Решение № 512 от 22.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Кърджали, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100163 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от А. Р. Р. от гр. К. която сочи, че на 13.09.2023 г. била сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който били й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40, 15%, годишен процент на разходите - 48,44% и срок за погасяване на заема 360 дни. Твърди, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължал неустойка па кредитора в размер на 466,20 лева, която той следвал да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която неустойка падежното вземане нараствала значително. Ищцата била усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за неустойка. По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемала безпротиворечиво, че тя можело да има и санкционна функция. Сочи, че така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция била поставила към нея неизпълними изисквания, за да обосновала получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Явно било, че кредитодателят не бил търсил обезпечение, тъй като бил поставил ограничения и бил дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчителиедва три дни след сключване на договора. Сочи, че кредиторът в настоящият 1 случай бил поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя били самопричинени, тъй като той не бил спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не можела да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за извеждането легитимен интерес да претендира описаната неустойка. По изложените съображения, неустойката била излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя била добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от договор за кредит от 13.09.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 466,20 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи финанс“ЕООД гр.София, в който сочи, че искът е неоснователен, за което излага подробни съображения.

Считат исковата молба за недопустима. Намирали, че същата представлявала злоупотреба с правото на иск по чл. 57, ал. 2 от КРБ. Твърди, че двата иска са поредни, тоест нищо не е налагало да се предявят с отделни молби. В случая няма данни някога да е претендирана каквато и да е сума за заплащане от ищцата. Била тя по действителна или недействителна клауза. Няма и данни такава да била погасявана от нея. Твърди, че дори да нямало данни, че ищцата е усвоила сумата на твърдения договор за кредит, за да поражда задължение да заплаща нещо по него. Сочи, че ищцата не доказва правния интерес да води настоящия установителен иск. Моли да се прекрати делото, поради липса на правен интерес от заведения иск. Като самото образуване било злоупотреба с право от страна на процесуалния представител. Твърди, че в дружеството не съществувало договор от 13.09.2023 г., поради което оспорвали неговото съществуване. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на правоотношение по Договор за потребителски кредит от 13.09.2023г., съдържащ твърдяната клауза за заплащане на неустойка, увеличеване на ГПР по скрит начин , поради невключване на неустойката, както и наличието на предпоставки за нищожност на клаузата за неустойка, изрично посочени в исковата молба – противоречие на принципа на добрите нрави, заобикаляне на материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие между страните и нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договора.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

В процесния случай спорен между страните е въпросът сключен ли е помежду им Договор 2 за потребителски кредит от 13.09.2023г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК доказателствената тежест да установи посоченото обстоятелство носи ищцовата страна, за което съдът е дал нарочни указания с доклада по делото.

При извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че ищецът не е изпълнил възложената му доказателствена тежест и не е установил възникването на облигационно правоотношение между него и ответното дружество по Договор за потребителски кредит от 13.09.2023г.. В случая ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от своето пасивно процесуално поведение. Доколкото ищецът не е установил първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно не е доказал сключването на процесния Договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, то е възпрепятствана възможността съдът да извърши преценка за неговата действителност, респективно за действителността на оспорената неустоечна клауза.

Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства. По силата на чл. 154 от ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установява настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му (в този смисъл Решение № 80/03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение №43/05.03.2025г. по в.гр.д.

№ 3/2025г. на ОС-Добрич,решение №917/04.03.2025г. по гр.д. № 7733/2024г. на РС-Пловдив, решение №98/21.02.2024г. по в.гр.д. № 599/2023г. на ОС-Враца ).

В случая при липсата на ангажирани от ищеца несъмнени доказателства за сключване на процесния Договор за потребителски кредит и относно неговото съдържание, както и с оглед изричното оспорване за недоказаност в отговора на исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на правния спор, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има ответникът. Същият своевременно е претендирал заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро и внесен депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 153.39 евро, които разноски следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

3

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса за образуване на делото в размер на 25.57 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Р. с ЕГН ********** ************** против „Изи Финанс“ЕООД с ЕИК 201196810, гр.София , ул.“Балша“№17, представлявано от Б.Н. иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал.4 и чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК за обявяване нищожността на клауза за заплащане на неустойка в размер на 466.20 лева по Договор за потребителски кредит от дата 13.09.2023г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А. Р. Р. с ЕГН ********** ************** да ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс“ЕООД с ЕИК 201196810, гр.София , ул.“Балша“№17, представлявано от Б.Н. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 евро и внесен депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 153.39 евро.

ОСЪЖДА А. Р. Р. с ЕГН ********** ************** да ЗАПЛАТИ държавна такса за образуване на делото в размер на 25.57 евро.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4