Решение № 168 от 20.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Перник, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско дело № 20251700500285 по описа за 2025 година

Производството по възз. гр. д. № 285 /2025 г. е образувано по жалба на А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** чрез адв. Т. Я.-С. от АК-*** против решение № 156 от 20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5529 / 2024 г. по описа на Пернишкия районен съд, с което съдът е постановил, че:

ИЗМЕНЯ размера на определената в полза на детето А. А. Ж., ЕГН **********, с Решение № 1102/25.10.2018 г. по гр.д. № 3340/2018 г. по описа на РС-Перник, месечна издръжка, дължима от А. П. Ж., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200,00 лв. двеста лева/ на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.09.2024 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от 10-то число на месеца, за който се дължи, до окончателното й изплащане, на основание чл.

150 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на месечната издръжка за разликата над 350,00 лв. до 400,00 лв.

ОСЪЖДА А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на А. А. Ж., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. К. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата 375,00 лв. /триста седемдесет и пет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА А. А. Ж., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен 1 представител А. К. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплати на А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - Перник сумата 216,00 лв. /двеста и шестнадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по увеличената издръжка, на основание чл. 78, ал.

6 ГПК, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и сумата 5,00 лв. /пет лева/, държавна такса, на основание чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.

В законоустановения срок А. П. Ж. е обжалвал решение № 156 от 20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5529 / 2024 г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е уважен частично иска за увеличаване на издръжка по чл. 150 СК, в частта за увеличаване на издръжката за периода от датата на предявяване на исковата молба-20.09.2024 г. до влизане в сила на съдебното решение за увеличаване на издръжката, за увеличаване на издръжката за размера над 233,25 лв. за периода до 31.12.2024 г. и за размера над 269,25 лв. за периода след 01.01.2025 г., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, като моли да бъде отменено в тези части и предявения иск да бъде отхвърлен за посочените разлики като неоснователен и недоказан.

Обжалва се решението и в частта за разноските. Неправилно съдът бил приел, че издръжката следва да бъде увеличена от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение. Неправилно не бил взел предвид минималния размер на издръжката определен по реда на чл. 142, ал.2 СК изчислен като ¼ от минималната работна заплата за страната за 2024 г., която била в размер на 933 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба-20.09.2024 г. до 31.12.2024 г. и бил увеличил издръжката и за този период на 350 лв. Посочва, че бил с намалена работоспособност и невъзможност да полага физически труд. Бил подал заявление декларация пред ТЕЛК за освидетелстване за трайно намалена работоспособност и на основание на това заявление ТЕЛК му определил процент за неработоспособност от 34 %. Бил безработен, като първоинстанционния съд неправилно бил преценил, че бил прекратил трудовото си правоотношение в хода на производството. Било му невъзможно да се регистрира в Бюрото по труда като безработно лице, тъй като бил вписан като управител на дружество в търговския регистър. Нямал възможност да заплаща издръжка над минималния размер определен в чл. 142, ал.2 СК.

Районният съд бил пропуснал да обсъди обстоятелството, че било видно от представеното извлечение по сметка, че майката била получавала ежемесечно детски надбавки и социални помощи за детето. Не се било взело предвид, че бащата също отглеждал детето и бил поемал неговата издръжка четири дни от месеца съобразно определения му режим на лични контакти съобразно решение по гр.д. №3340/2018 г. на ПРС. С това решение страните се били споразумели да се изплаща издръжка в размер на 200 лв.

2

Навежда доводи за незаконосъобразност на решението и за невъзможност да заплаща така определения размер на издръжката, поради което моли да бъде намален размера на присъдената издръжка.

Въззиваемият ответник – А. К. Г., в качеството й на майка и законна представителка на малолетното си дете А. А. Ж. чрез адв. Н. Х.-Й., в срок е депозирала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като незаконосъобразна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част. Счита, че от предходното съдебно решение, с което е бил определен размер на издръжката дължим от бащата от 200 лв. е изминал шестгодишен период през който детето е пораснало и са се увеличили неговите потребности от храна, дрехи, пособия и социални контакти, както и се е променила икономическа обстановка в страната и са се повишили цените. Възраженията на насрещната страна относно минималния размер на дължимата издръжка за 2024 г. и за 2025 г. били неоснователни, тъй като съдът не бил определил минимален размер. Правилно съдът бил определил общ размер на дължимата издръжка от 600 лв. за месец от двамата родители и бил взел предвид обстоятелството, че детето живее и се отглежда при неговата майка, която следва да поеме сумата от 250 лв., а бащата сумата от 350 лв. Бащата имал определен процент трайно намалена работоспособност от 34 %, като същият бил трудоспособен при посочените противопоказания на труд за срок от една година. Правилно било отчетено от РС, че жалбоподателят бил прекратил трудовото си правоотношение с предходния си работодател по взаимно съгласие, като преди прекратяването му имал осигурителен доход от 3000-3400 лв. на месец. Било отчетено, че и двамата родители реализират доходи от търговска дейност. Бащата бил работоспособен и независимо от заболяванията му могъл да полага труд и да получава трудово възнаграждение и да реализира други доходи. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция.

Дирекция “Социално подпомагане” гр. ***, чрез социален работник А.К., е изразила писмено становище, че не била налице съществена промяна в потребностите на детето в сравнение с предходния социален доклад приет от първата инстанция. Като изменение на обстоятелствата се констатира, че бащата бил сключил граждански брак на *** и бил дерегистрирал две фирми с негово участие. Малолетното дете било ученик в *** клас, имало отличен успех и било посещавало частни уроци по *** и тренировки по ***. Уроците по *** щели да продължат и през предстоящата учебна година и за тях майката била заплащала по 20-30 лв. месечно. Детето също така било тренирало ***, като било посещавало занимания всеки ден и била заплащана такса затова в размер на 50 лв. месечно.

Във връзка с това му било закупено и *** на стойност 100 лв. и били правени разходи за пътуване на детето в други градове на състезания. Нямало данни за специални здравословни потребности на детето към момента. В интерес на детето било да получава издръжка дължима и от двамата родители.

За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:

Квалифицирал е искът по чл. 150 от СК, като е приел, че същият е допустим.

Отбелязал е, че е безспорно обстоятелството, че ответникът е баща на детето А. А.

3

Ж., ЕГН:********** и че с влязло в сила Решение № 1102/25.10.2018 г. по гр.д. № 3340 по описа за 2018 г. на Пернишкия районен съд е утвърдено споразумение между родителите, според което бащата следва да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 200,00 лв., до 10-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или прекратяване на това задължение. За посоченото задължение е издаден изпълнителен лист, препис от който е представен по делото.

Обсъдил и анализирал е обстойно и в пълнота събраните по делото писмени доказателства, като е приел, че от служебна бележка № ***, издадена от Основно училище „***“, се установява, че детето е записан в дневна форма на обучение в *** клас през учебната 2024/2025 г., а от удостоверение с изх. № ***, издадено от „***“ ЕООД, се установява, че за периода от м.09.2023 г. до м.08.2024 г. А. К. Г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 10 584,00 лв.

Приел е, че от представените от ответника извлечения от Търговския регистър към датата на справката - 24.10.2024 г., се установява, че А. К. Г. е управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ООД и „***“ ЕООД, както и съдружник в „***“ ООД, като същата със заявление за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч е декларирала, че „***“ ЕООД не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч. през 2020 г. и е подала заявление за регистрация като самоосигуряващо се лице.

Съгласно служебна бележка, издадена от „***“ ***, районният съд е приел, че А. А.

Ж. тренира *** от месец септември 2024 г. и заплаща месечно членски внос в размер на 50,00 лв., като от 2025 г. му предстои участие в състезания, което предполага закупуване на необходимата екипировка.

В първоинстанционното решение е било посочено, че видно от Етапна епикриза от 29.11.2024 г. от ендокринолог д-р К., А. К. Г. е с водеща диагноза „***а“ и придружаващо заболяване „***“. Приети са по делото заявления за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч от А. П. В., че „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ООД и „***“ ООД не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч през отчетния период, както следва „***“ ООД – 2023 г., „***“ ООД – 2023 г., „***“ ООД – 2023 г., „***“ ООД – 2019 г., и „***“ ЕООД – 2022 г. С отказ № *** г. на Агенция по вписванията е отказано вписване по партидата на „***“ ООД на заявление рег. № ***.

Със Заповед № *** на длъжностно лице при „***“ ЕООД е прекратен трудовият договор с А. П. Ж., считано от 01.08.2024 г.

Съгласно етапна епикриза от 28.10.2024 г., издадена от АСМП-ИПСМП д-р В. Ч. на А. П. Ж., обсъдена от районния съд същият е с частично нарушена възможност за самообслужване и невъзможност за извършване на физически труд, свързан с продължително статично обременяване на долен крайник.

Представено е по делото разчитане на рентгенография на дясна бедрена кост и тазобедрена става – фас и профил, извършена на 25.10.2024 г. в МБАЛ „***“-***, според 4 което А. Ж. е в състояние след поставена метална остеосинтеза по повод фрактура на порксималния край на десен фемур. Фрактурата е напълно консолидирана. Добре фиксиран имплант.

Приети са два броя амбулаторни листа от 25.10.2024 г. за извършени прегледи на А.

Ж. от д-р Д.Х., съгласно които същият е с основна диагноза ***.

Със заявление-декларация от 06.01.2025 г. А. П. Ж. е отправил искане да бъде представен на ТЕЛК за освидетелстване за трайно намалена работоспособност.

От предоставената от НАП справка – данни за осигуряването месечният осигурителен доход на А. К. Г. в „***“ ЕООД за периода от м.01.2024 г. до м.10.2024 г. е в размер на по 933,00 лв.

Съгласно постъпилата от ТП на НОИ информация за лицето А. П. Ж. за периода от 01.01.2024 г. до изготвяне на справката не са му изплащани обезщетения за временна нерабосопособност и безработица.