Определение № 29370 от 19.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29370 гр. София, 19.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110116049 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от „ТЛС-ТРАНСПОРТ

ЛОГИСТИКА

И

СПЕДИЦИЯ“

ЕООД срещу „НАВИ

ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, както следва: иск с правно основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 372, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сумата 4 680 евро с ДДС, представляващи незаплатено възнаграждение по сключени между страните договор за международен превоз на товари № 001293/03.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС по фактура № 2000004666/16.01.2024 г. и договор за международен превоз на товари № 001295/03.01.2024 г. за сумата от 2 880 евро с ДДС по фактура № 2000004661/14.01.2024г. за сумата от, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба– 20.03.2024г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на възложител – товародател, и „ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в качеството на превозвач, са сключени договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Франция. Поддържа, че е изпълнил изцяло задължението да извърши транспортната услуга, за което са издадени фактура № 2000004666/16.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС с левова равностойност от 3 520.49 лева с ДДС, както и фактура № 2000004661/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС, с левова равностойност от 5 632.79 лева с ДДС, като товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации. Твърди, че отправил многократни уведомления и покани до ответното дружество за дължимостта на горепосочените суми, но и към настоящия момент следващото се на ищеца възнаграждение не било платено от ответника, поради което ищецът го претендира в пълен размер. Ищецът представя писмени доказателства под опис.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че между страните съществували трайни търговски отношения. Не оспорва, че е възложил извършването на превоз по следните два договора: заявка - договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г. по транспортна релация България- Италия и заявка - договор за превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. по транспорта релация България - Франция.

1

Твърди, че задълженията по процесните договори са погасени чрез извънсъдебно прихващане на насрещни вземания на двете дружества, обективирани в протокол за прихващане № ********** от 26.02.2024 г. за сума в размер на 7040,99 лева и протокол за прихващане № 9000000008 от 26.02.2024 г. за сума в размер на 2500 лева., като двете суми са обективирани и в общ протокол за прихващане на вземанията и задълженията от 01.03.2024 г., който е изпратен на ищеца по куриер на същата дата. Допълнително, прихващането било направено и в писмено изявление за прихващане от 19.03.2024 г., изпратено на ищеца по имейл на същата дата, с обективирана в него покана за плащане на дължимия остатък след прихващане на двете насрещни вземания. Поддържа, че с извършените прихващания били прихванати вземанията на ищеца по процесните два договора с вземанията на ответника за дължима неустойка по друг договор за превоз поръчка за превозвач № 2024/01/S/0209 от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. за превоз на замразено месо, с кратък срок на годност, и обезщетение за вреди, надхвърлящо нейния размер, с което се явяват погасени двете процесни вземания до размер на по-малкото. Твърди, че обичайната практика в отношенията между страните, била след доставка на превоза, ищецът да изпраща на ответника оригиналните документи CMR и фактура с цел заплащане на дължимото по договора навло, което по посочените два договора не било сторено от страна на ищеца, както и ищецът не уведомил в продължителен период ответника относно обстоятелствата направил ли е доставка и кога, и дали стоката е приета без забележки въпреки изпращаните от ответника искания за предоставяне на тази информация.

Допуснатата забава в доставката на стоката с 15 дни по поръчка за превозвач № 2024/01/S/0209 от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. породило претенция към ответника като спедитор от изпращача – трето за спора лице, на основание т. 17 от сключения между тях договор за спедиция, а това от своя страна обусловило правото на ответника да отправи претенция за плащане на неустойка в размер на 1800 евро, дължима на основание неизпълнение на точки 4 и 17 от поръчката.

Поради продължителната забава в доставката по договора за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г., изпращачът отказал плащане на дължимото навло от 1800 евро на спедитора – ответника по делото, поради продължителната забава, което се явявало претърпяна загуба за ответника в този размер. Релевира, че поради виновното неизпълнение на ищеца на договора за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г., контрагента на ответника – трето за спора лице, преустановил занапред договорните си отношения с последния, в резултат на което пропуснал ползи от тези отношения, изразяващи се в чистото възнаграждение, което е щял да получи от последващи договори за превоз, за които били водени преговори, възлизащи в размер на 2500.00 лева

Ответникът понесъл вреди от неизпълнението на ищеца по договора за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. в общ размер на 9540,99 лева, претенцията за плащането на която предявил извънсъдебно, а след като не била платена, извършил прихващане с нея извънсъдебно, обективирано в два протокола - № **********/26.02.2024г. и № 9000000008/26.02.2024г., което довел до знанието на ищеца, изпращайки му тези протоколи.

В условията на евентуалност прави съдебно възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми по двата процесни договора за превоз, с вземането на ответника, в размер на 9540,99 лева.

При евентуалност - в случай, че съдът счете за неоснователно възражението за прихващане за действително претърпените от ответника вреди, прави възражение за прихващане на сумата с вземане в размер на 2250 евро, равняващи се на 4400,62 лева, на основание начислената по чл. 2.1., т, 3 от Заявка - договор за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. неустойка при неспазване на срока за доставка, в размер на 150 евро на ден за периода от 16.01.2024 г. (датата на доставката по договора за превоз) до 30.01.2024 г.

(действителната дата, на която е доставен превоза по данни от трети лица). Останалата част от вземането на ответника, до пълния размер на понесените от него вреди или сумата от 5140,37 лева от общо 9540,99 лева, претендира на база действително претърпените от последния вреди над размера на уговорената между страните неустойка по договора за превоз, съобразно общите правила на закона или на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

82 от ЗЗД.

2

Ответникът представя писмени доказателства под опис. Прави искане за допускане извършването на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 372, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на възникнало облигационно отношение между страните по договори за превоз, по които ищецът му е възложил извършването на транспортни услуги по описаните направления срещу заплащането на възнаграждение от товародателя – ответник в производството, надлежно и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави уговорените услуги по превоз; приемане на извършените услуги по превоз от възложителя без възражения; настъпване на изискуемостта на вземането на ищеца за уговорения размер на възнаграждение.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането, включително да докаже обстоятелствата, на които основава правопогасяващото си възражение за извънсъдебно прихващане на вземането със задължение на ищеца към ответника в размер на 9540,99 лева, в това число съществуване на вземане в полза на ответника на твърдените основания и размер и довеждане до знанието на ищеца на изявлението му за извънсъдебно прихващане.

По възражението за прихващане ответникът следва да докаже пълно и главно, че има насрещни ликвидни и изискуеми вземания спрямо ищеца на твърдените основания и размери, а именно:

По възражението за прихващане с правно основание чл. 82 ЗЗД за обезщетения за претърпени загуби в тежест на ответника е да докаже: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на договор за превоз; прекратяването на договора; настъпването за ищеца на вреди от неизпълнение на договорно задължение за срочно изпълнение от страна на ищеца, включително да установи стойността на претърпяната загуба по договора за превоз, изразяваща се в плащане на неустойка в полза на и отказ да му се плати възнаграждение по договор за спедиция по сключен с трето за спора лице.

По възражението за прихващане с правно основание чл. 82 ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи ответникът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на договор за превоз, конкретно неизпълнение на договорено задължение на ищеца по договора за превоз, по-конкретно в темпорално отношение, в резултат на което последният е понесъл имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в това число, че е бил страна по договор за спедиция с трето за спора лице, което е прекратило занапред договорните им отношения поради виновното неизпълнение на договора за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. от ищеца, както и че по тази причина не е поел организирането/извършването на други превози, за които са водили преговори, причинени в конкретен период от време, което предполага ответникът да установи, че е пропуснал сигурно увеличаване на имуществото си в претендирания размер, който пропуск се дължи именно на неизпълнение на договорно задължение на ищеца.

По възражението за прихващане с правно основание чл. 19 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ вр. чл. 92 ЗЗД процесуално задължение на ответника е да установи пълно и главно наличието на облигационно правоотношение с ищеца по валиден договор за превоз с твърдяното съдържание и уговорен срок на изпълнение на превоза, наличието на действително неустоечно съглашение, съгласно което при предсрочно прекратяване на договорната обвързаност между страните поради виновно неизпълнение в забавено отношение от страна на ищеца възниква вземане за неустойка, както и размера на това вземане за неустойка.

В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже, че е погасил задължението си.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед релевираните в отговора възражения, 3 съдът отделя за безспорни между страните следните обстоятелства: че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на възложител – товародател, и „ТЛСТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в качеството на превозвач, са сключени договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Франция срещу задължението на ответника като товародател да заплати навлото; че ищецът е изпълнил изцяло задължението да извърши превоза, за което са издадени фактура № 2000004666/16.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС, както и фактура № 2000004661/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС; че товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации; че евентуално дължимото на ищеца навло е в размер на 1 800 евро с ДДС по фактура № 2000004666/16.01.2024 г. и в размер на 2 880 евро с ДДС по фактура № 2000004661/14.01.2024г.