Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 22.03.2019, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 2129/2018
Вид
Решение № 190
Подписан
22.03.2019
Състав
СВЕТЛАНА НЕЙКОВА НЕЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 171, т. 1, б. "д" · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Р у с е,

22. 03. 2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 11.02.2019год, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА, разгледа докладваното от съдията АНД N2129 по описа за 2018год. на Русенски районен съд и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Г.Х., ЕГН:**********, срещу НП №18-1085-002376/18г. на началник група към ОДМВР – Русе, сектор ПП-Русе, с което за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП й е наложено административно наказани е “глоба” от 20лв. Процесуалният й представител моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.

Наказващият орган не изпраща представител.

РРП не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 23.07.2018год. св.Г. бил изпратен по сигнал за станало ПТП, на ул.”Мальовица” в гр.Русе. Свидетелят при проверка на изисканите документи и справка за наложените глоби на водачите, участвали в ПТП, установил че жпод.Х., управлявала л.а. АУДИ, рег. № Р9600 ВМ, с наложено наказание глоба с наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване, незаплатено в срока на доброволно заплащане. На жпод.Х. бил съставен акт, обвиняващ я за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвп. Подписала акта без възражение. Впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочените санкции.

От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е

ОСНОВАТЕЛНА по съображения различни от тези наведени от адв.Т..

С оглед съдържащата се в разпоредбата на чл.

190, ал. 3 от ЗДвП правна регламентация /наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване/ липсата на плащане на наложените глоби в посочените в Удостоверение от 24.07.2018год. за наличието или липса на задължения на ТД –офис Русе и Справка за нарушеител/водач /вчастта „Фишове”/ фишове в определения за доброволно изпълнение на публичното задължение срок, не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП. Нормативно установените правни последици, които законът предвижда при неспазване на регламентирания в чл.

190, ал. 3 от ЗДвП срок за заплащане на глобата, се свързват единствено с предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане и/или с налагане на принудителна административна мярка по чл.

171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Съдът отбелязва, че е налице неправилно приложение на материалния закон за бездействието на жпод.Х. да плати наложените с фиш глоби по ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл.

190, ал. 3 от същия закон изисква плащане на наказателното постановление или на електронния фиш в едномесечен срок от влизането им в сила, съответно от влизането в сила на съдебното решение или определение на съда. След изтичане на този срок вземането се изпраща на публичния изпълнител. Разпоредбата на чл.

186, ал. 7 от ЗДвП, основание за издаване на фиш, предвижда глобата, по него, която не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител т. е. сроковете за доброволно плащане на глобите, наложени с фиш е различен от този по чл.

190, ал. 3 от ЗДвП. Освен това систематичното място на сочената за нарушена разпоредба е след общия административно наказателен състав по чл. 185 от ЗДвП, поради което не попада в приложното му поле.

Отделно от това, наказателното постановление и актът са съставени в нарушение разпоредбите на чл.

42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са намерили отражение всички факти на състава на нарушението по чл.

190, ал. 3 ЗДвП.

Както в АУАН, така и в НП при описание на това нарушение е посочено единствено, че жалбоподателят управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане, като липсва посочване на конкретното или конкретните наказателни постановления и/или електронни фишове, с които са наложени административни наказания "Глоба" на жалбоподателя и за които е прието, че не са платени, като не се съдържат фактически твърдения, кога същото или същите са влезли в сила и кога е изтекъл срокът им за доброволно плащане.

Неспазването на императивното изискване на чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява съществен порок на наказателното постановление в тази му част, налагащ неговата отмяна, тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган, за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана и отговорността на нарушителя.

Липсата на ангажирани фактически твърдения в АУАН и

НП, досежно факти включени в предмета на доказване, очертан, чрез фактическото описание на нарушението лишава съда от възможността да извърши дължимата по закон преценка на фактите, които административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а именно за кои наложени административни наказания "Глоба" е прието, че не са платени, кога са били наложени, дали наказателното постановление или електронния фиш, с което са били наложени са влезли в сила и съответно дали е изтекъл срокът за доброволно плащане, а оттам и да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на нарушението по чл.

190, ал. 3 ЗДвП. Едва в съдебно заседание се установи от твърденията на адв.Т. и приложената Справка за нарушения и Удостоверение от НАП –офис Русе, че контролните органи от сектор ПП са имали предвид глоби, наложени с фиш, които са и извън обхвата на чл.190 ал.3 от ЗДвП.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1085-002376/18г. на началник група към ОДМВР – Русе, сектор ПП-Русе, с което за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП, на С.Г.Х., ЕГН:**********, е наложено административно наказание “глоба” от 20лв.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:………….……….