Решение № 539 от 02.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Н. Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000621 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър (ЗТР).

Образувано е по жалба на А. М. М., в качеството му на избран за председател на Сдружение с нестопанска цел „Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ срещу Решение № 35/05.04.2023г. на Окръжен съд Благоевград по т.д.№ 41/2023г., с което е оставена без уважение жалбата срещу отказ № 20230207144512/ 09.02.2023г. за вписване на новоучреденото сдружение, постановен от длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения, които са подробно изложени в жалбата.

Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, намира следното:

Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба срещу отказ № 20230207144512/09.02.2023г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, с която е отказано вписване на първоначална регистрация „Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ поради това, че от съдържанието на устава не се установявало по несъмнен начин от кого се осъществява представителството- съвместно от членовете на клубния съвет като колективен управителен орган на сдружението или само от 1 неговия председател, както и липсвала яснота и съществувало вътрешно противоречие в устава относно посочените в него средства за постигане на целите на сдружението. Като допълнителен аргумент за отказ длъжностното лице е посочило и, че записаният в чл.3 от Устава текст, че сдружението нямало за цел извършването на политическа дейност, противоречало на изразения в преамбюла на устава и учредителния протокол повод за учредяване, а именно, че сдружението е учредено по повод изразената подкрепа на мирен граждански митинг в Благоевград, проведен на 30.10.2022г. с участието на граждани, които се самоопределят и/или принадлежат към „малцинството на македонците“ в България. Това обстоятелство, а и предвид заявеното за вписване наименование на сдружението като „Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“, както и заявените цели в устава, че ще са насочени за „официализиране и популяризиране на „малцинството на македонците“, каквото в Р България не е признато да съществува, сочило според длъжностното лице за несъвместимост на Устава на сдружението с националното законодателство, което според мотивите на отказа представлявало и допълнителна пречка за регистрацията на сдружението.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е оставил без уважение жалбата срещу отказа, окръжният съд се е мотивирал като е възприел за правилни изводите на длъжностното лице по регистрацията, че от устава и приложените учредителни документи съществува неяснота от кой точно се осъществява представителството на сдружениетопредседателя или съвместно от членовете на клубния съвет като колективен ръководен орган сдружението, която нередовност на заявлението не можела да бъде преодоляна с процедурата по чл.22, ал.5 от ЗЮЛНЦ, която урежда възможност за оставяне на заявлението без движение от длъжностното лице, когато ако към него не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, какъвто случай не е бил настоящият, поради което и длъжностното лице не е имало такова задължение. Съдът е формирал извод, че тази нередовност е основополагаща за законосъобразността на исканото вписване, поради което дори и да липсват другите посочени от длъжностното лице нередовности са достатъчна предпоставка за постановяването на атакувания отказ на длъжностното лице по регистрация.

Наред с горното окръжният съд е формирал и самостоятелни изводи за несъответствие със закона на исканото вписване на първоначална регистрация на сдружението, произтичащо от това, че целите също са неясно посочени съобразно нормата на чл. 20, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ, като липсвала изразена яснота относно това какво се разбира под „автентично културно наследство на македонците в България“, както и с какви споразумения и с кои заинтересовани страни/имайки се явно предвид правни субекти или държави/ ще сключва сдружението от името на самоопределящите се като „македонци“ в Р България. Не ставало ясно според съда и какви реципрочни права и задължения ще поема сдружението в договорките си с тези заинтересовани страни, кои са тези страни, както и какви съвместни действия ще предприемат те заедно, съобразно целите посочени в чл. 8, ал.6 от Устава. Поради това и според съда се налагал извод, че цитираната формулировка 2 относно целите на сдружението не може да бъде оценена като съответна на Конституцията и законите на Република България.

По основателността на жалбата настоящият съдебен състав намира следното :

Съгласно Тълкувателно решение № 6/15.01.2019г. на ВКС по т.д.№

6/2017г.,задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от ГПК, регламентиращ т.нар.„ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. При съобразяване на посоченото решение и разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, според която производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията се развива по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от ГПК, съдът служебно извършва преценка за наличието на предпоставките за вписването на заявените обстоятелствата, без да е ограничен от основанията за постановения отказ.

В настоящия случай съдът констатира, че със заявлението е представен протокол от учредително събрание на Сдружение с нестопанска цел „Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“от 28.01.2023г., без в него да е посочен час и място на провеждане на събранието, което е необходимо за да може да бъде извършена преценка за наличието на едновременно изразена воля от страна на необходимия брой учредители, като изискване за валидно учредяване на сдружението /чл.19 ЗЮЛНЦ/.

Представеният протокол е подписан от учредителите, но това не би преодоляло констатирания пропуск, тъй като не установява присъствието на учредителите по едно и също време на едно и също място, съответно единодушното взимане на решения по точките по посочения дневен ред, правната последица от които е валидното учредяване на сдружението. По същите съображения представеният със заявлението подписан устав на сдружението не обосновава промяна в направения извод.

Предвид изложеното, след като съставеният и представен със заявлението протокол от учредително събрание не доказва валидно учредяване на сдружението, това е достатъчно основание да се откаже регистрацията на същото, независимо от изложените от длъжностното лице и потвърдени от окръжния съд мотиви.

На следващо място, настоящият състав на съда счита, че приетият устав на сдружението не отговаря от външна страна на изискванията на чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ – да съдържа ясни правила относно прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, което е самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация. В чл. 9, ал.1 от устава само е посочено, че членовете на сдружението се освобождават от общото събрание по предложение на клубния 3 съвет без да са изяснени отделните основания и хипотези при които може да се пристъпи към прекратяването на членственото правоотношение, както и в устава липсва каквато и да било уредба относно реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството.

За пълнота на изложението следва да бъдат споделени и доводите на длъжностното лице по регистрацията и първоинстанционния съд за несъответствие на различни разпоредби от устава по отношение на органите на управление и правомощията на органите на управление, което също представлява самостоятелно основание за отказ на исканата първоначална регистрация.

В съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЮЛНЦ в устава на сдружението е предвидено общото събрание на сдружението да избира и да освобождава председателя на клубния съвет - чл.17, ал.2 от устава, но обема на представителната власт на председателя на клубния съвет не следва от закона, а се определя от управителния орган, каквато роля в случая изпълнява клубния съвет, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1, предл.2 ЗЮЛНЦ. В случая не се твърди и не се представя решение на управителния орган на сдружението, с което да е определена представителната власт на председателя на клубния съвет на сдружението.

Обема на представителната власт на председателя на управителния орган на Сдружението/клубния съвет/ – да представлява сдружението в Република България пред държавни органи, обществени и международни организации, е определен от общото събрание на сдружението, видно от протокола от учредителното събрание от 28.01.2023г. и разпоредбата на чл.26, ал.1, т.1 от устава, без в устава да е предвидено изрично правомощие на общото събрание в тази насока /чл.25, ал.1, т.13 ЗЮЛНЦ/, което е в противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.1, предл.2 ЗЮЛНЦ.

Налице е и констатираната от длъжностното лице неяснота от кой точно се представлява сдружението- самостоятелно от председателя на клубния съвет или съвместно с останалите членове на управителния орган, като регламентиращите това разпоредби в устава са неясни и взаимно изключващи се.

Изложеното изключва необходимостта от преценка за законосъобразност на целите на сдружението, както и на средствата за тяхното постигане, предвид изложените мотиви от длъжностното лице по регистрацията и от първоинстанционния съд, тъй като разрешението по този въпрос не може да обоснове промяна в направените изводи.

Констатираните нарушения при учредяване на сдружението са самостоятелни основания за отказ на исканата регистрация и не могат да определят отказа, като „дискриминационен“, тъй като не съставляват пряка или непряка дискриминация, основана на етническа принадлежност по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за защита на дискриминацията, а преценка за валидно учредяване на сдружението, предвид съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствие на същите от външна страна с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата 4 на членовете на сдружението.

Предвид горното възраженията в жалбата основани на твърдения, че „решението на съда, с което се потвърждава отказа за регистрация на сдружението е и дискриминационно, тъй като е основано на етническата принадлежност на учредителите и свързаните с това цели на сдружението – защита на правата на македонците в България“ и изложените съображения в подкрепа на становището, че целите на сдружението не противоречат на чл.44, ал.2 от Конституцията на Република България, са неоснователни.

Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции относно правилността на обжалвания отказ частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение на окръжния съд в тази му част да бъде потвърдено като правилно.

Основателна е обаче жалбата в частта й срещу решението на съда, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Агенцията по вписванията юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.