Решение № 90 от 23.07.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Б., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20243210100047 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес в гр.Б., в.з.“***“, ул.***, чрез адв. Д. Г., против „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ***.

Иска се договорът за предоставяне на гаранция да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави ,както и поради нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост .

Ищецът твърди,че на 22.10.2020 г. в качеството му на „Заемател" от една страна и „А. Ф." ООД, ЕИК: *** в качеството му на „Заемодател" е сключен Договор за паричен заем „А1 бърз кредит“ №*** По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 700,00 лв. (седемстотин лева), при условия: лихвен процент - 40.00%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.02% срок на погасяване - 12 месеца, обща сума за връщане – 860,76 осемстотин и шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки).

Съгласно чл. 3 от Договора за заем К. е следвало в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните изисквания:да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;брутния размер на дохода му да е в размер не помалък от 1,500,00 лв.;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ ООД;да няма неплатени осигуровки за последните две години;да няма задължения към 1 други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“.Поръчителят подписва договор за поръчителство.;

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.;

Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно предметът му на дейност и в съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към упражняването на такава дейност.

Едновременно със сключването на договора за заем ищецът е сключил и Договор за предоставяне на гаранция №*** с ответното дружество - „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *** с което се задължил на допълнително възнаграждение в размер на 361,56 лева, платимо на 12 вноски, всяка по 30,13 лв., всяка към погасителните вноски по договора за заем.

Претендира че Договор за предоставяне на гаранция №***, е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите.

Твърди,че възнаграждението в общ размер от 361,56 лв. се дължи без насрещна престация.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, възнаграждението се дължало не на ответното дружество, а на „А. Ф." ООД, което на практика води до увеличаване на дължимата сума по заема, заобикаляйки разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди взаимната свързаност на Договора за предоставяне на гаранция и Договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за гаранция (чл. 3 от Договора за заем),т.к.Договорът е сключен с посочено от Заемодателя юридическо лице, сключени в един и същи ден с един и същи номер - №***;

Твърди, че двата договора са взаимно свързани.

Счита, че сключването на Договор с точно този гарант, при тези условия е било задължително условие за сключване на договора за заем, което съставлява неравноправно третиране на потребител.

Счита,че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има поначало определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави,с която уговорка се достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. В процесния случай това увеличение е в размер на 361.56 лв. твърди, че е повече от половината от заетата сума.

Това е породило правния интерес от завеждане на иска.

С исковата молба се претендират и съдебно- деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

2

В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от ответната страна.

Ответника счита, иска за недопустим и прави възражение срещу искането на ищеца целият Договор за предоставяне на гаранция № *** от 22.10.2020 г. да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. Счита, претенциите на ищеца за напълно неоснователни и моли да бъдат изцяло отхвърлени.

По отношение на твърдението за нищожност на Договора за предоставяне на гаранция поради противоречие с добрите нрави твърди, че „Ф. Б.“ ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец. Дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно сключен от последния Договор за паричен заем с трето лице, различно от „Ф. Б.“ ЕООД. С оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския закон.

Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 3 от Договора за заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да издаде гаранция с цел гарантиране изпълнението на задълженията й по Договора за заем.

Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за заем е породило сключването на Договора за предоставяне на гаранция, а Дружеството е сключило Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга.

Твърди, че с издаването на гаранция (и то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора), дружеството не получава нещо в повече, от това което предоставя. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към Заемодателя, последният ще ангажира отговорността на Гаранта по издадената от него гаранция. От своя страна издадената гаранция гарантирала и всички последици от евентуалното неизпълнение на задълженията от страна на И. по сключения между него и А. Ф. АД Договор за кредит, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите следвала да бъде разглеждана като нееквивалентно, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на Гаранта.

С предоставяне на гаранция „Ф. Б.“ ЕООД извършвала възмездна услуга в полза на Заемодателя.

Гарантът е сключил договора за предоставяне на гаранция само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Твърди се че на тези основания на Дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер.

По отношение на твърдението за нищожност на Договора за предоставяне на гаранция като сключен при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, е направено възражение, че в исковата молба не е наведена никаква 3 конкретна обосновка в тази връзка и твърденията на ищеца за това не са подкрепени с аргументи или доказателствен материал.

Твърди,че искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за предоставяне на гаранция на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК е напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено н само за договори за потребителски кредит, какъвто твърди, процесният договор не бил.

Твърди,че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от ТЗ и наведените от ищеца твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно ирелевантни.

Дружество ответник не било страна по Договор за кредит „А1 Бърз Кредит“ № ***, сключен между И. и А. Ф. АД.

Оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключения между ищеца и ответното дружество Договор за предоставяне на гаранция № ***.

Оспорват се всички останали фактическите твърдения, обосновали претенциите на ищеца досежно обявяване нищожността на процесния Договор.

Направено е искане ,ако не се яви представител в първото заседание по делото, то делото да бъде гледано в негово отсъствие, като с това си изявление молят съдът да приеме, че се поддържа изложеното в отговора становище.

Претендират се разноски по делото.

Съдът на осн.чл.146,ал.1,т.2 от ГПК е определил правната квалификация на иска ,а именно тази по чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Съдът ,на осн.чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че върху ищеца лежи тежестта да докаже съществуването на облигационно отношение между страните -наличие на скл. договор и неговото съдържание от което прави извод за нарушение на добрите нрави. Да докаже, че са налице твърдените основания за нищожност на договора, а ответника следва да докаже твърденията си в писмения си отговор, а именно че договора е скл. в съответствие с нормативните изисквания и добрите нрави.

В първото по делото с.з. страните не се явяват и не се представляват.

Депозиран е единствено писмен отговор от адв.Д. Г. който е посочил че поддържа исковата молба, както и всички направени в нея твърдения.Моли съдът да се произнесе с решение с което да обяви за нищожен договора за предоставяне на гаранция, т.к.противоречи на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.10.2020г. е сключен Договор за паричен заем А1 бърз кредит №***,между И. К. И. , в качеството му на „Заемател" от една страна и „А. Ф." ООД, ЕИК: *** в качеството му на „Заемодател".

По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 700,00 лв. седемстотин лева), при условия:

- лихвен процент - 40.00%,

- годишен процент на разходите (ГПР)- 49.02%

4

- срок на погасяване - 12 месеца,

- обща сума за връщане – 860,76 лева.

Съгласно чл. 3 от Договора за заем К. е следвало в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните изисквания:да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не помалък от 1,500,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“. Поръчителят подписал договор за поръчителство.

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

На същата дата между И. К. И. и Ф. Б. ЕООД с ЕИК***,чрез посредника А. Ф. АД с ЕИК*** е скл.договор за предоставяне на гаранция №***, съгласно който с цел гарантиране изпълнението на парични задължения на Потребителя, възникнали съгласно договора за заем както и като последици от неизпълнението на задълженията на потребителя към договора за заем а именно задължение за връщане на цялата усвоена заемна сума по договора за заем;задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането,разходи за събиране на вземането ,съдебни разноски, адвокатски хонорари.