Решение № 94 от 16.09.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Дряново, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело №

20254220100045 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от И. В. А. от гр. Дряново ул. ***, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. И., съдебен адрес гр. Пловдив, ул. ***, срещу „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ***, бул. „***" № ***, бл. „***", ет. ***.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен Договор за кредит № ***/ 07.08.2024 г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 1600 лв. Съгласно договора за заем същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на определени от кредитодателя изисквания или банкова гаранция. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият дължал неустойка в размер на 1242,54 лв., която се заплащала заедно с погасителната вноска.

Твърди, че изискванията за представяне на обезпечение били неизпълними и единствено създавали условия за получаване на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излизала извън присъщата й обезпечителна функция.

На следващо място ищцата дължала и такса експресно разглеждане в размер на 943,50 лв. Така предвидената клауза очевидно заобикаляла закона и накърнявала правото на другата страна по облигационното отношение. Така предвидената клауза 1 имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала скрит разход по договора и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че поради невключването на таксата за експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания ГПР. Реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водела до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора да е посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Искането, след направени уточнения, е да се прогласи недействителността на сключения между страните Договор за кредит № ***/ 07.08.2024 г., на основание чл.

22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощник юрисконсулт М. М., е депозирало отговор на исковата молба, в който се твърди, че на 07.08.2024 г. била постъпила онлайн заявка от ищцата за сключване на договор за заем за заемна сума в размер на 1 600 лв. Сумата по заема не била изплатена на заявителката, поради факта, че същата не могла да качи в системата за онлайн кандидатстване копие от личната си карта. Това било едно от условията за сключване на договор за паричен заем онлайн и изплащане на сумата на заемателя. Когато заемателят не проедостави копие на личната си карта, заемодателят не изплащал заемната сума и договора за заем не пораждал действие. Ищцата не предоставила копие на лична карта, поради което договорът бил променен със статус “отказан“ и не породил правно действие между страните. Във връзка с горното поради неусвояване на заемната сума не можело да се счете, че бил налице сключен договор за заем.

Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба е представено копие от Договор за паричен заем Standard 14 № ***/07.08.2024 г., съгласно който ищцата твърди, че й е предоставен заем от 1600 лв., подлежащ на погасяване в срок до 01.10.2025 г., на 39 двуседмичини вноски при 2 уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 50,04 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 се дължи такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лв. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена неустойка в размер на 628,80 лв., при неизпълнение на задължението на заемополучателя по чл. 4, ал. 1 в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение: поръчител или банкова гаранция. Неустойката се заплаща разсрочено на равни части към всяка погасителна вноска. Така всяка погасителна вноска е в размер на 119,68 лв. и общата сума за връщане е 3590,40 лв.

От представеното извлечение от банковата сметка на ищцата се установява, че на 18.09.2024 г. ответникът “***“ АД й е превел сумата от 1500 лв. с посочено основание “По договор за заем 6078900“.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че при извършената проверка на представените по делото документи и справката от ERP системата на „***“ АД се установява, че по договор № *** от 07.08.2024 г., с кандидат-заемател И. В. А., е отразен текущ статус „Отказан“.

От представената справка не се установява отпускане или усвояване на заемната сума в размер на 1600 лв. Липсват данни за извършен банков превод, изплащане чрез платежен оператор или изплащане в брой на процесната сума. Предвид горното вещото лице е приело, че по предоставените за проверка документи не се установява кредитът по Договор за паричен заем № ***/07.08.2024 г. да е бил реално усвоен от ищцата.

Съгласно заключението годишният процент на разходите, изчислен при включване на таксата за експресно разглеждане и неустойката като разходи по кредита, възлиза приблизително на 388,77 %.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК да се прогласи недействителността на сключения между страните Договор за паричен заем № ***/07.08.2024 г.

Елементите от фактическия състав на договора за заем са установени в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, от която е видно, че договорът за заем е реален договор, което означава, че елементите от фактическия му състав включват не само съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, но и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

В конкретния случай макар ищцата да твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/07.08.2024 г., по делото не са представени надлежни 3 доказателства, че заемната сума по договора в размер на 1600 лв. реално е предоставена на ищцата.

От заключението на вещото лице се установява, че Договор № *** от 07.08.2024 г., с кандидат-заемател И. В. А., е с отразен текущ статус „Отказан“. Липсват данни за извършен банков превод, изплащане чрез платежен оператор или изплащане в брой на заемната сума от 1600 лв.

От представеното извлечение от банковата сметка на ищцата също не се установява, че заемната сума от 1600 лв. по процесния Договор № *** от 07.08.2024 г. е реално предоставена от ответника и усвоена от ищцата, доколкото в извлечението е посочено, че е преведена сума от 1500 лв., по договор за заем 6078900, на дата 18.09.2024 г., т. е. по съвсем различен договор за заем, поради което не може да се приеме, че това плащане е въз основа на Договор за заем № *** от 07.08.2024 г.

С оглед реалния характер на договора за заем, доколкото по делото не се установи заемната сума от 1600 лв. да е реално предоставена и усвоена от ищцата, съдът счита, че не е на лице валидно сключен Договор за паричен заем № *** от 07.08.2024 г. между страните по делото в посочените им качества на заемодател и заемател, поради което предявеният иск за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № ***/ 07.08.2024 г., на основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото на ищцата не следва да се присъждат разноски.

Ответникът е представляван по делото от юрисконсулт М. М., като е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 204,52 евро/400 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът, на основание чл. 78, ал.

8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя юрисконсултското възнаграждение в размер от 102,26 евро, което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. А., ЕГН **********, о т гр. Дряново, ул. ***, против „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ***, бул. „***" № ***, бл. „***", ет. ***, иск за прогласяване недействителността на сключения между тях от Договор за паричен заем Standard 14 № ***/07.08.2024 г., на основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, като недоказан.

ОСЪЖДА И. В. А., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на 4

„***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ***, бул. „***" № ***, бл. „***", ет. ***, СУМАТА от 102,26 евро (сто и две евро и 26 цента) разноски по делото за юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

5