Решение № 2835 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2835 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507233 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20034761/10.05.2022 г., постановено по гр. д. № 78120/2018 г. по описа на СРС, 151 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответницата З.

Л. К. дължи на ищеца „Ф.И.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 294,92 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит № 592399661 от 13.11.2014 г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 21.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 40,36 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2015 г. до 09.01.2016 г. и сумата 28,73 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2015 г. до 19.04.2018 г., за които суми по ч. гр. д № 36448/2018 г. по описа на СРС, 151 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен иска за сумата 139,91 лв., представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 20.03.2015 г. до 09.01.2016 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 523,71 лв. за разноски в исковото производство и сумата от 54,18 лв. за разноски в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба, уточнена с молба от 16.09.2022 г., от ответницата З. Л.

К., подадена чрез назначения особен представител адв. Г. М., с която решението се обжалва в частта, с която са уважени предявените искове за сумата от 294,92 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит № 592399661 от 13.11.2014 г., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 40,36 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2015 г. до 09.01.2016 г. и сумата 28,73 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.03.2015 г. до 19.04.2018 г. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, 1 тъй като размерът на шрифта не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК и е по-малък от императивно установения в закона12. Клаузите, които предвиждат заплащането на такса за оценка на досие в размер на 20 лв. и такса за услуга „Kредит у дома“ са недействителни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Излага, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице, съгласно което включването на таксата за оценка на досие и услугата „Кредит у дома“, ГПР ще надскочи 50 %, което води до нарушение на чл.

19, ал. 5 ЗПК и води до нищожност на договора за кредит само на това основание.

Поддържа, че неправилен е изводът на съда, че в съдържанието на договора била поместена цялата информация съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото на ответницата не е предоставен погасителен план, а в договора се съдържа единствено сумата на погасителна вноска за главница и лихви, като не става ясно за потребителя как се начислява възнаградителната лихва. Излага, че приложима за вземанията за такса за услуга „Кредит у дома“ е кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като представлява „приодични плащания“. Предвид изложеното се иска въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Ф.И.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 139,91 лева - такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 20.03.2015 г. до 09.01.2016 г., е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на заявление от 05.06.2018 г., подадено от „Ф.И.“ ЕАД срещу З. Л. К. е образувано ч. гр. д. № 36448/2018 г. по описа на СРС, 151 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.06.2018 г. за сумата от 294,92 лв., представляваща главница по договор за кредит от 13.11.2014 г., заедно със законната лихва от 05.06.2018 г. до изплащането на вземането, договорна лихва в размер на 40,36 лв. за периода от 20.03.2015 г. до 09.01.2016 г., лихва за забава в размер на 28,73 лв. за периода от 21.03.2015 г. до 19.04.2018 г., такса в размер на 139,91 лв. за периода от 20.03.2015 г. до 09.01.2016 г., както и разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника, като в законовия срок по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото не се спори и видно от представения Договор за потребителски кредит № 592399661/13.11.2014 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и З. Л. К., че нейна в полза е предоставен кредит в размер на 400 лв., при уговорена годишна лихва в размер на 31,82 %, с общ размер на фиксирана лихва - 78,99 лв., такса за оценка на досие – 20,00 лв. и ГПР в размер на 48,0 %. По искане на клиента, удостоверено с подписва му в договора за кредит, е уговорено предоставяне на услуга „Кредит у дома“, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита, която услуга се предоставя срещу такса за управление на услугата в размер на 313,19 лв. В договора е посочено, че общо дължимата сума от заемополучателя е в размер на 812,08 лв., платима на 60 седмични вноски, в размер на 13,54 лв. всяка, с изключение на 2 последното седмично плащане, което е в размер на 13,22 лв., като първото седмично плащане е дължимо на 20.11.2014 г., като е уговорено ден от седмицата, в който са дължими плащанията - четвъртък. Договорът съдържа подпис на клиента.

По делото не се спори и е представен договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД /цедент/ и „Ф.И.“ ЕАД /цесионер/, с който в полза на цесионера са прехвърлени вземанията, индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора.

Представено е извлечение от Приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., в което е отразено задължение по договор № 59239961 от 13.11.2014 г. в размер на 475,19 лв., с длъжника З. Л. К..

Като доказателство по делото е представено Потвърждение за сключена цесия, с което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът потвърдил извършената цесия на вземания, прехвърлени в полза на цесионера „Ф.И.“ ЕАД, произхождащи от договори за потребителски кредит, изрично посочени в Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г.

С пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците за сключения договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г.

Приложено е към исковата молба и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до ответницата.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която настоящия съдебен състав възприема изцяло на основание чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изговена. Съгласно заключението на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 400 лв., като в системата на „Ф.Б.“ ЕООД са отразени плащания в общ размер на 336,89 лв. Непогасеното задължение по договора възлиза в общ размер на 503,92 лв., от която сума 294,92 лв. – главница, 40,36 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2015 г. до 09.01.2016 г., 139,61 лв. – такси и 28,73 лв. – законна лихва за периода от 21.03.2015 г. до 19.04.2018 г. Според заключението след цесията не са извършвани плащания от страна на заемателя.

Във въззивното производство е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно което печатните текстове в Договор за потребителски кедит № 592399661 от 13.11.2014 г. са отпечатани с компютърен шрифт „Times New Roman” и размер на шрифта 12 пункта от стандартния Microsoft офис пакет на Windows. Съдът кредитира заключението изцяло, като изговено обективно и безпристрастно от специалист, притежаващ необходимите специални знания в съответната област.

Предвид изложеното съдът намира, че между „П.Ф.Б.“ ООД и ответницата по делото е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения договор за потребителски кредит, с който заемодателят се задължил да предостави на ответницата кредит в размер на 400 лв. Задълженията по процесния договор са валидно прехвърлени в полза на ищеца по делото, като длъжникът е уведомен за цесията с приложеното към 3 исковата молба уведомление, връчена на особения представител /така решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о./, поради което цесията е породила действие спрямо ответницата.

Договорът за кредит е сключен между физическо лице, което използва заетата сума за лични нужди, и небанкова финансова институция-търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗП, поради което приложение намира ЗПК (обн., ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.).

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че процесния договор за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, предвидена е и възможност за отказ на потребителя от договора. Следва да се посочи, че с определение на СЕС от 14 април 2021 г. по дело C-535/20 е дадено задължително тълкуване, че член 10, § 2 и член 22, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Въз основа на заключението на вещото лице по приетата във въззивното производство съдебно - технчиеска експертиза се установи категорично, че текстът на разглеждания договор е с размер на шрифта 12. По делото липсват доказателства, които да разколебаят изводите на експерта, поради което съдът приема, че договорът е съобразен с изискванията за размер на шрифта, а възражението на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисква в договора да бъдат посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В договора се съдържа погасителен план, в който е посочен размер на кредита, брой седмични погасителни вноски - 60, размер на погасителната вноска и размер на последната погасителна вноска, дата на първото дължимо седмично плащане, годишен процент на разходите и фиксиран лихвен процент. Следва да се посочи даденото в решение по дело С4 42/15 на Съда тълкуване, че член 10, § 2, б. „з“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Прието е, че чл.