021 година по описа на Районен съд – Д.град, влязло в законна сила като необжалвано на 07.08.2021 година, Т. Д. Т. е признат за виновен в това, че на 01.08.2020 година, в село Добрич, община Д.град, на кръстовище на ул.

3

„Добруджа“ № 15 и ул. „Вельо Х.зов“ № 2, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*****“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 47 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“ и чл. 48 от ЗДвП – „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна…“), като не е пропуснал дясно стоящия мотоциклет марка „***“ с рег. № **** и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК на водача на мотоциклета Р. К. Н., изразяваща се в разкъсана рана на лявата подбедрица, с образуване на травматични джобове и размачкване на меките тъкани, състояние след некроза на раната и автопластика, оток на лявата подбедрица, глезен и ходило, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на левия крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл. 2, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. На основание чл.78а ал.1 от НК Т.

Т. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Анализирайки изложената в мотивите на наказателния съд фактическа обстановка и съпоставяйки я със събраните по настоящото дело доказателства, съдът приема следните обстоятелства и механизъм на ПТП:

На 01.08.2020г. в с.Добрич, общ.Д.град, ищецът Н. управлявал мотоциклет марка „***“ с per. № X 1869 К по ул.„Добруджа“, в посока югсевер. По същото време - около 17,00 ч., по ул."Вельо Х.зов" в посока запад изток, обвиняемия Т. Д. Т. управлявал лек автомобил „*****“ с peг. № ******. Пътните условия били добри - през светлата част на денонощието, в условията на ясно време и добра видимост, по суха асфалтова настилка с добра видимост и за двамата участници в движението. Т. Т., с управлявания от него лек автомобил, предприел маневра преминаване през нерегулируемо кръстовище, при което не изпълнил изцяло задълженията си на водач на МПС, а именно – навлязъл в нерегулируемо кръстовище, без да осигури предимство на наближаващия отдясно по ул. „Добруджа“ мотоциклет „***“.

При така създалата се ситуация, в кръстовището на ул.„Добруджа“ до № 15 и ул.„Вельо Х.зов“ до № 2, се реализирал сблъсък между двете МПС-та. Ударът бил страничен, прав, при сблъсък на предна челна част на мотоциклета с предна странична дясна част на купето на лекия автомобил. След удара в лекия автомобил, мотоциклетът се придвижил напред, приплъзвайки се с лявата си част по челния габарит на лекия автомобил. Вследствие на това 4 левият крак на мотоциклетиста Н. бил наранен в стърчащи и деформирани в момента на удара елементи на автомобила. Тялото на пострадалия излетяло напред и над колата, Р. Н. паднал първоначално върху пътното платно, където на мястото на контакта с настилката останало петно от кръв с размери около 24 см, след което в резултат на претъркалянето тялото му се преместило и установило на намиращото се извън пътното платно торище.

По делото е назначена КСАТМЕ, която дава заключение за механизма на ПТП и получените от ищеца телесни уреждания. Според медицинската част от заключението, на пострадалия ищец е причинена разкъсана рана на лявата подбедрица, с образуване на травматични джобове и размачкване на меките тъкани, както и вторично замърсяване на раната в резултат на падането в торта. След травмата и замърсяването е настъпила некроза на раната, наложила оперативна намеса за автопластика. Травмата е била съпътствана с оток на лявата подбедрица, глезен и ходило. Според в.л.съдебен лекар, на пострадалия е причинено трайно – за повече от 30 дни, затруднение в движението на левия крак, което се дължи на разкъсана рана и усложнено зарастване. Причинено, също, обезобразяване на левия крак. Няма обичаен установен срок на оздравителен процес, като възстановяването зависи от текущото развитие на травмата и успеха на провежданите лечебни и оперативни процедури. Според в.л., не са отчетени усложнения, свързани с лечението на травмата, но и до настоящия момент оздравителният процес не е приключил – налице е оток и болезнени затруднени движения на ходилото и глезенната става, налагат се физиотерапевтични процедури по стабилизиране на белега.

От автотехническата част на експертизата, която в тази част намира опора в съвкупния доказателствен материал е несъмнено, че дясностоящото МПС в случая е бил мотоциклетът, управляван от пострадалия ищец, ето защо вариантите от заключението, отнасящи се за обратната ситуация – ако лекият автомобил, управляван от Т., е навлизал в кръстовището отдясно спрямо мотоциклетиста, са ирелевантни и не следва да се обсъждат. Според заключението, управляваният от делинквента автомобил се е движил, приближавайки процесното кръстовище, с ниска скорост – 16,83 км/ч. Със същото равномерно движение Т. Т. е навлязъл в кръстовището, като в този момент в кръстовището, отдясно спрямо движението на л.а. „*****“ е навлязъл мотоциклетист Р. Н.. Скоростта на движението на последния е един 5 от най-спорни въпроси по делото и по искане на ищеца е назначена и изслушана допълнителна експертиза с в.л. Г. С.. Според заключението на последния, обективните находки, установени от пристигналите на мястото на ПТП полицейски служители и фиксирани в огледния протокол, дават основание за категоричния извод, че водачът на мотоциклета Н. след удара не е паднал директно в торището. На пътното платно е намерено голямо петно кръв (24см), което в.л. С. свързва с първоначалния контакт на тялото на пострадалия с терена, а след това вече тялото се е придвижило към торището чрез претъркаляне, където се е установило и там са намерени по-малките капки кръв. Съдът кредитира този извод на вещото лице и го намира логически издържан. Ако се приеме, че тялото на пострадалия от сблъсъка е прелетяло директно до торището, то тогава не би имало обяснение за голямото петно кръв, намерено на пътното платно (скица на в.л. С. на л. 175), при положение, че на мястото, където тялото се е било установило, са намерени само 2-3 малки капки кръв. Освен това, траекторията на полета на тялото на пострадалия е маркирана от диря от червени на цвят петна с различен диаметър от 0,3 до 0,7 см (установява се от приобщения към материалите на наказателното производство протокол за оглед). От предната лява врата на увреждащия лек автомобил до голямото петно кръв разстоянието е 6,50 м , което съответства на дадените пред съда, по реда на чл. 176 от ГПК, обяснения от ищеца, който твърди, че от удара „изхвърчал“ на 5-6 метра напред, както и кореспондира с показанията на разпитания в качеството на свидетел делинквент Т. Д. Т., който твърди, че мотоциклетистът прелетял над колата му 7-8-10 метра.