Присъда № 59 от 03.09.2026, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №59/03.09.2026г., постановена по НЧХД №197/2026г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от К. С. А. от гр. Р., с която е повдигнато обвинение срещу Д.

Д. В. от гр.Р. за това, че на 29.10.2025г. в гр. Разград, в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД – Разград подсъдимата е казала унизителни думи за честта и достойнството на К. С. А. в нейно присъствие, отправяйки й думите: „Защо си дошла? Какво правиш тук, нали ти забраних да идваш?“– престъпление по чл.146, ал.1 НК.

Също така с тъжбата тъжителката К. С. А. е повдигнала обвинение срещу Д. Д.

В. от гр.Р. за това, че на 02.02.2026г. в подаден писмен отговор на искова молба по гр. дело №19**/2025г. по описа на Районен съд – Разград е разгласила позорни обстоятелства за К. С.

А., като клеветата е разпространена по друг начин, а именно чрез депозиран в съда писмен документ – престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 НК.

Тъжителката е предявила и граждански искове срещу подсъдимата за сумата от 1000 евро, като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието за, както и за сумата от 2000 евро, като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието.

В заседанието пред РРС тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданските искове.

Подсъдимата не се е явила и делото е разгледано в нейно отсъствие. Защитникът й излага становище за неоснователност на тъжбата и моли подсъдимата да бъде оправдана, като излага доводи за недоказаност на обвиненията.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимата Д. Д. В. е родена на **.0*.20**г. в гр.Р., живее в гр. Р.. Същата е неомъжена, не е осъждана.

Подсъдимата Д. В. е дъщеря на тъжителката К. А.. Отношенията между тях били влошени в последните години. Подсъдимата живеела на семейни начала със свидетеля П. Ц. и поддържала ограничени контакти с майка си. На 27.10.2025г. подсъдимата Д. В. родила дете в МБАЛ гр. Разград. На 29.10.2025г. тъжителката К. А. отишла в болницата /МБАЛ гр.

Разград/ да види дъщеря си /подсъдимата/ и бебето /нейно внуче/. В болницата я пуснала една от акушерките – св. Н. А., която завела тъжителката в стаята при нейната дъщеря и бебето в родилното отделение. След това акушерката излязла от стаята и не е чула разговор между тъжителката и дъщеря й. Малко по-късно, след като излязла от болницата, тъжителката се обадила на майка си – св. Ц. Ц. и разстроена й разказала, че дъщеря й Д. В. я попитала арогантно какво прави тук, казала й да се маха, не искала да я вижда.

В края на 2025г. К. А. предявила иск пред Районен съд Разград срещу дъщеря си /подсъдимата/ и св. П. Ц. за определяне на лични отношения между нея и внучето й и било образувано гр. дело №19**/2025г. На 02.02.2026г. повереникът на двамата ответници –адв.

М. М. изготвил отговор на исковата молба, като в същия отговор изложил обобщено позицията на ответниците срещу претенциите на тъжителката като в отговора се сочело по отношение на тъжителка, че имала „психотичен период“, проявявала „неадекватно поведение“, не осъзнавала „здравословния си проблем, свързан с психичното й състояние“ и че се държи „грубо и агресивно“. Адвокатът изготвил отговора на база разговори с ответниците, които му споделили за случка от преди време при която тъжителката по думите им се държала „истерично“. Освен това използвал информацията която имал за дела от преди години за домашно насилие упражнено от К. А. спрямо нейната дъщеря /подсъдима по настоящото дело/. В крайна сметка именно адвокатът формулирал конкретните изрази в 1 отговора с оглед данните с които разполагал. Отговорът на исковата молба бил подписан от двамата ответници Д. В. и П. Ц. след което бил депозиран в РС Разград по гр. дело №19**/2025г..

Тази фактическа обстановка се установява на база показанията на свидетелите П.

Ц., М. М., Ц. Ц., Н. А., писмените доказателствени материали.

Първото повдигнато обвинение срещу подсъдимата, касае престъпление „обида“ по смисъла на чл.146, ал.1 НК. В тъжбата тъжителката сочи, че при нейното посещение в болницата на 29.10.2025г., подсъдимата я посрещнала арогантно с думите „Защо си дошла?

Какво правиш тук, нали ти забраних да идваш?“. Това, според тъжбата, обидило тъжителката, и накърнило честта и достойнството й пред присъстващо лице – свидетелката Н. А., акушерка в болницата. Свидетелка Н. А. обаче не потвърждава тези обстоятелства – по думите й тя само въвела тъжителката в стаята при дъщеря й и детето, след което излязла без да дочуе какъвто и да е разговор между тъжителката и подсъдимата- изобщо не чула някой от тях да казва нещо. Св. Н. А. е незаинтересована и съдът кредитира твърденията й, че не е чула разговор между тъжителката и подсъдимата. С оглед на това не се доказва, че подсъдимата действително е отправила такива думи към тъжителката, каквито се описват в тъжбата. Действително малко по-късно тъжителката се обадила на своята майка –св. Ц. Ц. и разстроена й разказала, че дъщеря й /подсъдимата/ я пъдила от стаята с подобни думи.

Съдът няма причина да се съмнява в показанията на св. Ц. Ц. /макар и майка на тъжителката/ и кредитира казаното от нея в смисъл, че тъжителката й разказала това.

Свидетелката Ц. Ц. обаче сочи това, което самата тъжителка й разказала, т.е. предава интерпретацията на събитията която тъжителката направила пред нея. При това й на тази база не могат да се правят категорични изводи. Тъжителката е заинтересована в случая и нейните твърдения пред майка й, препредадени от последната, не могат да обусловят категоричност. Всъщност самата тъжба се явява такова твърдение на тъжителката и с оглед това си естество същата няма доказателствен характер, а формулира обвинение което следва да се докаже. С оглед данните, съдът приема, че действително някакво пререкание между тъжителката и нейната дъщеря е имало /тъжителката явно е била разстроена/, но няма конкретни доказателства на база на които да се направи извод относно употребените от всяка от тях думи. Както се каза твърденията в тъжбата не намират опора в събраните доказателства – по-горе се посочиха показанията на св. Н. А., която оборва изложеното в тъжбата, че била присъствала на разговора и в крайна сметка е явно, че твърденията на обвинителя в процеса не могат за бъдат опора за несъмнени изводи. С оглед на казаното съдът приема, че не се доказва , че подсъдимата е употребила към тъжителката именно тези думи които са посочени в тъжбата – изобщо не е може да се установи какви думи е употребила. Доколкото става дума за обвинение за извършена обида, то е нужно да се установят точните думи което може да стане само на база на обективни доказателства, но такива в случая не са налични. Затова и в тази част обвинението остава недоказано от фактическа страна. Съдът обаче намира за нужно да посочи, че такива думи, а именно „Защо си дошла? Какво правиш тук, нали ти забраних да идваш?“, дори да бяха отправени от подсъдимата към тъжителката, то тази ситуация не би се класифицирала като „обида“ по смисъла на НК. Това, че някой не желае присъствието на някого при себе си и го е изразил гласно, дори и грубо, според настоящия съдебен състав не може да се определи като престъпление „обида“. Очевидно не всяко грубо отношение може да води до извод за извършена обида. В случая в тъжбата се сочи, че подсъдимата грубо попитала тъжителката защо е дошла и какво прави тук, понеже подсъдимата й била забранила да идва. В тези изрази няма унизителни или вулгарни думи и от тях не може да се извлича умисъл за обида, изразите не сочат на намерение за обиждане или унижаване. Съдът не поставя под съмнение, че тъжителката явно е била разстроена от пререканието с дъщеря си, но последното само по себе си не означава, че е извършена „обида“ по смисъла на НК. В крайна сметка тъжбата остава недоказана в тази й част и съдът приема, че подсъдимата не е 2 осъществила състав на престъпление и следва да бъде призната за невиновна и съответно оправдана по обвинението да е извършила престъпление „обида“ по чл.146, ал.1 НК спрямо тъжителката.

Второто вменено на подсъдимата престъпление се явява „клевета“ по смисъла на чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 НК и според тъжбата се изразява в това, че подсъдимата в депозиран отговор на искова молба по гражданско дело посочила, че тъжителката имала „психотичен период“, проявявала „неадекватно поведение“, не осъзнавала „здравословния си проблем, свързан с психичното й състояние“ и че се държи „грубо и агресивно“. Действително отговорът на исковата молба /приложено копие/ съдържа тези изрази. Тези изрази като съдържание действително са злепоставящи за тъжителката и формално се явяват позорни за нея. По делото не е установено тъжителката да страда от психично заболяване и съдът приема, че същата не страда от такова. Този отговор на исковата молба обаче е изготвен от адвокат – свидетеля М. М., който сам избирал изразите които да употреби, както сочи в разпита си. Последното е и крайно логично, когато става дума за подобен документ изготвен от адвокат. Подсъдимата очевидно не му е указвала какво конкретно да опише в този отговор /показанията на св. М. М./. При това от фактическа страна не може да се твърди, че подсъдимата, която е подписала в крайна сметка този отговор, е извършила някаква клевета спрямо тъжителката. Подписът на подсъдимата я превръща в юридически автор на документа, но същото не е равнозначно на фактическото деяние, покриващо състава на престъплението „клевета“. Подсъдимата не е действала с умисъл и съзнание за оклеветяване на някого, а е подписала документа с намерение да защити правата си във висящ граждански процес, доверявайки се на процесуалния си представител. С оглед на това съдът приема, че не може да се приеме, че подсъдимата по този начин е извършила клевета спрямо тъжителката. На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че когато става дума за защита на права в съдебен процес, то използването на такива изрази в отговор на искова молба поначало не може да се определи като клевета по смисъла на НК. Става дума за защита на права и то в конкретния случай свързани с дете, което изисква страните да посочат всички обстоятелства, които смятат, че са налице от значение в случая. Дали тези обстоятелства ще се окажат верни или не е отделен въпрос, но когато става дума за права в процеса то всяка страна е свободна да изтъкне доводи, които смята, че биха изяснили фактите в нейна полза, доколкото действително става дума за упражняване на правата й да сочи факти, които смята че изясняват позицията й.

Такава е явно разглежданата ситуация и употребените в отговора на исковата молба изрази не излизат извън границите на тази цел. Друго би било ако се използват изрази, които не са насочени към изясняване на делото, а имат за цел откровена обида или клевета спрямо другата страна. Случаят обаче не е такъв – цялостното съдържание на отговора на исковата молба е насочено към навеждане на факти, които при всички случаи се явяват свързани с предмета на делото и подлежат на изясняване и в този смисъл употребените изрази не излизат извън рамките на упражняването на процесуални права. Дали тези твърдения ще се докажат или не е вече предмет на гражданския процес. Подсъдимата обаче не е направила нещо излизащо извън границите на упражняването на правата си в процеса и според настоящия състав няма основание да и бъде търсена наказателна отговорност в такава ситуация. С оглед всичко казано съдът намира, че подсъдимата не е извършила спрямо тъжителката престъпление „клевета“ и следва да бъде оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 НК.

С оглед казаното, то и предявените от тъжителката граждански искове срещу подсъдимата за заплащане на сумата от 1000 евро, като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието, както и за заплащане на сумата от 2000 евро, като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието, следва да бъдат отхвърлени, тъй като не се 3 доказва подсъдимата да е извършила твърдяните в тъжбата деликтни деяния, поради което и исковете се явяват неоснователни.