Решение № 553 от 14.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120108273 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от М. С. Т. срещу ГД „Гранична полиция“, искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 6700 лева, представляваща парична равностойност на дължимата храна за периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност „*****“, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1006,42 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 28.12.2021 г. до 01.12.2024 г., на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че със заповед на министъра на вътрешните работи ищцата е назначен на длъжност „*****“, считано от 03.08.2020 г. Сочи се, че ищцата попада в кръга на лицата, на които се следва ежемесечно осигуряване на храна. Изложено е, че за исковия период, храна на ищцата не е осигурена, поради което му се дължи нейната левова равностойност, съобразно чл. 181 от ЗМВР. Поддържа се, че поради незаплащането в този период на левовата равностойност на храната, на ищцата се дължи и мораторна лихва, считано от падежа на всяко задължение за периода от 28.12.2024 г. до 01.12.2024 г.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание ищцата не се явява и не се представлява. Депозира молба от 1

11.02.2025 г.

В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Депозира становище от 14.01.2025 г. и молба от 28.02.2025 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени от ищцата са искове с правно основание на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта.

След служебно извършена от съда справка се установи, че има влязло в сила решение по гр. д. № 1279/2022 г. на РС – Бургас, с което са отхвърлени предявените от М. С. Т., против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, искове за присъждане на следните суми: 4320 лева, представляваща сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от 25.02.2019 год. до 26.10.2022 г.; 500 лева, представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците от по 120 лева за периода от датата на която е било заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена и равностойността на храната, до предявяване на иска на 27.10.2022 г.

С оглед горното и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, предявените искове за главница и лихва са недопустими за периода от 01.12.2021 г. до 26.10.2022 г., съответно за периода от 28.12.2021 г. до 26.10.2022 г., поради което производството по делото в тази част следва да бъде служебно прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. В останалата част, исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По иска по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

За успешното провеждане на предявените искове, ищцата следва да установи, че е в служебно правоотношение с ответника (няма спор между страните), като в периода от 27.10.2022 г. до 30.11.2024 г. е полагал труд на заеманата длъжност, размера на претенцията за парична равностойност на храната, поставянето в забавата на ответника, както и размера на обезщетението за забава.

Страните по делото не спорят, а и от представената по делото Заповед № 8121к8180/23.07.2020 г. се установява наличието на служебно правоотношение между страните, по силата на което в периода от 27.10.2022 г. до 30.11.2024 г. ищцата е полагал труд на длъжност „********“ при ответника.

Не е спорно по делото, а и от представените Заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г.;

Заповед №8121з-1723/31.12.2021 г.; Заповед № 8121з-130/31.01.2023 г., изм. с Заповед № 8121з-1400/05.09.2023 г.; Заповед № 8121з-10/04.01.2024 г., изм. с Заповед № 8121з641/29.04.2024 г.; Заповед № 8121з-1661/29.11.2024 г.; Заповед №8121з -1662/29.11.2024 г. и Заповед № 8121 з-92/31.01.2019 г., всички на министъра на вътрешните работи се установява, че левовата равностойност на храната на служителите на МВР е определена, както следва: в периода от 01.12.2021 г. до 31.07.2023 г. – 120 лева, в периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. – 200 лева, в периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 300 лева.

От гореизложеното е видно, че спорът между страните е изцяло правен и се свежда до отговор на въпроса дали длъжността заемана от ищцата попада в кръга на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, респ. полага ли се на същата заплащане на левовата равностойност по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

Спорният въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д.

№ 1/2024 г. на ОСГК на ВКС, според което държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.1 от Закона за 2

Министерството на вътрешните работи. Липсата на предходна тълкувателна практика по този въпрос и разясненията дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдържанието на тълкуваните с тълкувателно решение разпоредби е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й, налагат извода, че Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024 г. по тълк. д. № 1/2024 г. на ОСГК на ВКС е приложимо към настоящия казус, за процесния исков период.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за главница е установен по основание.

Съобразно представените по делото заповеди за определяне на равностойността на храната на министъра на вътрешните работи, размерът на претенцията за главница за периода от 27.10.2022 г. до 30.11.2024 г. възлиза на 5380 лева, от които за периода от 27.10.2022 г. до 31.07.2023 г. – 1097,14 лева (за м.10.2022 г. при 21 работни дни и оставащи работни дни от месеца – 27-ми, 28-ми и 31 -ви, левовата равностойност на храната за тези три работни дни е 17,14 лева, а за периода от м.11.2022 г. до 31.07.2023 г. или общо девет месеца левовата равностойност на храната е 1080 лева; за периода от 01.08.2023 г. до 31.12.2023 г. – 1000 лева и за периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2024 г. – 3300 лева, до който размер искът за главница е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до предявения – отхвърлен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед основателността на вземането за главница, основателно се явява и акцесорното вземане за лихва. Вземането за равностойността на храната се изплаща ежемесечно с трудовото възнаграждение на служителя, което съгласно чл. 20, ал. 2 от представените по делото Вътрешни правила за заплащане на държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, следва да бъде изплатено до 27-мо число на текущия месец, поради което съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът изпада в забава за главницата на деня следващ този на падежа – 28 -мо число на текущия месец. Следователно дължимото за периода от 27.10.2022 г. до 01.12.2024 г. обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска, изчислено чрез www.calculator.bg, възлиза на 625,49 лева.

По разноските.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ищцата се дължат направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представените по делото доказателства и съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Доколкото обаче, по делото не са ангажирани доказателства за направени разноски, то такива не следва да бъдат присъждани, поради което и съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прекомерност.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в полза на ответника се дължат направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представените по делото доказателства и съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото ответникът е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Предвид това, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 22,10 лева, представляващи направени по делото съдебно – деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 8273 по описа за 2024 г. на РС 3

– Бургас, в частта относно предявените от М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, ул.

****, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С***, бул. ****, БУЛСТАТ **** иск за главница за периода от 01.12.2021 г. до 26.10.2022 г., както и иск за лихва за периода от 28.12.2021 г. до 26.10.2022, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С*** бул. ***, БУЛСТАТ *** да заплати на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, ул. ***** следните суми: сумата от 5380 лева /пет хиляди триста и осемдесет лева/, представляваща парична равностойност на дължимата храна за периода от 27.10.2022 г. до 30.11.2024 г., дължима по силата на служебно правоотношение за длъжност „*****“, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 625,49 лева /шестстотин двадесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 27.10.2022 г. до 01.12.2024 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 5380 лева до предявения от 6700 лева, съответно за разликата над уважения размер от 625,49 лева, до предявения от 1006,42 лева, на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, ул. **** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.

С***, бул. ****, БУЛСТАТ ****, сумата от 22,10 лева /двадесет и два лева и десет стотинки/, представляващи направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

Присъдената в полза на ищцата сума може да бъде преведена по банков път по банкова сметка IBAN ****, ****.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок , а в прекратителната част имаща характер на определение, в едноседмичен срок, считано от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4