Определение № 418 от 20.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 163/2025
- Вид
- Определение № 418
- Подписан
- 20.11.2025
- Състав
- Венцислав Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 418 гр. Пазарджик, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900163 по описа за 2025 година
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В конкретния случай правото на иск на кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното производство в срок надлежно възражение. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 о т ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 о т ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.
1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (т.10а от ТР № 4/2013 г.).
От приложеното ч. гр. д. № 909/2015 г. по описа на РС – Търговище по образуваното заповедно производство се установява, че Заповед за незабавно изпълнение № 567 е издадена на 06.07.2015 г., същата не е била връчена на ответника „Стар инвест“ ЕООД, но подаденото от него чрез овластен кредитор С.А.Б., ЕГН **********, по реда на чл. 391 от ГПК вр. чл. 134, ал. 4 от ЗЗД възражение по чл. 414 , ал. 1 от ГПК на 13.06.2025 г . следва да се приеме, че е в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК , считано от датата на издаване на обезпечителната заповед, а именно 09.06.2025 г.
Ищецът, чрез адв. Д. П. (пълномощно на л. 18 от заповедното дело) е уведомен за подаденото възражение на 07.07.2025 г., респ. след констатиране смъртта на заявителя на 05.09.2021 г., РС – Търговище с определение № 1
260003 от 14.07.2025 г. по ч. гр. д. № 909/2015 г. е конституирал на основание чл. 227, ал. 1 от ГПК неговите наследници: съпруга З. Г., дъщеря Б. Г. и двама сина М. Г. и Б. Г., като е разпоредил указанията за предявяване на иска по чл.
422, ал. 1 от ГПК да се връчат на тях. Указанията са връчени на пълномощника на правоприемниците адв. Д. М. на 28.07.2025 г. (пълномощно на л. 24 от заповедното дело), като подадената искова молба от 27.08.2025 г. е депозирана в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Междувременно, длъжникът и настоящ ответник „Старт инвест“ ЕООД е оттеглил възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК, подадено от овластения кредитор С. Б., като с Определение № 260004 от 25.08.2025 г. по ч. гр. д. № 909/2015 г. съдът е върнал възражението по чл. 414 от ГПК. С определение № 379 от 10.10.2025 г. по настоящото дело съдът е спрял производството до произнасянето на ОС – Търговище по депозираната срещу връщането частна жалба вх. № 260117/01.09.2025 г. на С. Б. с влязъл в сила акт.
С окончателно Определение № 502 от 22.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 370/2025 г. на ОС – Търговище, е отменено определението за връщане на възражението.
По делото е постъпила молба вх. № 10910 от 21.10.2025 г. от адв. С. Н., като представител на С.А.Б., с която се иска встъпване като подпомагаща страна на страната на ответника, тъй като сочи, че има интерес от благоприятно решение спрямо длъжника, защото при уважаване на иска последният ще го конкурира при удовлетворяване на вземането му.
По делото е постъпила молба вх. № 11183 от 28.10.2025 г. от адв. С. Н., като представител на С.А.Б., с която иска възобновяване на производството, с оглед влязлото в сила определение на ОС – Търговище, послужило като основание за спиране на производството. Сочи се, че ищците не са довнесли дължимата държавна такса за предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което приема исковата молба за недопустима. Излага подробни аргументи. В условие на евентуалност излага, че съдът би могъл да възобнови производството, като укаже на ищците да довнесат дължимата държавна такса.
По делото е постъпила молба вх. № 11430 от 03.11.2025 г. от ищците по делото, чрез адв. Р. Г., с която уведомява съда, че срещу определение № 1807/09.06.2025 г. по гр. д. № 1599/2025 г. на ОС – Пловдив, с което С. Б. е 2 овластен да подаде възражение по чл. 414 от ГПК от името на бездействащия длъжник „Старт инвест“ ЕООД, е подадена частна жалба, по която е образувано ч. гр. д. № 3974/2025 г. на ВКС, ІV г. о. С частната жалба се иска прогласяване за недопустимо на обжалваното определение евентуално да се отмени същото и обезсилване на издадената обезпечителна заповед. На това основание счита, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на касационното производство, което има преюдициален характер поради това, че при уважаване на жалбата, настоящият процес ще бъде недопустим (ще е налице влязла в сила заповед за изпълнение). Представя справка от ЕПЕП.
Съдът приема следното:
На първо място, отпаднала е посочената в определението за спиране на настоящото производство причина, с оглед неподлежащия на обжалване акт на ОС - Търговище по обжалване на определението, с което е върнато подаденото от овластения кредитор възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. По същество, с оглед изхода на спора по възражението, следва да се приеме, че същото не е оттеглено, респ. същото е довело до невлизане в сила на издадената заповед за незабавно изпълнение – по арг. от обратното от чл. 416, ал. 1 от ГПК. На това основание производството принципно следва да бъде възобновено, но с оглед изложеното в молбата на ищците от 03.11.2025 г., че овластяването на Б. за подаване на възражението е предмет на съдебна проверка пред ВКС по ч. гр. д. № 3974/2025 г., ІV г. о., то това производство се явява преюдициално за настоящото, доколкото, ако се отмени (и съответно отхвърли молбата) или обезсили определението за допускане на обезпечението по чл. 391 от ГПК вр. чл. 134, ал. 4 от ЗЗД, то ще следва да се приеме, че подаването на възражението е от нелегитимирано лице и не е породило действие, респ. заповедта е влязла в сила и настоящото производство е недопустимо.
ІІ. След възобновяване на производството съдът ще се произнесе и по молбата за встъпване по чл. 218 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото, спряно с определение № 3
379/10.10.2025 г., на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК.
СПИРА производството по настоящото дело до произнасянето на ВКС по гр. д. № 3974/2025 г., ІV г. о. с влязъл в сила акт.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищците по делото пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4