Решение № 208 от 19.06.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Костинброд, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100593 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

Ищецът „Неткредит” ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законен представител И. Н. Х.а - С. – управител, чрез мл. юрк. Д. Д. е предявил против ответницата Е. И. А., ЕГН ********** от гр.

К. искове със сочени : цена на иска : 1 875.26 / хиляда осемстотин седемдесет и пет лЕ. и двадесет и шест стотинки / лЕ. и правно основание : чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането му в общ размер на 1 875.26 лЕ., от които : 1 500.00 лЕ. - главница, 348.00 лЕ. – възнаградителна лихва, за периода от 04.02.2024 г. до 04.01.2025 г. и 27.26 лЕ. – мораторна лихва върху главницата, за периода от 05.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото / както в заповедното производство, така и в исковото производство /.

В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 о т ГПК, след като по ч.гр.д. № 145 / 2025 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето не е намерено 1 на адреса, не е намерено и по месторабота и е залепено уведомление по чл. 47 ал.1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал.

4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на Договор за потребителски кредит № 202401030430240102 / 03.01.2024 г. сключен между ответницата и „Неткредит“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1 500.00 / хиляда и петстотин / лЕ., която е следвало да върне на 12 вноски по 154.00 лЕ., обхващащи периода от 04.02.2024 г. до 04.01.2025 г. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.39 % и ГПР в размер на 48.77 %. Общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 1 848.00 лЕ..

Ищецът сочи още, че длъжникът не е изпълнил в срок своите задължения по Договор за потребителски кредит № 202401030430240102 / 03.01.2024 г., като и към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата в общ размер на 1 875.26 лЕ., от които : 1 500.00 лЕ. - главница, 348.00 лЕ. – възнаградителна лихва, за периода от 04.02.2024 г. до 04.01.2025 г. и 27.26 лЕ. – мораторна лихва върху главницата, за периода от 05.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото / както в заповедното производство, така и в исковото производство /.

Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител, / депозирана е молба вх. № 2936 / 18.05.2026 г., с която моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените искове. Претендира направените по делото разноски и представя към молбата списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата редовно призована, чрез назначения й особен представител не се явява, представлява се от назначения й особен представител – адв. Д. – САК, която оспорва така предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени от съда, като неоснователни и недоказани. Същата прилага 2 подробни писмени бележки в определения от съда срок.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

По делото / в заповедното производство / е приложен заверен препис от договор за потребителски кредит № 202401030430240102 / 03.01.2024 г. от който е видно, че между страните е сключен същия от разстояние за сумата от 1 500.00 лЕ., която е следвало да върне на 12 вноски по 154.00 лЕ., обхващащи периода от 04.02.2024 г. до 04.01.2025 г. Уговорен бил и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.39 % и ГПР в размер на 48.77 %. Общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 1 848.00 лЕ..

Приложени са и Общите условия към договора, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

От изслушаната и приетата по делото съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че липсват доказателства за изпращането на документите на имейла на ответницата. Относно обстоятелството дали договорът е подписан от ответницата или не е подписан вещото лице не може да даде отговор, тъй като това е един процес, една електронна процедура по подписване, която няма определена граница репер, от който да се счита, че е подписан, това трябва да го реши съдът.

Също така вещото лице изрично заявява, че не може да посочи кое е лицето – титуляр на „електронния подпис“ и че за да даде заключение в тази връзка следва от ищеца да се ангажират допълнителни доказателства, а именно : справка от мобилен оператор относно титулярството и използването на телефонния номер, на който е изпратен SMS кодът, данни за получаване на преведената сума и данни от обслужващата банка относно титулярството на използваната банкоа сметка / такива доказателства не бяха ангажирани от ищеца /. Съо що така в. л. сочи още, че имейлът който е изпратен не е изпратен от

„Неткредит“ до имейла който е посочен [email protected], а е от „Нетредит“ към „Неткредит“, това е копие от тях си до тях си. Въпреки това имейла е такъв, какъвто ищеца – „Неткредит“ изпращат на клиентите си, той не е подправен, не е фалшифициран, този имейл не е манипулиран по никакъв начин, но не може 3 да твърди в. л., че са го изпратили до ответницата, тъй като няма пряко доказателство.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства / общи условия, пълномощни и др. / не се доказва по никакъв начин, че ответницата е подписала същите. Също така не са приложени Договор и погасителен план.

Дори да се приеме, че договорите са сключени като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние следва да се представят годни доказателства за доказване на тези твърдения. В настоящото производство не се представиха доказателства, от които по несъмнен и достоверен начин да се доказва сключването на цитирани по – горе договор за потребителски кредит.

Съдът намира, че не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и не може да се приеме, че между страните в производството е имало валидна облигационна връзка.

Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена формана хартиен или друг носител. ЗПФУР допуска сключването на договор от разстояние, като волята на страните следва да се установи с технически или електронни записи, които липсват по делото.

Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма, чрез общоприет стандрат за преобразуване, разчитане и предоставяне на информацията. Електронен документ по смисъла на чл. 3 т. 35 от регламент / ЕС / № 910 / 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г., според който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Не са представени доказателства, че ответницата е подписала общите условия на договора, погаителен план / няма приложен такъв /, както и че договорът за потребителски кредит № 202401030430240102 / 03.01.2024 г. е сключен чрез електронната платформа по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 и чл. 18 от ЗПФУР, във вр. с чл. 3 4 ал.1 от закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги / ЗЕДЕУУ /.

Съдът споделя становището на назначения особен представител на ответницата, който сочи, че претендираната в исковата молба възнаградителна лихва в размер на 348.00 лЕ., за периода от 04.02.2024 г. до 04.01.2025 г. не е описана и не е договорена като дължима между страните в случай на просрочие на кредита. Също така същата надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяко уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя.

Съдът кредитира заключението на вещоо лице по изготвената по делото съдебно – техническа експертиза и с оглед на категорични данни, е процесния договор е подписан електронно от ответницата, съдът намира, че така предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове на основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 т. 2 от ГПК о т „Неткредит” ООД, ЕИК :

*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., със законен представител И. Н. Х.а - С. – управител, чрез мл. юрк. Д. Д. против Е. И. А., ЕГН ********** от гр. К., с които е поискано да се признае за установено по отношение на страните съществуване на вземането в полза на „Неткредит” ООД, ЕИК : ***** за следните суми в общ размер на 1 875.26 лЕ., от които : 1 500.00 лЕ. - главница, 348.00 лЕ. – възнаградителна лихва, за периода от 04.02.2024 г. до 04.01.2025 г. и 27.26 лЕ. – мораторна лихва върху главницата, за периода от 05.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от дата 5 на подаване на заявлението – 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 145 / 2025 г. по описа на РС – гр. Костинброд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните .

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6