Решение № 14 от 23.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ихтиман, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200610 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по постъпила жалба от Х. И. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. чрез адв. И. А. против Наказателно постановление (НП) № 8883/24.09.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (КРПМ), Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложено, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.

Жалбоподателят сочи в жалбата си, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП. Жалбоподателят твърди, че неправилно е определена приложимата санкционна разпоредба.

Алтернативно, жалбоподателят моли процесното НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието до минимума от 500 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. И. А., който поддържа депозираната жалба. Сочи, че не е установено действителното тегло на процесния автомобил, доколкото не е било извършено измерване. Твърди, че неправилно е бил определен субекта на 1 нарушението, доколкото е следвало да бъде санкциониран превозвачът, който е собственик на ППС, а не шофьорът.

Административнонаказващият орган (АНО) – Началник отдел КРПМ, Дирекция АРОК към АПИ, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Г. Н., който моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Твърди, че отговорността на водача вместо тази на собственика на ППС правилно е ангажирана на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата, където изрично се сочи, че физическите лица следва да носят такава. Сочи, че тонажът е установен с писмени доказателства, които не са оспорени, а показанията на св. Ж. относно тонажа не следва да се кредитират, тъй като той няма професионална квалификация да установява тонаж и не е присъствал на проверката. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административнонаказателната преписка АУАН от 23.08.2024 г., № 10292, е констатирано, че: „Днес 23.08.2024 г., в 13:30 часа, на АМ Тракия, км 23+500 на 50 м преди разклона за с. Вакарел на отбивна площадка в посока гр. Ихтиман – гр. София, водачът управлява и извършва превоз с ППС с 4 оси – специален автомобил /автокран/ марка Либхер, модел ЛТМ 1100 4,2, като в процеса на извършената проверка се установи, че водачът извършва превоз без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни ППС. Необходимостта от Разрешително е видна от предоставеното свидетелство за регистрация на ППС, част II № 009452303, в което е отразено, че масата на превозното средство /G/ е 48.000 тона. Пътното превозно средство е с маса 48.000 т., при максимално допустима маса на ППС - 32 т. съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 16.000 тона. ППС е тежко“.

Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“, пр. 2 от ЗП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 8883/24.09.2024 г. на Началника на отдел КРПМ, Дирекция АРОК към АПИ, с което за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание бяха допуснати и разпитан като свидетели актосъставителя – св. Е. С., свидетеля по акта – св. Р. Г., както и управителя на „Жиков“ ЕООД – собственик на 2 процесното МПС, както и работодател на жалбоподателя – св. К. Ж.

В показанията си свидетелите С. и Г. потвърждават констатациите по акта като посочват всички обстоятелства, свързани с проверката на процесния автомобил. И двамата свидетели заявяват, че не е правено измерване на теглото на проверявания автомобил, като е прието посоченото в свидетелството за регистрация тегло от 48 тона, с което е превишено максимално допустимото тегло от 32 тона за това МПС, като не е имало и издадено разрешително за движение за специално ползване, каквито се изискват в такъв случай.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Г., тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си.

От показанията на свидетелите се установява по безспорен начин фактическата обстановка описана в съставения АУАН, като съдът изцяло кредитира показанията им.

В показанията си св. Ж. заявява, че всяка подобна машина е с тегло 12 тона на ос, като според него процесния автомобил към момента на проверката е бил 37-38 тона. Сочи, че теглото на подобен автомобил може да варира, тъй като на него могат да се добавят и свалят баланси – тежести, в зависимост от нуждата, за която ще бъде използван автокрана. Твърди, че за претоварването не е плащана допълнителна такса.

Показанията на св. Ж. следва да бъдат кредитирани, като обективни последователни и непротиворечиви, доколкото е житейски логично на подобен автокран да е възможно да се добавят различни баланси – тежести, които биха могли да променят теглото на превозното средство. Не следва да бъде кредитирана оценката на свидетеля за теглото на автокрана към момента на проверката, доколкото теглото следва да се установи само със средства за измерване, които са преминали необходимите проверки и сертифициране за извършването на подобни измервания по Закона за измерванията.

Като писмени доказателства по делото са приобщени копия на свидетелство за регистрация № 009452303 на специален автомобил марка Либхер ЛТМ 1100 4.2, както и копие на трудов договор № 28 от 05.08.2008 г., от които се установява, че процесният автомобил е собственост на „ЖИКОВ“ ЕООД, ЕИК 109581508, а жалбоподателят е служител на същото дружество.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна.

От приложените по делото заповеди на председателя на УС на АПИ се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Съдът намира, че в хода на извършената проверка, в хода на която е съставен процесния АУАН, а въз основа на него и на обжлаваното НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Това е така, защото в случая не е спазена императивната норма на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която предвижда проверката на извънгабаритни и/или тежки ППС да се извършва със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията.

3

Следва да се посочи, че на процесната проверка не е извършвано измерване на теглото на процесното МПС – специален автомобил (автокран).

Актосъставителят е приел за действително посоченото в свидетелството за регистрация на автомобила тегло от 48 тона за действително без да извърши необходимото измерване на автомобила с везна за неговото тегло. Следва да се посочи, че в цитираната Наредба № 11/03.07.2021 г. на МРРБ не е предвидена възможност теглото на проверяван автомобил да се установява само и единствено въз основа на посоченото в свидетелството му за регистрация. Още повече, че в случая се касае за специален автомобил – автокран, при който могат да се монтират и демонтират отделни части, което би довело автоматично и до промяна в теглото му.

Следва да се посочи, че действителното тегло на автомобила, както и натоварването на всяка от осите му е от значение и за квалификацията на нарушението. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС - след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.

Съгласно чл. 14, ал. 3 от цитираната наредба извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м Когато размерът на превишената норма е над 30% на ос или когато общата маса на ППС е над 45 тона и когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП и деянието осъществява съставът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Но ако установеното превишение на нормата за натоварване на ос не превишава 30% или общото тегло на ППС е до 45 тона, то в случая нарушението би следвало да се квалифицира като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП и да се санкционира на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.

В този смисъл възражението на жалбоподателя за неправилна квалификация на нарушението е основателно, доколкото поради липсата на направено измерване на теглото на процесния автомобил, както и на натоварването на осите му не би могло да бъде квалифицирано нарушението, както и да бъде определена правилната приложима санкционна разпоредба.

По този начин липсата на яснота какво е било действителното тегло на процесното ППС води и до неяснота как следва да се квалифицира и санкционира установеното, а оттам е било нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере състава на какво нарушение е осъществил.

Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран незаконосъобразно с обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

„а“, пр. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

4

Съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски на стойност от 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8883/24.09.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Х. И. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложено, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.